Дългият път към светите места

За една част от хората обикалянето по манастири, непознати селца и непопулярни малки курорти никога не е било любимо занимание. По това време на годината те се заглеждат по оферти за екзотични пътувания и в краен случай решават, че могат да прескочат някъде по-наблизо за Великден - до Виена, Будапеща, Солун и Истанбул. Трябва да се признае, че в последните няколко години една част от българите започнаха да действат като германци и избират място за великденската си почивка още през януари.

Това обаче е само едната страна на монетата. В другия лагер са хората, за които няма нищо по-актуално от това да изберат посоката и след това да проверят какво има в района - манастир, останки от крепост, въобще - някакви руини или сравнително запазено възрожденско градче. Великден е подходящото време за едно подобно романтично пътуване.

Ако сте склонни да поемете по непопулярен романтичен маршрут в България, това значи, че може да тръгнете навсякъде. Няма значение дали в посока на по-близките Черепишки или Трънски манастир или някъде към Централна Стара планина. Почти е сигурно, че в същата посока ще са се запътили още доста хора. Това означава, че в нощта срещу неделя църковният двор на всеки манастир ще се изпълни с хора, които пристъпват на пръсти. И съответно в 12 часа ще настане всеобща радост, масово потрошаване на яйца и черпене на непознати с козунак. И накрая, в по-късните часове на Великден манастирските сгради могат да бъдат озвучени с рокендрол или с някой друг ритъм от днешния ден.


Село Пирин

В село Пирин всичко е истинско - дървените къщи, уличките, широки по-малко от метър, калдъръмът, комините, които пушат по това време. Това е наистина малко необичайно пътуване. На повечето карти село Пирин не е отбелязано, а и няма защо да го има. Дотам води дълъг път, който се промушва между гънките на планината, на места асфалтът просто липсва, а обратните завои са толкова много, че в един момент човек престава да ги брои. Хората се питат какво ли става, когато падне сняг, казват си - оттук измъкване няма, и се радват, че зимата вече си замина. Така е в продължение на повече от трийсет километра. Пътят катери все по-нагоре към планината, а наоколо няма нито къщи, нито крайпътни заведения, нито бензиностанции, нито хора, които да спреш и да попиташ дали това е верният път. Хубавото е, че друг път няма и така шансовете човек да са обърка са просто нищожни.

Учудващото е, че тук мобилните телефони имат обхват. Въпреки че човек остава с усещането като да е избягал много далеч от цивилизацията, всъщност село Пирин се намира само на 36 км от Кулата, а от град Сандански го делят някакви си 55 км. Въпреки това границите тук са съвсем условни. Отсрещните баири са гръцки, а хората казват - ей там, в Гърция, все едно говорят за някое съседно село или за някой близък квартал.

Иначе село Пирин е от онези места, които човек може да пази за себе си и много рядко може да поиска да сподели с другите. По това време на годината бабите седят на слънце пред прага на къщите си и задължително се заприказват с непознатите. Тук може да се спори какво ще стане, ако един градски тип човек реши да остане няколко дни - дали ще полудее от бездействието, или ще се върне като нов...

Всъщност

подобни места в България има много

Почти всеки се сеща за родопската Ковачевица, за Арбанаси до Велико Търново или за Боженци. Разликата е, че в село Пирин няма кой да продава сувенири на туристите, защото няма сувенири и няма туристи. Както се казва, село Пирин все още не е открито за света. За него знаят само заклетите търсачи на уникални места и тези, които случайно са се натъкнали на него - на слизане от високите части на Пирин. Плюс това дървените къщи, уличките, широки по-малко от метър, където трудно могат да се разминат двама души, калдъръмът, комините, които пушат по това време - всичко това не е филмов декор, а е истинско.

Хубавото на великденските празници е, че човек има възможност освен да се отдаде на религиозни трепети, но и да отдъхне два-три дни сред природата. Времето определено е подходящо за

онзи тип мързеливи излети

с кошниците с провизии, децата, които могат да се борят на полянките, и семейните снимки на фона на манастири. Всичко това напомня за екскурзиите от началото на миналия век.

Подобно пътуване може да се предприеме в посока Соколския манастир. На 4 км от "Етъра" и на 12 км югоизточно от Габрово, в склоновете на Стара планина, по горното течение на река Янтра се намира Соколският манастир “Успение Богородично”. Той е основан през 1833 г. от архимандрит Йосиф, който построил малка дървена църква, съборена на следващата година.

Сега манастирът е чисто и спокойно място. Градината е пълна с рози и зелена трева. Понеже времето е преди разваляне, се вижда как над манастира се спускат мъглите. Особен интерес представлява каменната чешма със соколите, направена от майстор Колю Фичето. В манастира може да се нощува за 7-8 лв., монахините са разговорливи и черпят гостите с чай и локум. По пътеката разстоянието между манастира и "Етъра", може да се вземе за около един час.

Боженци

е просто следващата спирка в района. Селото е само на 16 км нагоре в планината. Всъщност то е със статут на архитектурно-исторически резерват с 600-годишна история. Малкото къщи с каменни покриви са разположени на двата бряга на р. Божанка, която извира недалеч от селото. Тук ценното не са само къщите, но и историите.

Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана заедно с деветимата си синове след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това място.

Арбанаси и манастирите в околността

Всеки знае, че Арбанаси, в близост до Велико Търново, е интересно с традиционната си местна архитектура - дялан камък, масивна дървесина и вар, и запазените си манастири и църкви от XVI и началото на XVII век. В южната част на Арбанаси се намира най-големият храм - "Св. архангели Михаил и Гавраил". Прекарването на уикенда в Арбанаси не е свързано с връщане назад във времето. Защото повечето от хотелите тук предлагат румсървиз, сейф и дори интернет връзка, за да могат гостите да проверят електронната си поща или да прегледат новините в интернет. В задължителната програма влизат още барбекюто и пещникът, които са в списъка на местните кулинарни гордости.

Бачковски манастир

Бачковският манастир е доста традиционно място за посрещане на Великден. Стаите са с по пет-шест легла, а това предполага шумно посрещане на празника. Сигурно всеки е наясно, че манастирът се намира в Родопите, на левия бряг на Чепеларска река, на 11 км южно от Асеновград. Основан е през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и брат му Абазий, който оставя завещание за изграждането на манастира. Стенописите на църквата се нареждат между най-ценните живописни ансамбли на източнохристиянската живопис от XI-XII век.

Иначе Родопите тук подканят към разходки – поляните наоколо сега са зелени, човек може да се разходи до аязмото, да пие лековита вода и да се лекува от болести, които не знае, че има, да обиколи параклисите, пръснати из планината, или просто да се отдаде на мързеливо съзерцание на природата.

Черепишки манастир

Манастирът е съществувал преди XVI в. Били издигнати две манастирски църкви - "Благовещение" и "Въздвижение". В днешния вид е възстановен в началото на XIX в. През цялата година портите на манастира са винаги широко отворени. На прозорците на църквата цъфти червено мушкато. Пейките са постлани с шарени черги, а няколко котки се припичат мързеливо на прага. Манастирът изглежда почти заспал в делнични дни и се оживява само когато хората решат, че времето е подходящо за излети край природата.

Златоград

Златоград се намира само на десетина километра от границата. Градът е заобиколен от всички страни от планини. Родопите тук са се разлели нашироко. От една-две години етнографският комплекс "Златоград" е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Златоград е хубаво име, обаче няма нищо общо със златото. По-скоро връзката трябва да се търси по посока на златните листа на тютюна.

Архитектурният комплекс трябва да се види. Високи къщи и бели зидове, широки дворове и големи порти. Кръглите комини пък са местно откритие - те са характерни за този край и се срещат единствено в Златоград. При къщите обаче има елементи от ксантийски и пловдивски тип. За справка - в Златоград има 120 архитектурни и археологически паметници на културата. Иначе архитектурният резерват е най-големият в Родопите.

Това, което отличава този комплекс от другите подобни, е фактът, че всички къщи са обитаеми. Все едно в музеите в Копривщица и сега да живеят собствениците им. Дъските на пода скърцат, прозорците гледат към улицата, а комините на повечето къщи пушат. Прозорците са с пердета, а зад тях си личи, че има живот. Даже и туристите могат да се порадват на това - има къща за гости, където могат да поживеят ден-два или цяла седмица в място, което много напомня на музей. С бели халища по леглата, шарени черги на пода, миндери, дървени стълби и пр.

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK