Разрешаване на спорове за права върху домейни

Домейнът е основният начин, посредством който потребителите на определени услуги и продукти осъществяват връзка с доставчика им. Това се отнася особено за компаниите, осъществяващи дейността си, като използват възможностите, които предоставя електронната търговия и най-вече интернет. Отделно от наименованието на домейна компаниите предлагат продуктите и услугите си под определено име, наречено търговска марка. Тя се заявява пред публичен орган, който удостоверява нейната уникалност. Териториалното действие на акта на държавния орган обаче е ограничено в рамките на държавата, в която е издаден.

Колизията между търговските марки и домейните се изразява във възможността едно лице да регистрира име на домейн, което да съвпада частично или напълно с определена търговска марка. В повечето случаи лицето, което регистрира

домейн, който съвпада с търговска марка


предоставя сходни продукти и услуги като притежателя на марката. В този случай е налице директно увреждане на интересите на притежателя на търговската марка, което може да се състои в:

- невъзможност на притежателя на търговската марка да придобие домейн със същото име като марката, тъй като е вече регистриран от трето лице

- внасяне на объркване в потребителите чрез регистриране на сходни на търговската марка домейни и предлагане на сходни продукти или услуги.

Споменатите възможности за злоупотреба са допълнително улеснени от отсъствието на изискване за представяне на търговска марка при регистрацията на домейни в някои области. Там, където такива удостоверения се изискват, подобни проблеми не съществуват и колизията на търговските марки с имената на домейни са сведени до минимум.

Не всички компании са преминали към предоставяне на своите продукти и услуги чрез електронна търговия и интернет. Следователно е възможно трети лица да регистрират имена на домейни, съвпадащи с наименованието на компанията с цел да внесат объркване в потребителите. Несъмнено в този случай интересите на компанията, чието име е регистрирано като домейн, би следвало да могат да бъдат защитени. От друга страна, дори компаниите да регистрират имената на домейните си в различните области, това не би могло да ги защити от регистриране на сходни по име домейни. Трети лица биха могли да регистрират име на домейн, което се различава несъществено и би могло да обърка потребителите. В този случай също би следвало да се даде възможност на лицата да защитят интересите си.

За да внесе яснота и спомогне за

конструктивното разрешаване на проблемите

в отношенията между притежателните на домейни и регистраторите им, ICANN (Internet Corporation For Assigned Names And Numbers) е приела Единна политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (Uniform Domain Name Dispute Resolutions Policy) и Правила към единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни (Rules for Uniform Domain Name Dispute Resolution Policy). Съобразно тях се разрешават всички спорове относно правата върху домейни в областите .com, .net, .org и някои от националните области от имена.

Политиката и правилата са приети от ICANN и са потвърдени от всички сертифицирани регистратори на домейни от областите .com, .net и .org. и са в сила от 24 октомври 1999 г. Двата акта имат действие между регистратора и притежателя на домейн. Последният приема условията чрез споразумението за регистриране на домейн между него и съответната регистрираща организация. От този момент споровете между притежателя и третите лица по отношение на домейна се разрешават по реда, определен в споменатите правила.

Споровете относно правата върху домейни се разрешават от специално акредитирани

организации за алтернативно разрешаване на спорове за домейни

Те получават разрешение от ICANN и следва да отговарят на специфични изисквания. Споровете могат да се отнасят към пет акредитирани организации, като една от тях е Центърът за арбитраж и медиация към Международната организация за интелектуална собственост. Жалбоподателите могат да се обръщат към всяка от организациите, за да защитят правата, които претендират, че притежават върху определен домейн.

Всяко заинтересувано лице може да подаде жалба срещу притежател на домейн, ако докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:

- регистрираното име е идентично или сходно на търговската марка, която засегната страната притежава

- лицето, регистрирало името на домейна, упражнява правата върху него без основание

- името е регистрирано и се използва недобросъвестно.

По отношение на основанието за съвпадение или сходство с търговска марка ще се приложат общите правила за търговските марки. В този смисъл колкото са сходни две търговски марки, толкова ще са сходни и имената на домейните, които могат да се регистрират от притежателите им. Доколко е сходно наименованието на определен домейн с дадена търговска марка ще се решава за всеки случай поотделно.

Недобросъвестно регистриране и използване на име

на домейн е налице, когато регистрацията се прави за цели, които биха могли да нарушат интересите на трети лица. ICANN е приела следното поведение за недобросъвестно:

- регистриране на домейн от лице с единствената цел да го продаде, да го отстъпи за ползване или по друг начин да прехвърли името на лицето, което е притежател или има права върху същата търговска марка

- регистрирането на имена на домейни с цел увреждането на интересите на конкурентна компания

- регистриране на имена на домейн с цел да се попречи на притежател на търговска марка да я регистрира като домейн

- използването на домейн за привличане на потребители с търговски цели чрез въвеждане на потребителите в заблуждение относно спонсора на сайта или неговия произход.

Изброяването на недобросъвестната практика за регистрация и използване на домейни не е изчерпателно и се решава отделно за всеки спор според особеностите на случая. Тежестта на доказване е върху страната, която се позовава на утвърдените обстоятелства. Подаването на жалба винаги е свързано с прилагането на съответни доказателства за твърденията на жалбоподателя. Жалбата се изпраща в избраната организация. Тя преглежда документите и проверява редовността на жалбата. Ако е редовна, я препраща на лицето, срещу което е насочена, в тридневен срок от заплащането на таксата от жалбоподателя. В случай че бъдат установени пропуски, грешки или нередности в жалбата или в приложените документи, организацията уведомява жалбоподателя и му дава възможност в срок от пет работни дни да коригира нередностите. Ако той не стори това в срок, организацията прекратява процедурата.

За

начало на процедурата по решаване на спора

се счита датата на препращане на жалбата и документацията от страна на организацията към адресата на жалбата. Организацията служебно уведомява страните и всички заинтересувани лица за началото на процедурата. Лицето, срещу което е насочена жалбата, следва да изпрати писмен отговор в срок до 20 дни от началото на процедурата, който трябва да отговаря на определените в правилата изисквания. След като получи жалбата и отговора на лицето, срещу което тя е насочена, организацията назначава състав за решаване на спора. Този състав се образува от лицата, които са предложени от страните. Жалбоподателят ги посочва в жалбата си, а лицето, срещу което е насочена - в отговора си.

Спорът може да бъде разгледан в тричленен или едночленен състав, сформиран по предложение на спорещите страни. Ако никоя от страните не е посочила лицата, които да участват в тричленен състав, организацията назначава едночленен състав в срок до пет работни дни от получаването на отговора на лицето, срещу което е насочена жалбата. Разноските за едночленния състав се поемат от жалбоподателя. Ако някоя от страните е заявила изрично, че желае спорът да бъде решен от тричленна комисия и не е посочила членовете й, организацията ги назначава служебно. В този случай разноските се поемат от жалбоподателя, освен ако лицето, срещу което е насочена жалбата, предложи спорът да се разглежда от тричленен състав. Тогава разноските се разделят между страните. В случай че жалбоподателят не е предложил членове на състава, той може да направи това в петдневен срок от получаване на отговора на жалбата.

След като бъде сформиран състав за разглеждане на спора, на членовете му се предоставя цялата информация, която се съдържа в жалбата и отговора й. Съставът решава спора въз основа на представените документи и изложени становища от страните, както и в съответствие с правилата, политиката и основните принципи на правото.

Ако липсват специални правила,

съставът се произнася по спора в срок от 14 дни

Решението се издава в писмена форма и в него съставът трябва да изложи своето мнение и да посочи аргументите, въз основа на които е решил спора по определен начин. Въз основа на решението се разрешава спорът между страните относно правото върху домейн. Ако то е в полза на жалбоподателя, се извършва трансфер на домейна в съответствие с решението на арбитражната организация. В случай че жалбата бъде отхвърлена, правото върху домейна не променя своя титуляр.

Възникването на спор относно правото върху домейн внася известна несигурност за трети лица относно титуляра на правото върху името. В случай че притежателят на домейна реши да прехвърли правото върху него, преди да е приключила процедурата по разрешаване на спора, възникват два съществени проблема. От една страна, той трябва да достави на лицето, с което договаря, правото върху домейна. Но той не би могъл да го направи, ако процедурата по разрешаване на спора не приключи в негова полза. От друга страна, жалбоподателят трябва да бъде сигурен, че искът му е подаден срещу притежателя на домейна и ще има сила спрямо лицата, с които той договаря.

Политиката и правилата за решаване на спорове с домейни съдържат насоки за решаване на проблема. От една страна, се налага забрана за отчуждаване на правото върху домейна в срок от 15 дни след завършването на процедурата пред организацията. От друга страна, се предвижда възможността притежателят да отчужди правото върху домейна, ако лицето, с което договаря, се задължи да приеме съдебното или арбитражно решение по спора за домейна. Подобен механизъм на отчуждаване на правото върху домейна с приемане на решението по спора може да се възприеме и на етапа, когато спорът се развива пред организацията. Важното в случая е страните по договора за прехвърляне на правото върху домейна да уговорят, че ще се съобразят с евентуалното решение.

За периода, през който е налице спор по отношение на домейн, е

недопустимо да се извършва смяна на регистратора на домейна

Тази забрана има действие и 15 дни след приключване на процедурата за разрешаване на спора.

Политиката и правилата предоставят ясна и изчерпателна процедура за разрешаване на споровете относно правата върху домейни. Може да се очаква, че все повече области от имена на домейни ще възприемат принципите, заложени в тази два акта. Примери в тази насока се правилата за разрешаване на спорове, които ще бъдат приети за европейската област от домейни .eu. Те почиват изцяло на правилата за алтернативно разрешаване на спорове. Поводът е добър да се замислим дали в управлението на българската област .bg би могла да бъде постигната по-голяма прозрачност чрез установяване на процедура за разрешаване на спорове относно домейните, които лицата в България регистрират.

- - -

*Правна кантора "Пенков, Марков и партньори", e-mail: [email protected]

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK