Част 3.1: Радослав Райков, бивш зам.-директор на НРС: Пикадили е особено ценен агент

Радослав Райков е зам.-директор на НРС през 1991 г. и един от малцината служители на разузнаването, които оказват съдействие на магистратите при разследването на убийството на Георги Марков. Той е човекът, който им предава досието на Франческо Гулино-Пикадили. Впоследствие е уволнен без мотиви от президента Желев. За своята открита дейност Райков е заплашен с физическа разправа и е принуден да напусне страната със семейството си. Оттогава живее в чужбина. По негово настояване интервюто се публикува без снимка.

Той разкрива подробности, които се огласяват за първи път. Разговорите с тях се отпечатват със съкращения и са част от 25-те интервюта с различни български и британски обществено-политически фигури, имащи отношение към случая, които са публикувани в книгата "Убийте Скитник".

Защо следствието за убийството на Георги Марков се обърна към вас?


- През 1991 г. бях зам.-директор на Националната разузнавателна служба службат(НРС). При мен дойдоха следователите Богдан Карайотов и Коста Богацевски с писмено разпореждане от президента Желев да работят по случая. Аз им дадох достъп до картотеката и архива, нещо, което в практиката на разузнаването се случваше за пръв път и беше прието като скандално. Издадох им специални пропуски и те можеха да влизат по всяко време.

Въпреки това обаче имаше хора, които не бяха готови на подобна стъпка. Нещата явно са били под контрола на вече оформилите се паралелни структури. От една страна, се направи измиване на очите - "дайте да дадем", а от друга страна, веднага се предприеха действия, с които се блокира всичко. Симулираше се дейност, а всъщност нищо не се правеше.

Как се стигна до откриването на агент Пикадили?

- Следователите поискаха материалите за него. Аз наредих от архива да ми донесат делото на Пикадили. Изглежда, това е изненадало някои служители, защото, след като то ми беше представено, от архива веднага са се обадили на директора на службата по това време ген. Румен Тошков и са го информирали, че аз проявявам интерес към това дело. Спомням си, че не бяха минали и 15 минути от получаването на материалите, и при мен влезе директорът Тошков, развълнуван и изнервен, и ми казва: "Какво става, защо си взел това дело?"

Вие какво му отговорихте?

- Отговорих му, че имаме указания от президентството да съдействаме на следствието и не може да мълчим пред такова високо нареждане, трябва да реагираме и е необходимо да работим по този случай. Казах му, че ще предам материалите на следствието и че не може да постъпим по друг начин. Той се замисли подозрително, каза: "Ами щом трябва, давай ги тогава", тресна вратата и излезе.

Какво говори за качеството на един агент, ако той многократно е канен в България както Пикадили и се е срещал с хора от ръководството на ПГУ?

- Това означава, че той е много важен и ценен агент. Агент, който е изпълнил някаква изключително важна задача. Иначе кой ще му отдели време да го посрещат на такова ниво? Никой! Това показва ценността на агента, който е бил предназначен да свърши нещо и го е свършил. Съответно е посрещан с внимание и почести.

Може ли да се твърди, че това е единственият агент на ПГУ, пратен през 1978 г. с мисия на Острова?

- Вземете само псевдонима му - Пикадили! И за хората, които не разбират от разузнаване, става ясно, че той е бил използван специално за Англия.

Кога е получил този псевдоним?

- Той е вербуван в затвора. Преценено е, че е подходящ за подобно нещо. Имаше служители към затвора за наблюдаване на чужди граждани, които могат да бъдат изведени след това, като им бъде опростено наказанието за сметка на сътрудничеството с органите на ДС.

С него по този начин ли е процедирано?

- Да, за сметка на сътрудничество и изпълнение на задачи затворът му е бил опростен.

Агент Пикадили е издържан 12 години след като е работил по неутрализирането на "Скитник"?

- По това може да се направи извод какво е било значението му.

Кой създава легендата на един такъв агент, преди да бъде изведен?

- Отделът, който го изпраща. Пикадили е бил свързан с отдела в ПГУ, който отговаряше за външното контраразузнаване, в това число и за "вражеската" емиграция.

Защо е избрана Дания като страна, в която е изведен?

- Там контролът беше по-малък. С Дания имахме формално безвизов режим. Дания беше едно от любимите места за срещи зад граница при провеждане на агентурно-оперативни мероприятия. Западен Берлин, Австрия бяха останалите предпочитани места.

На Пикадили е избрана и професия, която му позволява да се движи и да не бъде подозиран за пътуванията си - търговец на антикварни предмети, това също ли влиза в легендирането?

- Естествено това също предварително е обмислено. В определени случаи се взима и мнението на агента би ли го устройвала и удовлетворявала новата му професия.

Последната среща с него е осъществена от водещия му офицер от НРС през април 1990 г., броени дни след като БКП се преименува в БСП.

- Това говори за онези процеси, които се поддържат през всичките тези години. Говори за съществуването на паралелни структури на властта, които дирижират нещата. Говори за влиянието на някои от бившите високопоставени служители върху политиката и върху дейността на такива служби като НРС. В представата на хората е останал споменът, че през 1990 г. старите генерали от ДС са изчезнали. Те бяха уволнени проформа, а реално бяха пенсионирани и напред бяха изкарани служители от втория и третия ешелон, тези, които генералите са назначавали. Наивно е да се смята, че генералите просто ей така са се отказали от всичко, взели са си пенсиите и си живуркат. Те са тези фигури, които се опитват да влияят върху процесите в България и никога не са преставали да го правят. Това е една от причините никой да не се допуска до архива на НРС.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK