По следите на Прустовата мадлена

В четвъртък беше националният празник на Франция, но преди това, на 10-и, беше годишнина от рождението на Марсел Пруст. В света има едно сериозно общество на прустофилите, които тачат тази дата. И, както ще се убедите, някои от тях са напълно обсебени от романа на писателя “По следите на изгубеното време”.

Според Самюъл Бекет целият свят на Пруст започва в една чаша чай. И наистина, моментът с помирисването и топването в чая на малката маслена сладка, известна като мадлена, се оказва една от най-известните сцени в световната литература. Мадлената, която Пруст описва в “По следите на изгубеното време”, се е превърнала в сладка-клише, в символ на размишлението и паметта. Мирисът й успява да отключва бента на спомените на героя Марсел от времето на младостта, прекарана в измисленото селце Комбре:

“Видът на малката курабия не ми спомни нищо, преди да я бях опитал. Формите, включително и формата на малката маслена черупка, така чувствена под строгите си набожни плисета, не съществуваха вече или дремеха… Единствени мирисът и вкусът, по-крехки, но по-жизнеустойчиви, по-безплътни, по-трайни, по-верни, витаят още дълго време като души над пепелищата на всичко останало, за да си спомнят, да очакват и да се надяват, за да носят, макар и почти незабележими самите те, необхватната сграда на спомена.


И щом разпознах вкуса на парченцето масленка, потопена в липов чай, която ми предлагаше леля, тутакси старата сива къща към улицата изплува в съзнанието ми…”

Откъде тръгва маслената история

Историческите корени на мадлените, както може да предположим, са много спорни. Тук не може да се заложи на сигурното - изобщо това е прелестта на рецептите - изключително редки са случаите на авторство, но и при тях нещата могат да се оспорят. В Larousse Gastronomique има две напълно противоречащи си истории за изобретението на сладките: едната признава авторство на Жан Авис, между другото, по-известен със своя ученик Карем, който направил сладките за своя патрон - принц Талейран. Цялата работа обаче е, че историята се развива през XIX век.

Другата история идва от XVII век, и то в самото му начало. Според нея откривателят е полският крал Станислас, който по-късно станал тъст на Луи 15. По-важното е, че при тази версия, вече според други източници, се намесва едно друго лице на име Мадлен. Била прислужничка и както може логично да предположим - сладка, пухкава и хрупкава. Толкова такава, че вдъхновила кралете да увековечат името й. Но тук ще оставим на фантазиите си какво е станало с Мадлен и защо е заслужила името на този сладкиш.

Фантазъмът на Пруст

Ето как описва сладките самият писател:

“… това бяха ония разлати, леко издути маслени курабии, изпечени като че във форма на мидена черупка. Аз поднесох към устните си лъжичка чай, в която бях пуснал парченце от масленката, за да се размекне. Но в същия миг, когато глътката чай, примесена с трошиците от курабията, докосна небцето ми, аз потръпнах - в мен ставаше нещо необикновено. Обзе ме странно блаженство, откъснато от всичко останало и привидно съвсем безпричинно. Подобно въздействие оказва само любовта. У мене нещо трепва, раздвижва се, опитва се да изплува, вдига сякаш котва от голяма дълбочина.”

Преди известно време попаднах на любопитна статия от американски журналист за Пруст. И по-точно не за него, а за прословутите мадлени. В много готварски книги се твърди, че дават “оригиналната” рецепта от романа, но прустоведите са категорични, че това няма как да се знае.

Научна дискусия

Та този журналист се превръща в истински детектив и тръгва по следите на мадлените. Първо, мадлената според него била суха - героят на романа Марсел казва, че пуска парченцето, за да се размекне. После се разбира, че в чая остават множество трошици. Следователно, казва той, трошицата се оказва ключовият фактор. И, пита той, коя ще е тази смес, която след изпичане става толкова суха, та в горещата течност да се разпадне на толкова трошици? Това означава, че трябва да има по-малко и влажност и мазнина и следователно - по-малко яйца и масло. Също и захар, защото захарта е хигроскопична и задържа влагата.

После следват разкази за срещите му с водещи прустолози и преводачи на Пруст, включително и с авторката на книгата “Да обядваш с Пруст”, която се опитва да възстанови ястията, споменати в книгата. Подробно са описани спорове, достойни за цял симпозиум, дали героят всъщност опитал, отхапал или само помирисал сладката. Най-накрая събрал всички възможни рецепти и започнал да ги изпробва една по една само и само да постигне ефекта на омекване и разпад на трошици. В единия случай това, което пуснал в чая, напълно се разтворило, в другия случай си останало същото, в третия нямало вкус, а следователно - и спомен.

Изводът? След всичките тези деконструкции и възстановки авторът на статията е категоричен - няма такова нещо като мадлени, Пруст ни е излъгал!

Разказът за храна е литература

Но в цялата история е пропуснато най-важното - че разказът за една храна не е храна. Това е литература. Имаме любими автори, любими истории, но те са фикция, измама. Фокус, ако щете. Литературата трябва да лъже и тя прави това, защото задачата й е да учудва света.

И защо този американски журналист просто не се е оставил да бъде учуден?

- - - - - - - -

Рецепта

Има десетки вариации на мадлените, включително и потопени в шоколадова глазура. Класиката обаче е формата. Тя най-точно трябва да прилича на логото на Shell, и за тази цел има специални силиконови или метални форми.

Предлагам ви една рецепта, която, кой знае, може и да събуди разни хубави спомени.

2 яйца

2/3 чаша захар

1 чаена лъжичка ванилия

1/2 чаена лъжичка настъргана кора от лимон

щипка сол

1 чаша брашно

10 супени лъжици най-качествено леко разтопено масло пудра захар

Загрейте фурната на 190 градуса. Намажете формичките с масло и ги поръсете с брашно. Разбийте яйцата и захарта с миксер, след което прибавете ванилията, лимоновата кора и щипката сол. Постепенно прибавете разтопеното масло.

Сложете сместа във формичките и ги сложете във фурната. Трябват им около 15 минути, докато бухнат и се зачервят. Извадете ги, оставете да изстинат и ги поръсете с пудра захар.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK