Бъдещето - синтетика и остра конкуренция

Векове наред диамантите са привличали жените с блясъка си, но в бъдеще контактът със скъпоценните камъни все по-често ще е в приложните технологии. От свръхтвърди пробивни и режещи устройства до полупроводници и оптични инструменти, хората от индустрията твърдят, че приложението се разнообразява и решаваща роля за това има производството на синтетични диаманти.

"Като материал диамантът днес е това, което е била стоманата през 50-те години на ХІХ век и каквото е бил силиконът през 80-те на ХХ век. В следващите 50 години те ще намерят най-различни приложения. Проблемът е, че все още няма достатъчно суровина на пазара", казва Брайънт Линарес, президент на масачузетския производител на изкуствени диаманти "Аполо даймънд". Имаме потенциал да правим полупроводници, които да са по-бързи и по-добри от който и да било аналог в света, твърди Робърт Линарес, баща на Брайънт и президент на семейната компания.

Устойчивостта на тези камъни на високи температури може да предизвика революция в свръхбързите процесори и да направи електромобила реалност за милиони потребители. "Много от проблемите с колите, задвижвани с ток, на електропреносните системи и на компютрите на бъдещето ще са свързани с охлаждането. Употребата на диаманти вместо силикон може да понижи съпротивлението с до 80%", обяснява Линарес.


Един от

пробивите в технологията

за производство на синтетични диаманти е т.нар. химическо наслагване чрез изпаряване, оформящо скъпоценен камък чрез химическа реакция между газове. Този процес може да се управлява за получаване на диаманти с различни форми, което го прави по-ефективен в сравнение със стария метод "високо налягане, висока температура". Досегашната технология е разработена от "Дженерал илектрик" през 50-те години на ХХ век и включва компресирането на въглерод до получаване на диамант при използването на метал за катализатор. Новият подход позволява много по-прецизно създаване на свръхтънки диамантени пластове за микропроцесорите или по-плътни за други цели.

Повечето от индустриалните диаманти са синтетични. Според "Даймънд трейдинг къмпани" (DTC), търговското поделение на гиганта "Де Бийрс", всяка година се използват близо 200 тона изкуствени камъни. Това е в пъти повече от добива на естествени диаманти.

По старата технология не може да се получават диаманти с високо качество - повечето са жълтеникавокафяви и търговците понякога ги наричат канарчета. Новият метод обаче позволява повече контрол над процеса и на практика може да произвежда кристално чисти безцветни диаманти с висока бижутерска стойност. "Де Бийрс" също са на пазара за синтетични камъни чрез поделението си "Елемент сикс", водещ производител за индустриални цели. Компанията изчислява глобалния пазар на този продукт на около 50 млрд. долара годишно, което почти се равнява на 60-те милиарда долара при диамантената бижутерия и е значително повече от 16.7 млрд. стойност на природните диаманти в тези бижута.

От "Аполо" се надяват един ден да излязат и на пазара на камъни за бижутерията наравно с добива от мините. "Химически, физически и оптично те са идентични с изкопаните диаманти. Но предпочитаме годеницата все пак да знае, че носи камък на "Аполо". В "Де Бийрс" смятат, че синтетиката не е заплаха за пазара на традиционни диаманти и показват проучване, според което 94% от жените искат камъкът да идва от природата. Компанията разработва апаратура, способна да различи дори безцветните синтетични диаманти от "истинските", за да попречи те да се промъкнат на пазара като изкопани от мините. "Стойността на диаманта е основана на изключителната му рядкост. Той е стар като сътворяването на света. Което значи, че светът вече не "произвежда" диаманти", обяснява Стивън Лусиър, шеф на продажбите в DTC.

Търсенето наистина не намалява и това създава проблем на минните и обработващите компании.

Индия - най-големият център за обработка

на диаманти - се опитва да си осигури стабилни доставки на необработени камъни, като убеждава държавите производители да й продават директно. Тук се полират 11 от всеки 12 диаманта, които срещате самостоятелно и по бижутата. Основната маса идва от големите световни търговски центрове като Антверпен и Дубай. Но дефицитът се задълбочава.

Бакул Мехта, президент на индийския Съвет за износ на диаманти, твърди, че по-малките производители вече са в затруднение, защото търсенето расте по-бързо от предлагането на необработени камъни. "Не става дума за ситуация на търсещи купувачи и търсещи продавачи - на пазара има единствено търсещи купувачи." Глобалното търсене на необработени диаманти нараства годишно с 3%, докато производството се увеличава едва с 0.8%, посочва Мехта. Но понеже суровината идва от други държави и преминава през ръцете на няколко посредници, цената й се качва.

В индийското бижутерство и обработване на скъпоценни камъни са заети около 1.3 млн. души. На този сектор се падат 14% от 80 милиарда долара годишен износ на страната. Тук се полират 92% от всички диаманти на планетата (55%, ако се пресмята по стойност на обработеното). Между март 2004 г. и март 2005 г. Индия е закупила диаманти на стойност 7.6 млрд долара и е изнесла за 11.2 млрд. Доминиращият вносител на суровина е "Даймънд трейдинг къмпани", контролираща 55% от световния пазар на необработени камъни. Само 32 индийци обаче са в списъка с ексклузивни купувачи, канени от DTC на специалните сесии за оглед. Хилядите по-малки играчи са принудени да търсят на друго място.

Алтернативните места са все по-малко

Натискът върху индийците напоследък расте от перспективата да спре австралийската мина "Аргайл" на корпорацията "Рио Тинто". Тя дава някъде между една трета и половината от дребните диаманти в света, някои от тях едва с големината на песъчинка. През 2008 г. се очаква изчерпване на разкритото и в "Рио" не са решили дали да инвестират в нови подземни забои. Дори да се тръгне в тази посока, прогнозите са за намаляващо производство в "Аргайл".

Затова индийците опипват почвата в Русия с идея да си осигурят руски камъни за поне 50 милиона долара годишно. Никой в света не знае какви са залежите на монополиста "Алроса" - едва тази година й бе разрешено от Кремъл да наруши десетилетията "съветска" секретност какво има в недрата на Сибир, но компанията не бърза за разкрие картите си. Неофициално се смята, че руснаците дават една четвърт от необработените диаманти в света. Базираната в Якутия компания засега отчита резултатите си в продажби в долари, а не в добити карати, както прави "Де Бийрс". Прогнозите на "Алроса" за тази година са да продаде камъни за 3 млрд. долара и да изкопае за 2.1 млрд. Смята се, че Русия е произвела през първата половина на 2004 г. необработени диаманти за 17.763 милиона карата, докато "Де Бийрс" са добили през цялата година 47 млн. карата.

Продължават опитите на индийците да се подобрят търговските канали от Австралия и Африка. Минните компании обаче продължават да предпочитат да търгуват в Антверпен или Дубай. Индия се опитва да разбие тази схема с идеи да създаде свободни зони за търговия със необработени и полирани диаманти, където да има подходящите финансови институции, опростени процедури и инфраструктура. Усилия се полагат и за задържане на индийските бижутери, подмамвани напоследък от Китай. Засега проектът за изграждане на китайска обработваща индустрия не притеснява Делхи, тъй като индийците имат 800 хиляди специалисти срещу 25-30 хиляди в Китай и доста повече опит. Производствените разходи също са важни - в Индия те са 10 долара на карат, а в Китай - 17 долара.

Така или иначе

всички накрая опират до Антверпен

който със своите четири борси остава диамантената столица на света. Тук от 600 години сделки за милиони долари се сключват с просто ръкостискане и традиционното "мазел", което на на идиш означава "късмет". Но и в Белгия времената се сменят и се усеща притеснение от търговците от Дубай и Хонконг. Арабският център е изнесъл миналата година за Антверпен камъни за 1 млрд. долара и примамва с големи данъчни облекчения, а в Хонконг се възползват от близостта с бързорастящия азиатски пазар.

Все пак градът стои стабилно - годишният "диамантен" оборот е за 36 млрд. долара, което се равнява на 7% от износа на Белгия. Променя се и обликът на търговците - евреите доминираха на борсите от ХV век чак до средата на 70-те години, когато започнаха да ги изместват индийци. Днес индийските търговци контролират поне 60% от пазара, а евреите - 30%. Междувременно от Антверпен към Индия се преместиха 90% от нарязването и полирането на скъпоценните камъни, защото там е до 6 пъти по-евтино да се работи. В белгийския град са останали едва 1700 специалисти, а само преди 30 години те бяха 25 хиляди.

Но Антверпен си остава центърът, през който преминават 80% от необработените и 50% от обработените диаманти в света. По т.нар. диамантена миля - две затворени за автомобили улици, на които се намират "диамантени" фирми, банки, застрахователи, борси и синагога - ортодоксални евреи си подмятат шеги с облечените в шикозни костюми индийци като признак за мирно съвместно съществуване между минало и настояще.

Но бъдещето на Антверпен е неясно и някои смятат, че той твърде бавно се нагажда към промените. През 1950 г. в света е имало само четири диамантени борси, днес те са 24. Градът скоро ще стане само един от центровете за търговия и не е сигурно, че ще запази репутацията си на диамантена столица. Достатъчно е само една-две от големите минни компании да преместят централите си на друго място, за да опустее диамантената миля.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK