Недобросъвестни заявители на домейн имена

Едва ли все още се налага днес подробно да се обяснява що е то интернет, що е интернет област (Internet domain) и име на област в интернет (domain name). Тези термини са навлезли в ежедневието и дори в повечето случаи се знаят именно с техните наименования на английски език. Развитието на електронната търговия пък от своя страна разкри една друга особено важна възможност за използване на интернет пространството и на свой ред вече поставя много важни въпроси и очертава проблеми, чието разрешаване изисква неотложно и адекватно правно регламентиране.

Въпросите, които все още не намират, но все по-често изискват адекватни отговори в българското законодателство, са представлява ли обект, за който трябва да се предвиди правна закрила, името на област в интернет и в частност името на област в интернет областта .bg, каква защита следва да се даде на правата върху такъв обект и какво да е съотношението между защитата на правата върху име на област и правата върху други права на интелектуална собственост или други лични права, в какъв случай регистрацията на име на област би представлявало нарушение на такива други права и, обратно, в какви случаи регистрация на обекти на индустриална собственост би представлявало нарушение на права върху вече използвано и широко известно регистрирано име на област.

Името на областта в интернет за държавата България (т.нар. кънтри код високо ниво домейн - ccTLD) е .bg , а регистрацията на имена на области (или по-скоро “подобласти”) в областта .bg се осъществява от “Регистър.БГ” ООД - търговско дружество със седалище и адрес на управление в гр.Варна, правоприемник на “Цифрови системи” ООД, получило съответната оторизация и администриращо регистърната работа по свои правила, публикувани във http://www.register.bg/. Правилата за регистрация на "Регистър.БГ" са сред най-добрите световни образци. Те са абсолютно необходими и спазването им гарантира, че регистрацията се осъществява в съответствие с императивното изискване всяко име на подобласт в областта .bg, както впрочем и на всяка област в интернет, да е уникално в световен мащаб.


Все пак трябва да е ясно, че правилата са изработени и се прилагат в работата на търговско дружество, а не от административен орган с властнически правомощия. В този смисъл те не са достатъчни и не могат да заместят липсата на законова регламентация. Така например, макар да уреждат случаи на недобросъвестно заявяване на име на област и да предвиждат възможността регистърът да откаже регистрация на недобросъвестния заявител, те не предвиждат правила за разглеждане и решаване на евентуално възникнал по такъв повод спор.

Недобросъвестното регистриране на имена на области (известно като сайбърскуотинг) е не само потенциална възможност, a за съжаление реалност както при регистрации в основните интернет области, така вече и в областта .bg. Минимални бариери срещу нарушения на чужди права на интелектуална собственост са предвидени в правилата на регистъра, които поставят изисквания към заявителя и заявеното за регистрация име. Не случайно според правилата сред така наречените резервирани имена са имената, които вече се използват или съществува вероятност да бъдат поискани от други заявители с широка известност. Резервирано е и името, което може да доведе до объркване. В такива случаи заявителят трябва да избере друго име.

Какво обаче да се направи, ако регистърът е допуснал да бъде регистрирано име на област и тази регистрация засяга чужди права и законни интереси?

Специални правила в българския закон липсват. Подобни спорове следователно ще следва да се разрешават на основата на съществуващите законови норми, свързани със защита на съответно засегнатото чуждо право, а при липса на специални такива - на основата на общите правила за непозволено увреждане. Например в случай на засегнато право върху търговска марка съответно приложими ще са правилата на Закона за марките и географските означения. В тази връзка указателни могат да бъдат текстовете на общата препоръка относно разпоредбите за закрила на търговските марки и другите права на индустриална собственост върху знаци в интернет, защото България е член на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), която ги е приела. Добре е да се имат предвид и

Общите принципи за разрешаване на спорове за домейн имена (UDRP), приети от ICANN - Корпорация за предоставяне на имена и номера в интернет - американска частна корпорация, оторизирана да администрира тази дейност в интернет. Насочени срещу недобросъвестното, злоумишлено регистриране на домейн имена, общите принципи предвиждат в договорите, сключвани относно регистрация на домейн име, да се включва арбитражна клауза, според която споровете относно недобросъвестна регистрация и използване на домейн имена да се решават по реда на арбитражна процедура и от овластени за това институции, като например от Центъра за арбитраж и медиация при Световната организация за интелектуална собственост.

Съгласно примерното изброяване в общите принципи недобросъвестност е налице, когато регистрацията и използването на име на домейн се прави в преследване на някоя от целите:

- с основната цел името да бъде продадено, отдадено под наем или по друг начин прехвърлено на собственика на търговската марка или на конкурент на такъв собственик срещу значително възнаграждение, надхвърлящо разходите за регистрацията

- с цел да се препятства собственикът на търговската марка да използва съответно кореспондиращо на марката име на домейн и това се прави не в един случай

- с цел преди всичко да се разстрои бизнесът на конкурент

- с цел да се получи търговска облага, като умишлено се привличат ползватели на интернет към определен уебсайт чрез използване вероятността те да се объркват поради сходството на името с търговската марка на засегнатото лице.

Разбира се, действителността ни сблъсква с различни хипотези на други или на комбинации от подобни цели, преследвани от недобросъвестни заявители на домейн имена. Освен това засегнати от недобросъвестна регистрация могат да бъдат не само притежатели на търговски марки. Възможно е засегнатото интелектуално или друго нематериално право да не е дори свързано с друга регистрационна система, както е например при личните имена на физическите лица. Как тогава ще следва да се реши евентуален конфликт между спорещите и на кое право ще следва да се даде приоритет?

Пример за съвременна правна уредба може да бъде Белгия, където от 2003 г. е в сила закон относно злоупотребата при регистриране на домейн имена. Сред съществените елементи на възможните хипотези на злоупотреба в този закон са посочени липсата на право или законен интерес у заявителя или получилия регистрация да иска да му бъде присвоено конкретно име на домейн и намерението му да причини вреда на трето лице или несправедливо да се възползва от регистрацията, когато името на домейна е идентично или объркващо подобно на търговска марка, географско означение или означение за произход, търговско име, фирма на компания, имена на организации, лични имена, имена на географски единици, които принадлежат на трети лица. В такива случаи засегнатото лице може да иска както анулиране на недобросъвестната регистрация, но и регистрираното име да му бъде прехвърлено, а решението на съда да бъде публикувано, ако това ще допринесе да бъде преустановено нарушението. Интересно е да се отбележи, че белгийският закон се прилага не само относно имената на домейни в областта за държавата Белгия “.be”, а също и за имена на домейни, регистрирани в други основни интернет области (ccTLD), както и за генерични топлевъл домейни (gTLD), стига само регистрираното лице да е базирано в Белгия.

България спешно се нуждае от подобен закон. Впрочем явлението недобросъвестно регистриране съществува не само при регистрация на имена на области в интернет. То съществува и при регистрацията на търговски марки, но за тях законовата регламентация у нас е значително по-добре развита, особено след последните изменения на Закона за марките и географските наименования. За съжаление обаче българското право все още не признава името на област в интернет за вид интелектуална собственост и не го регулира, а тактиката “нека се натрупат проблемите, а след това ще му мислим” не е печеливша и няма да ни помогне по-лесно да се справим.

*, Адвокатско дружество “Борислав Боянов & Ко”, адрес k.chuturkova@boyanov.com

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK