Йорданка Енева: Децата от наводнените райони не искат да чуват думата вода

B: Какви събития могат да предизвикат посттравматичното стресово разстройство?

- Това са събития извън диапазона на обикновеното човешко преживяване. В повечето случаи бедствие или насилие с внезапно начало, което поставя човека на изпитание и опасност. Установено е, че бедствията оставят трайни следи в психиката на хората, тъй като се свързват с големи загуби и сериозни разрушения и засягат не само отделната личност, но и обществото. В много случаи са застрашени не само прехраната и подслонът, но и културните ценности и норми.

B: Какви са реакциите в момента на бедствието?


- Много често това са психични състояния, които водят до неадекватно поведение - шок, паника, тревожност, ступор или пълно вкаменяване. Хората трябва да знаят, че всички психически състояния - страхове, безпокойства, са нормален отговор на бедствието и не трябва да мислят, че са "полудели".

B: По какъв начин се преживява по-късно травматичното събитие?

- Ще го илюстрирам с думите на едно дете, което каза: "Не искам да пия вода, защото само като видя вода, ме е страх. Не искам да чета това, защото в него става въпрос за вода." Последиците се проявяват седмици, месеци и дори години по-късно. Състоянието се нарича посттравматично стресово разстройство. За него грижите са интензивни и продължителни, изисква намесата на специалист, понякога се предписва медикаментозно лечение. Разстройството има няколко групи симптоми. Физиологичните са главоболие, проблеми със стомашно-чревния тракт, обилно потене, изчервяване, болки с неясен произход, стягане в гърлото, гърдите и стомаха. Друга група проблеми са емоционалните - силно безпокойство, тревожност, невротичност, изключителна плачливост, необоснована смяна в настроението, апатичност или прекалена емоционалност. Трета група са свързани с поведението - конфликтност, хиперактивност или пасивност, загуба на интерес към всичко. При учениците е типично, че не желаят да посещават училище, спада успехът им. Често се наблюдават бягство от училище и дома, суицидни мисли, злоупотреба с медикаменти и вещества. Когнитивните симптоми са много типични - свързани са с натрапливи мисли и спомени, времева и пространствена дезориентация, чести асоциации с дразнители, нарушения в паметта - бели петна, свързани с преживяното, прекалена аналитичност и приемане на ситуациите като заплашващи. Известен е и синдромът на жертвата - чувството, че губиш контрол над ситуацията, че няма надежди за бъдещето. Съществува и синдромът на вината на оцелелия - "аз съм виновен, че не можах да се справя в тази ситуация".

B: Кои са най-уязвимите групи?

- Болнави хора с ограничени физически възможности. Тези, които нямат достатъчно информация. От възрастовите групи - децата, особено до 12-годишна възраст, които нямат достатъчно познания и опит да се справят с подобна ситуация. Сред тях особено децата с хронични заболявания, с увреждания, от маргинализирани общности, с проблеми в развитието. Хората от старческа възраст, жените. Хора, които живеят в отдалечени райони.

B: Как трябва да се държат родителите?

- Ролята на семейството е ключова и това е един от основните принципи на кризисната психологическа интервенция. Семейството трябва да се обедини, защото, когато всички са заедно, се чувстват по-сигурни и това води до спад в психическото напрежение. Емоционалната подкрепа може да има две форми - тъй като родителите често са в състояние на силна тревожност и не могат да говорят, могат да успокоят децата с ласки, целувки, прегръдки. Да уверяват детето, че е на сигурно място, че е направено всичко възможно за неговата сигурност. Не е добре родителите в този период да се разделят от детето. Често в практиката се натъкваме на тезата, че детето бързо трябва да бъде изведено по-далеч от мястото на трагичното събитие и препратено при приятели, близки в други населени места. Липсата на родителите обаче увеличава тревожността на детето.

При малките деца - до 5 години, информацията трябва да бъде поднесена деликатно. Ако не проявява интерес, въобще не е необходимо да му бъде говорено или ситуацията да бъде отиграна с неговите играчки в позитивен аспект. При децата от предучилищна възраст отговорите трябва да са съобразени с възрастта - с познати думи, кратки. Важно е да не остане нещо неясно, което да провокира безпокойство. Скриването на трагичен факт може да разруши доверието в родителите.

Важно е родителите и всички специалисти да се придържат към използване на така наречените експресивни техники. Не е вярно, че е добре да се избягва връщането на детето към събитието - напротив, то трябва да са провокира да разказва, но без да се насилва. Говоренето води до редукция на психическото напрежение и прави детето по-спокойно.

B: Кога отшумяват тези състояния?

- Индивидуално е. Зависи доколко личността е била подготвена за бедствието, от това как отделният човек е бил включен в бедствието - дали е бил в епицентъра или наблюдател. Медиите и разказите също могат да провокират травматично преживяване.

B: Кой може да помогне в работата на вашата служба?

- Разчитаме на местни психолози, социални работници, които обучаваме на място.

Много е полезна ролята на медиите с разкази на хора, които споделят това, което са преживели - така зрителите разбират, че не само те са в това състояние, че много хора страдат.

Много е важно, убедихме се, да се окаже незабавна помощ на населението, в първите минути, с уверения и напътствия - медиите трябва да информират за начините за справяне с бедствието, да търсят представители на различни институции, които да уверяват хората, че се работи за тяхната безопасност.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK