Мариус Куркински: Моите родители ми гледат на кафе

В: Почина ли си?

Лятото изкарах добре. За първи път останах повече време при майка ми и баща ми - цял месец на вилата във Варна. Беше ми ужасно приятно да задълбоча отношенията си с тях по някакъв начин. От десетина години не бяхме живели толкова дълго време заедно. Те ми разказваха истории, сверявахме спомените си. Мисля, че и на тях им хареса и им беше интересно. Карах ги да ми разказват сънища. Какво сънуват следобед. Да ми гледат на кафе по десет-петнайсет пъти. Майка ми вече се изчерпа и не знаеше какво да казва. Баща ми чак започна да се шегува с нея. Чакай да видим какво друго правихме... Те имаха едно парче злато, което дадоха на един съсед златар да ми направи пръстен. Фичо (сценографът Никола Тороманов - бел. ред.) ми идваше на гости - майката на неговата приятелка живее в съседство. Та с Фичо си пиехме кафе следобед. За съжаление не ни предстои обща работа. При оформянето на едни документи ми бяха сбъркали ЕГН-то в общината. Ходихме да го оправяме. Майка ми и баща ми ми прехвърлиха половината къща. Лятото прекарах повече време и с племенника ми Борко. Той на 14 години и си говорихме по теми, които го вълнуват. Разказа ми интересни неща. Те са съвсем нова порода, други хора и нямат нищо общо с нашето поколение. Не помнят предишна България, т.е. соца, тема на новото ми представление.

Чете ли нещо интересно?


Четох разкази на Страшимиров. Четох Молиер, понеже ми предстои работа по него в Народния театър. Четох историческите драми на Шекспир, които не бях разлиствал отдавна, а ми действат като терапия. Не море не съм ходил. На плаж не стъпвам. На дискотеки ходих, забавлявах се, но леко.

В: Сега - работа?

Пиесата "Женско царство" е наречена от автора народна приказка. Прехвърлил съм "Женско царство" в социалистическа България. То е писано 1931 г., но аз съм го решил в спомени от моето детство. Сте Ле Костов казва "старо време", а пък моето старо време си е детството. Затова избрах 70-те години на миналия век, по-конкретно 1976 г. Всеки предмет на сцената е от двора на баба ми и дядо ми.

Авторът е етнограф и много е изследвал своя народ, в същото време аз сметнах, че е добре действието да бъде ситуирано в конкретен бит, и затова си позволих да избера соцепохата. Не съм пипнал нито ред от текста, а съм го сложил в различна епоха. Това доказва силата на пиесата. Няма значение дали царството е женско или мъжко, царството винаги пречи на човека да погледне към себе си, виновно е за нещо. И по този начин агресията на царството ограбва от вниманието на личността към себе си. Това е моето предупреждение, че външното царство е без значение, трябва да обърнем внимание на личното царство.

В: Пътува до Варна, за да си спомниш детството. "Женско царство" е второто ти представление по старата българска драматургия. Случайно да не търсиш корена си?

Малко ми е омръзнало от фантазии. Наистина искам да разбера точно корена си. Имам желание за завръщане. След "С любовта шега не бива" исках да си почина от вкаменяването, от прекаленото вглеждане в душата. Тогава реших да направя нещо за обществената глупост. "Женско царство" задава въпроса как реагира един народ, поставен пред поредното изпитание, на поредното царство, на поредната глупост, която се повтаря до безкрай. Хареса ми, че авторът е прекалено сериозен към своя народ, прекалено много го обича. Творецът трябва да има категорично болезнено, лично изказване.

В: Много българи имат желанието да не са тук, а когато са в чужбина, не са в мир с произхода си.

Аз не обичам, не искам тоя поглед към Европа. Не разбирам тая страст българският театър да стане европейски, съвременен. Това ме дразни. Мразя грозната имитация. Нека се развиваме, модернизираме, но театърът да бъде личен, да бъде твой, ти да го откриеш.Не да имитираш толкова папагалски, толкова бездарно. Жалко е да признаваш дотолкова своето бездарие, че да крадеш клякания, ставания, пъшкания, осветления. Дайте малко по-сериозно, дами и господа български режисьори! Но може би тези хора, които го правят, много се вълнуват от образците. Все пак би трябвало да положат едно по-сериозно усилие.Това ми е апелът към всички тях. Има естествено творци, които държат на това - Юлия Огнянова, Крикор Азарян. Явор Гърдев прекарва доста през себе си всяка пиеса. Имитацията навсякъде в момента е на мода. Това са големи процеси. Българският театър се държи доста достойно в това объркано време. Например Стефан Москов - голям наш режисьор, развива автентичен театър, не копира. През 90-те години имаше по две, три пиеси на година, които да заслужават сериозно внимание. Но те са се получавали от автентично чувство и от това, че в театъра нямаше пари - това го е спасило.

В: А българското кино се оправдава точно с това?

Тепърва ще се опитвам да навлизам в киното. Имах един страхотен сценарий и Националният филмов център ме отряза. Не ми дадоха възможност да го направя. Проблемът е в таланта и в липсата на личности. Но и да има някой талантлив, той ще бъде отрязан, зафичен някъде. И всичките там във филмовия център, които се правят на големите отворковци, всъщност са там от старото време и всичките са номенклатурчици. Те са второстепенните от миналата епоха, които сега станаха водещи. И са играчи много на дребно. И разпределят парите на свои хора и много съм им набрал. Те трябва да бъдат изринати.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK