НПК - витамин, който не лекува

Тази седмица новият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) ще бъде окончателно приет от парламента. Това ще стане заради Европейската комисия, която постави условието за ускоряване и облекчаване на досъдебната фаза.

В нормално работещите съдебни системи, когато поискат да ги направят още по-работещи, се захващат с процедурата. НПК е библията на наказателното правосъдие, затова се изготвя бавно и трудно - учебникарски е примерът с Франция, която писала своя последен НПК 15 години. В зле работещите правосъдни системи (като нашата - по общо признание), когато започнат да буксуват, също се захващат с НПК. Но разликата е огромна - за нас обновяването на процедурата е аварийно-спасителен изход поради невъзможност обикновеният парламент да извърши конституционни поправки, които да променят устройството и управлението на съдебната система. Този е българският парадокс: променяме процедурата, която е смятана за най-консервативният компонент на правосъдието, но не можем да пипаме структурата, администрирането и взаимоотношенията на съдебната система с останалите власти, тъй като според Конституционния съд това може да направи само Велико народно събрание (ВНС). Колкото и да заобикаляме този въпрос сега, рано или късно ножът ще опре до кокала, защото проблемите не са само в процедурата, единодушни са парламентаристи с различни цветове.

Процедурните нововъведения, които се правят сега, не могат да бъдат лекарство за съдебната система, защото тя страда от устройствени и управленски пороци, които ще чакат политически консенсус за свикване на ВНС, а това скоро няма да стане. Въпреки това промените могат да се сравнят със здравословна доза витамин.


За какво настоя Брюксел

За ефективна досъдебна фаза, което означава ускорено и резултатно разследване на престъпленията - това е обобщеното условие на еврокомисарите, превърнато отдавна в клише, за да приеме ЕС, че извършваме някаква съдебна реформа. "Брюксел не задава модели, само иска резултати" - с това успокоение пък парламентът човъркаше оттук-оттам НПК две години, докато стигнахме момента, в който еврокомисарите дадоха да се разбере без увъртане, че няма да отстъпят от три условия за досъдебната фаза:

- Край на верижното движение на делата (полиция - следствие - прокуратурата), вместо това - разследване от полицията под контрола на прокурора, което на практика означава закриване на следствието

- Никакво връщане на делата от прокурора за доразследване и край на т.нар. преобразуване на дознанието (полицейското разследване) в следствие

- Въвеждане на наблюдаващ прокурор, който да контролира разследващия от началото до произнасянето на съда.

Последното условие според евроекспертите е гаранцията срещу евентуалната лавина от оправдателни присъди поради неподготвеността на полицейските дознатели и отмяната на връщането за доразследване при допуснати пропуски от дознателя. С други думи, ако прокурорът надзирава и направлява разследващия през цялото време, няма да се налага връщане на делото за отстраняване на пропуски, твърдят евронаблюдателите.

Какво приема парламентът

Депутатите свиха функциите на следствените служби до минимум, тъй като конституцията не позволява премахване на следствието. За следователите остава разследването на престъпленията против републиката, класифицираната информация, подкупите. Те ще разследват и членовете на Министерския съвет, лицата с имунитет, служителите на МВР, а в пленарната зала ще се решава за магистратите. Едни депутати оценяват на 3-4% оставащите функции на следствието, други - на 1%.

Ръководителите на следствието до последно се бориха да спасят каквото могат от статуквото, за целта бяха впрегнати приятелските връзки на директора на Националната следствена служба (НСлС) с лидера на ДПС. В четвъртък на заседанието на правната комисия се разигра любопитна сцена. Въпреки че по-рано беше гласувано ограничаването на периметъра на следствието, представителят на НСлС поиска да бъде коригирана разпоредбата. За целта в комисията пристигна запъхтян отсъстващият до момента Четин Казак (ДПС), който официално внесе предложението. Председателят на комисията Янаки Стоилов не възрази, вероятно от коалиционно приличие, и във въздуха замириса на скандал. При гласуването обаче единствено ДПС подкрепи възстановяването на правомощията на следствието - заедно с представителите на "Атака", водени от друг мотив - че ЕС ни "натискал".

Правната комисия ревизира приетото седмица по-рано право на прокурора да връща делата за доразследване. Това стана след завръщането на Янаки Стоилов от Брюксел. Прегласуването всъщност показа, че ръководителят по разширяването за България по глава "Правосъдие и вътрешен ред" - Брижит Чернота, е била непреклонна. В комисията представителят на Върховната касационна прокуратура Асен Арсов до последно настояваше да се остави някаква вратичка, защото на един прокурор се падат по двайсетина дела наведнъж и няма да може да контролира постоянно разследването, за да предотврати грешки и пропуски. Членовете на комисията хем намираха за основателни някои прокурорски възражения, хем не смееха да прегазят условието на Брюксел. Тогава градският прокурор на София Бойко Найденов изненада и медии, и депутати с неподозирано конструктивен призив: "Няма смисъл да спорим повече, нека не се опитваме да надделяваме, а да приемем духа на вносителя и да се помъчим да компенсираме кадровия недостиг с организационни мерки, дисциплина и впрягане на целия възможен ресурс."

След дълги дебати се реши разследващият орган (дознател или следовател) да бъде задължен, преди да подготви заключението си, т.е. преди да е изтекъл двумесечният срок за приключване на разследването, да докладва на прокурора делото, за да може той да отстрани пропуските. Прокурорът може и сам да извърши недовършеното, за което НПК му дава срок от един месец допълнително.

Фигурата на наблюдаващия прокурор се поизбистри едва след като беше намерено решението по казуса с връщането на делата. Изискването на Брюксел се оказа по-сложно не само заради недостига на прокурори, а и заради опасенията на юристите, че ако бъде закован обемът от задълженията му, по-късно пред съда всеки адвокат ще обяви процедурата за нарушена, ако някое действие в досъдебната фаза е извършено по указание на друг прокурор, а не на наблюдаващия. За тази опасност предупреди преди време съдията от Върховния касационен съд Румен Ненков и препоръча детайлите да се уредят в Закона за съдебната власт, а не в НПК. Други магистрати обаче опонираха, че надзорът над разследването е въпрос на процедурата (НПК), а не на устройствения закон (ЗСВ). Юристите от всички цветове в правната комисия с общи усилия намериха изход от задънената улица, като решиха да не дефинират понятието "наблюдаващ прокурор", а приеха, че е достатъчно да регламентират задълженията му по всяко действие от разследването. Оттук нататък практиката ще покаже дали тази схема е работеща.

Други облекчения на наказателния процес

- По-широко прилагане на споразумението между обвинението и защитата.

Тази форма за облекчаване на процеса, използвана изключително много в САЩ и по-малко в Европа, предизвика най-бурните спорове. Тя беше въведена доста предпазливо през 2000 г. - само за леките престъпления. Сега правната комисия разшири прилагането на споразумението между прокурора и защитата и върху тежките престъпления, включително умишлените убийства, въоръжените грабежи, отвличанията, рекета, телесните повреди. За да има споразумение, трябва да го предложи прокурорът, а обвиняемият се задължава преди това да заплати материалните щети. Ако има споразумение, вината се определя при смекчаващи обстоятелства и наказанието може да падне под минимума за съответното престъпление. Според проф. Екатерина Трендафилова, преподавател по наказателен процес в СУ "Св. Климент Охридски", споразумението поощрява самопризнанията и е проверен механизъм за ускоряване на процеса. Освен това пострадалите ще могат по-бързо да получат обезщетенията си.

Според опонента доц. Иван Сълов, зам.-ректор на Полицейската академия, споразумението нарушава основен принцип на правото - справедливостта, тъй като само платежоспособният обвиняем може да си позволи да се споразумява с обвинението. "Ще стигнем до хаотична практика - ако двама обвиняеми са извършили едно и също престъпление, единият може да получи 7 години затвор, защото е постигнал споразумение, другият 15", предупреди той.

Доц. Никола Манев (СУ "Св. Климент Охридски") коментира пред "Дневник", че не бива да се преувеличават опасенията за хаотична практика, тъй като Върховната касационна прокуратура може да конкретизира в методически указания до прокуратурите в страната в кои случаи да предлагат споразумение. Съдът е този, който го одобрява или отхвърля, няма опасност от злоупотреба с тази възможност за ускоряване на процеса, напомни доц. Манев.

- Ускоряване на съдебната фаза.

Въвежда се предварително изслушване на страните в случаите, когато подсъдимият не оспорва фактите в обвинителния акт. Това означава, че съдът няма да разпитва свидетели и вещи лица, а приема протоколите от досъдебната фаза. Така делото може да бъде решено за един ден въз основа на самопризнание и на доказателствата от разследването, които го подкрепят.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK