Особености на столичните избори

Точно по средата на кампанията за кметския пост в София основните играчи започнаха да влагат повече нерв в агитацията. Дотук те се задоволяваха с обичайните обиколки на отдалечени квартали, детски площадки, депа за боклуци и срещи с избиратели от различни социални групи, гарнирани с по някое участие в тв дебат или интервю за пресата. Макар от самото начало да бе ясно, че толкова много и все силни претенденти досега не са искали стола, на който всички бяха свикнали да виждат Стефан Софиянски, предизборни страсти като че липсваха. Може би защото претендентите и щабовете им твърде внимателно обмислят тактиката си. Не случайно социолозите обявиха, че битката е с непредсказуем резултат.

Дотук петимата, които имат шанс да стигнат до балотаж след 29 октомври, не се отклоняват от основните си роли, а само прибавят нюанси.

Татяна Дончева влезе в образа, който й е най-близък - на


борец с корупцията

Мотото на нейната агитация е "Ще спра корупцията в общината. Знаете, че мога". С известността си на депутат от БСП и юрист, на човек с чепат характер тя съвсем естествено поведе битка с "модела Софиянски". Още повече че моделът се асоциира с десницата. В кампанията тя може да разчита на избирателите на БСП, които на последните парламентарни избори се оказаха мнозинство в столицата. За разлика от останалите кандидати тя има комфорта да е сама на партийната писта, но заплахите за Дончева идват от популярността на Бойко Борисов. Въпреки че я наричат "червената фурия", генералът я конкурира пред онези, които разчитат на "силната ръка". Другата опасност е вероятността на втория тур, предвиждан от социолози, да сработи отново формулата "всички срещу БСП".

Бившият главен секретар на МВР се обяви за

човека извън партиите

и старателно поддържа имиджа си на независим. С недостигнатия си рейтинг и неспадаща, по данни от проучванията, популярност той заложи на "ГЕНЕРАЛна промяна". Рискът пред него е, че големите симпатии към него могат да не се превърнат в реални гласове. Генералът се бори за електорат, на който разчита и издигнатият от НДСВ Милен Велчев, за хора, които обаче могат да предпочетат Татяна Дончева. Точно затова той освен че атакува партиите изобщо, подчертава, че "за разлика от жълтите остава алтернатива на БСП". Ако това изявление удря и по Дончева, и по Милен Велчев, специално за бившия финансов министър е изречението: "оставайки в НДСВ, ще бъде похабен като останалите, които мишкуват около царя..."

В интерес на истината репликата бе предизвикана от Велчев. Преди дни той атакува остро генерала: "Не може да твърдиш, че политиката е мръсна работа, а шест месеца по-късно с всички средства да се опитваш да влезеш в нея! Не може да се кълнеш, че дължиш всичко на царя, а след шест месеца да заявиш, че нищо не му дължиш! Не може да приемеш да представляваш една партия и когато нейните избиратели те изберат за депутат (и то на две места), да абдикираш от тази отговорност още на първия ден."

Нападението бе обяснено с решението на царския щаб ясно да покаже зад кого стои, за да бъде мобилизиран електоратът на движението, което след 25 юни излезе като втора сила в столицата. Иначе Милен Велчев залага на образа си на човек с изградени управленски качества, на

млад технократ

способен да взима решения в сложни ситуации, и на принципен партиец. На срещи със столичани и лекции пред студенти той е съсредоточен, сериозен и напомня за министерския си мандат. Мотото му е "София иска сериозна работа". Избрано е без много въображение, но пък подсказва, че той може да я свърши за разлика от много говорещите Борисов и Дончева. То го разграничава и от претендентите отдясно, като напомня, че избраниците на техните партии не са я свършили.

Четвъртият претендент с шансове за поста е издигнатият от ДСБ Светослав Гаврийски. Кандидатурата му беше обявена много рано, преди да са известни намеренията на другите основни партии. Това беше предизвикателство към другите десни, които останаха с по-малко привърженици в София. След като той не получи масова синя подкрепа (поддържат го само Демократическата партия и няколко организации на БЗНС-НС), сега от партията на Иван Костов казват: не го направиха, защото не иска да удовлетвори интересите им в общината. Лайтмотив на кампанията му е

борбата със статуквото

в кметството. Мотото логично е: "Открито и честно управление на София." Гаврийски води спокойна кампания, нападателният тон не му е присъщ. Той също като Велчев залага на деловата си биография - на заместник финансов министър и на управител на БНБ. На една от срещите си обеща да потърси съдействие от сегашния финансов министър Пламен Орешарски за изграждане на завод за отпадъци с пари от държавния бюджет. Така и кандидатът на ДСБ, въпреки яркото опозиционно поведение на партията и към БСП, и към НДСВ и ДПС, подсказа, че ще надмогне идеологията в интерес на съгражданите си.

Сам срещу всички

борци със статуквото изглежда доскоро изпълняващият длъжността кмет Минко Герджиков. Заместникът на Стефан Софиянски, издигнат от СДС, прави опити да се разграничи от досегашния модел и да извлече все пак предимства от пребиваването си на "Московска" 33. Посланието "Този кмет върши работа" се върти от седмица по централните телевизии и радиа. Кампанията му е изградена така, че да внуши представата за делови, познаващ добре ситуацията мениджър, който знае решенията и вече е започнал да действа в правилната посока. Негов минус е, че за разлика от повечето си съперници той не е популярна фигура. Агитацията на Герджиков щяла да бъде изцяло позитивна, без нападки, казват от щаба, като очевидно искат да парират излишни удари. И докато Светослав Гаврийски му обеща да го уволни, щом стане кмет, новият лидер на СДС Петър Стоянов апелира към всички десни политици да сдържат отрицателните си емоции, защото се задава втори тур.

В тази кампания всеки от главните претенденти освен Бойко Борисов ще се бори не само за себе си, но и за новото позициониране на политическата си сила. БСП за първи път има истинска възможност да вземе кметското място в София след 1990 г. ДСБ за първи път участва в местни избори и ще се бори да докаже, че е лидер в дясното. НДСВ трябва да отстои образа си, след като прие да влезе в коалиция с левицата на национално равнище. СДС ще провери дали има бъдеще. Затова макар и за половин мандат изборите изглеждат като

нещо повече от състезание за кметския пост

Геновева Петрова от "Алфа рисърч" откроява като характеристика на кампанията по-слабата политическа мотивация на десните избиратели, които по думите й преди винаги са се отличавали със способност да се мобилизират за обща подкрепа. Тя отбелязва и друга особеност - за първи път София рискува да остане без десен кандидат на балотажа.

Социологът от агенция АССА -М Михаил Мирчев смята кампанията за "преходна" - кандидатите не толкова се опитват да си премерят силите, колкото да се изразят политически. Пред Медиапул социологът Живко Георгиев изтъква, че заради изобилието от десни кандидати до голяма степен отслабва влиянието на партийните централи и се засилва мажоритарният елемент, което досега не е било така отчетливо и ясно при предишни местни вотове. Тогава поне левите и десните кандидати бяха ясни, казва социологът. Той е изненадан от изключително амбициозните кампании на основните участници - амбициозни като стил на поведение, като финансов ресурс и като медийна внушителност на изявите. Очевидно в тези избори се търси експериментиране за бъдещо развитие на политическото представителство, казва той. "В известен смисъл това е лабораторна ситуация, в която се тестват идеи и стилистики, които, ако се окажат успешни, сигурно ще бъдат усвоени на национално равнище. Може би на президентските избори" - смята Живко Георгиев.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK