Човешката кожа - източник на кръвоносни съдове

Стволови клетки. Вълшебната и изключително модна дума в медицината през последните няколко години. С напредването на медицината и методите за третиране на широко разпространени болести и за подобряване начина на живот на страдащите от нелечими засега заболявания, надеждата за откриване на панацеята в самото човешко тяло (с малко лабораторна помощ) добива все по-реални измерения. На фона на постоянно постъпващите информации за пореден опит за "клониране" на човешки органи, експерти от калифорнийска компания, финансирана от американския Национален институт за изследване на сърцето, белите дробове и кръвта, обявиха, че са открили нова алтернатива.

Учени от биотехнологичната компания "Ситограф тишю енджиниъринг" (Cytograft Tissue Engineering) с централа в района на залива на Сан Франциско твърдят, че са разработили технология, която съвсем скоро може да се превърне в източник за производство на нови кръвоносни съдове. Първите клинични тестове на имплантиране на вени, отгледани изцяло от кожните клетки на самия пациент, бяха обявени за успешни.

Доброволците са двама аржентинци - дама на 56 години и мъж на 61 години, на бъбречна диализа. Именно са получили първите в света лабораторни кръвоносни съдове, отгледани от собствената им кожа. И в двата случая се наблюдава повече от задоволително възстановяване след оперативна намеса, а медиците твърдят, че самите вени се справят "перфектно" в новата си човешка среда. Самите пациенти не усещат разлика с рождените си органи, а новите вени на жената издържат на пункции три пъти седмично вече 6 месеца. Тези на мъжа са от три месеца.


Изследването, оценявано на $2.5 млн., не се основава на стволови клетки, което спестява на авторите му дебати и спорове от политически и етичен характер. Разбира се, остава открит въпросът дали кожа от болен би могла да стане източник на здрави кръвоносни съдове, но именно по тази причина вече са в ход поредица от изследвания в Аржентина (с тестване на съдовете на 25 диабетици) и Великобритания (с участието на 25 пациенти с байпас).

От догодина по-активни проучвания може да започнат и в САЩ, като за целта се очаква разрешението на Администрацията по храните и лекарствата.

При самата технология се извършва клампиране на малък участък от кожата и вените, богати на клетки, наричани фибробласти. Засега зоната на третиране е обратната страна на ръката, като с времето се предвижда проби да се взимат и от други части от тялото като бедрата и краката например. Взетата тъкан се поставя в лабораторен съд и се подхранва със стимулатори на растежа.

Последните й помагат да произведе субстанции като колаген и еластан, които на практика придават на тъканите тяхната форма и плътност. Учените отгледали два типа тъкани - едната формира плътната структура на кръвоносния съд, а другата я очертава и спомага за функционирането й. Екипът "произвел" платна от тъканта, след което ги навил около подобен на молив цилиндър.

След това тъканта била "третирана" за сливане на слоевете, за формиране на здрава и плътна тръба, или кръвоносен съд, с дължина от 2 до 4 см. Вътрешността на новия съд била "облечена" с ендотелиални клетки, взети от вените. Именно те предотвратяват запушванията по пътя на кръвта.

Самите вени, отгледани от екипа учени, са с дължина 25 см. Според изследователите обаче е възможна и дължина до един метър. Цялата процедура отнема между шест и девет месеца, но изследователите са убедени, че могат да работят и по-бързо, стига да бъдат установени схемите на масово производство.

Очаква се цената на лабораторните вени да е под 10 000 долара. Американските наблюдатели отбелязват, че в момента щатската здравна система харчи по 4 до 5 милиарда долара на година за диализа на пациенти.

Лабораторно отгледаните кръвоносни съдове могат да бъдат използвани при различни операции. Те ще бъдат животоспасяващи за диабетици, изправени пред реалната опасност от ампутация на крайниците заради запушване на артериалните канали в резултат на заболяването.

Методът може да се използва и при прекарали байпас на сърцето. Тези пациенти традиционно нямат хубави вени или артерии, които да създадат отклонения около вече блокираните съдове. Подходящи съдове са налице за 10 процента от преживяващите подобни операции годишно.

Така един на всеки пети скоро отново се озовава на операционната маса за пореден байпас, което пък увеличава рисковете от преупотреба на малкото останали здрави кръвоносни съдове.

Пациентите на диализа са другата вероятна група от хора, които биха спечелили от разработката. В момента медиците извършват така нареченото шунтиране, нещо като отваряне на къс път между артерията и вената, който се прокарва три пъти седмично в рамките на всяка процедура. Проблемът е, че с необходимото повтаряне на пункциите, кръвоносните съдове започват да "блокират". На практика пациентите често се оказват без здрави съдове, които да бъдат използвани за шунтиране, а наличните в момента синтетични съдове не издържат достатъчно дълго и създават рискове от усложнения.

Скептиците не пропускат да отбележат, че само пациенти, за чиито нужди вече се знае, ще могат да се възползват от новостите, но привържениците на метода настояват, че с масовото му налагане подобни преференции ще се избегнат.

Технологията е подходяща не само за възрастни. Всяка година в света се раждат по 40 000 деца с дефектни кръвоносни съдове или вродени сърдечни дефекти. Съвременната практика в такива случаи е децата да бъдат снабдявани с изкуствени кръвоносни съдове, които обаче задължително подлежат на смяна с по-големи с израстването. Изследователите твърдят, че лабораторните вени може да заменят успешно опасно деформираните кръвоносни съдове с една-единствена операция. Ефективността им обясняват с факта, че те са направени от жива тъкан, която вече расте в организма на пациента и това намалява рисковете от отхвърляне и други, понякога фатални, странични ефекти.

Технологията действително звучи обещаващо и първите й клинични тестове дават добри резултати, а защитниците й по цял свят сред медицинските кръгове нарастват постоянно. Само вестта, че методът може да помогне не само на възрастни, но и на хиляди деца, обречени на постоянни посещения в кабинета на хирурга, даде на откритието още по-широка обществена подкрепа и тласък. Разбира се, тестовете тепърва ще се разгръщат, а подозрително настроени има и в средите на лекарите и изследователите. За разлика от нестихващия дебат за стволовите клетки обаче в случая битката се води преди всичко на технологично ниво с оглед на практиката. Вероятно поради липсата на необходимост от изтъкване на етични или политически аргументи.

------------

Малко повече за кръвоносните съдове

Тези "магистрали на кръвта" опасват целия човешки организъм, достигайки всеки орган и тъкан в тялото. Най-общо кръвоносните съдове, налични и в дермиса, долния слой на кожата, са три типа - артерии, капиляри и вени. Артериите пренасят богатата на кислород кръв от сърцето към тъканите и органите като мозъка, бъбреците и черния дроб. Тези съдове са с изключително плътни и гъвкави стени, тъй като през тях кръвта преминава с огромна сила и скорост. С отдалечаване от сърцето артериите стават все по-малки и се "превръщат" в капиляри. Те, от своя страна, са свързващото звено между артериите и вените, които всъщност са успели да "произведат" калифорнийските учени. Стените на капилярите, които пренасят кръвта от и към всяка клетка в тялото, са толкова тънки, че кислородът и хранителните вещества директно преминават през тях в посока клетките. Същото, но в обратна посока, се случва с отпадъчните продукт и въглеродния двуокис. С уголемяването на капилярите, те се превръщат във вени. Те пренасят "обеднялата" на кислород кръв обратно към сърцето и стените им са по-тънки от артериалните, тъй като кръвта се движи при по-ниско налягане.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK