Ще остане ли в близко бъдеще светът без черен хайвер

Новата година започна лошо за любителите на изтънчени кулинарни удоволствия. В първия работен ден на 2006 г. Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от флората и фауната (CITES) към ООН забрани трансграничното продаване на черен хайвер, като просто отказа да одобри тазгодишните квоти за деликатеса. Забраната засяга най-вече държавите, добиващи хайвера от Каспийско и Черно море, както и от реките Амур и Дунав, където живеят най-големи есетрови пасажи в света - Русия, Иран, Казахстан, Азербайджан, Туркменистан, Китай, Украйна, България, Румъния, Сърбия.

CITES посочи, че ограничението ще бъде отменено и новите квоти ще бъдат обявени едва след като тези държави дадат ясни доказателства, че запасите от застрашената от изчезване риба са стабилни и уловът й няма да доведе до продължаващото намаляване на бройките. От организацията уточниха, че досегашните квоти не са успели да попречат на незаконния улов на есетрови риби, както и на продажбата на добития от тях черен хайвер на черния пазар на Запад.

По данни от ЕС в периода от 2000 г. до 2005 г. на територията на съюза и Швейцария са били заловени близо 12 тона незаконен хайвер. Най-много е бил хванат в Германия (2200 кг), следвана от Швейцария (2060 кг) и Холандия (1920 кг). "Европа е залята с нелегален хайвер", казва Джон Селър, съветник в CITES по въпросите на борбата с контрабандата, измамите и организираната престъпност, цитиран от в. "Файненшъл таймс". От края на 90-те години на XX век организацията има право да регулира международната търговия с есетров хайвер и продукти, за да се опита да спре постоянното намаляване на есетровите пасажи в света. Наблюдението стана особено наложително след разпада на СССР, когато новите държави, граничещи с Каспийско море - Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, осъзнаха ценността на добивания там черен хайвер и се втурнаха да ловят ценната риба.


Именно в това затворено море се намират 80-90 процента от запасите на есетрови риби в света и особено на белуга, от която се добива най-висококачественият черен хайвер. До миналата година една унция (28 гр) от него се продаваше между 150-200 долара, а след забраната за търговия цената се очаква да се повиши. Официално Русия, Казахстан, Иран и Азербайджан са изнесли през 2005 г. общо около 105 т черен хайвер. Обемът на незаконния не може да бъде установен по никакъв начин. На европейския пазар 100 гр хайвер от белуга вече се продава за около 600 евро, а общият обем на търговията се изчислява на няколкостотин милиона долара.

С намаляването на добива расте и цената. Ако в началото на XX век ежегодно в мрежите в Каспийско море са влизали 50 000 тона есетрови риби, през последните те не са повече от 5700 т. Според експертите само от 70-те години досега обемът на есетровите пасажи в морето е намалял с близо 90 процента и продължава да спада. Русия разработи през 60-те години консервационна програма и ежегодно зарибяваше река Волга с милиони млади есетри, но през 90-те години на тази практика беше сложен край.

От CITES твърдят, че държавите, произвеждащи хайвер, и най-вече тези около Каспийско море, не могат да се справят с незаконния улов и когато обявяват желаните квоти, се стараят всячески да изключат от тях незаконно добития. По оценки на международната организация на всяка законно уловена есетрова риба в Каспийско море отговарят 10-12 незаконни. Според Селър незаконната търговия с хайвер процъфтява, тъй като европейските правителства се бавят при налагането на отдавна обещаните нови правила за маркиране на деликатеса, което би затруднило контрабандистите. Те не полагат и достатъчно усилия, за да преследват и наказват трафикантите.

"Време е някой да влезе в затвора", казва Селър. Малко по-добре стоят нещата в САЩ, където отдавна се вземат мерки срещу контрабандата и продажбата на нелегално добит хайвер, а през 2002 г. собственик на компания, позволила си да търгува с незаконно внесен хайвер, беше осъден на две години зад решетките.

Ограниченията често не помагат, макар и в CITES да членуват 169 държави, подписали хартата на организацията и задължени да спазват налаганите от нея правила. Заинтересуваните още цитират един случай от 2001 г., когато хайвер за 20 млн. долара беше незаконно внесен в една държава от Близкия изток, най-вероятно Обединените арабски емирства, и оттам пое към Европа и САЩ с фалшифицирани документи с печата на CITES.

Свръхуловът на есетрови риби е на път на унищожи популацията им, предупреждава и американският Институт за науката за океана "Пю". Според разпространено през септември изследване най-застрашени са пасажите именно в Каспийско и Черно море, където улавянето на големи екземпляри есетрови риби, от които се добива хайверът, е намаляло с 85 процента през последните години. В мрежите влизат само малки и недостигнали зрелост екземпляри.

"Уловът на есетра в Каспийско море може да стане история, ако незабавно не бъдат взети мерки", казват от "Пю". За да подкрепи отчасти местните програми за защита на вида, през ноември САЩ забраниха вноса на хайвер и други продукти от белуга от Черно и Каспийско море. След отказа на CITES да пусне тазгодишните квоти Еврокомисията обяви, че ще постави сред приоритетите си за 2006 г. борбата срещу незаконната търговия с черен хайвер. Ако това не стане, в близко бъдеще на изтънчените кулинари по света ще се наложи да забравят вкуса на "дивия" хайвер и да се примирят с по-непретенциозния му "питомен" събрат.

Забраната за търговия с хайвер от уловени свободни риби ще подкрепи развитието на фермите за есетри, смятат експерти. Въпреки че вкусът на "дивия" хайвер е различен от този на "питомния", ценителите ще трябва да преглътнат разликата, ако искат да продължат да консумират любимия си деликатес. В САЩ, които са най-големият консуматор на черен хайвер в света, има немалко ферми за есетрови риби, но двете най-големи са разположени в Северна Калифорния. "Цар Николай кавиар" (Tsar Nicoulai Caviar LLC) отглежда есетрови риби във ферма край Сакраменто от 1996 г.

Въпреки името си компанията няма руски корени. Фирмата вече добива ежегодно хиляди килограма хайвер и се надява, че след забраната ще увеличи производството. "Столт сий фарм Калифорния" (Stolt Sea Farm California LLC) е основана през 1987 г. и също е разположена в района на Сакраменто.

Тя добива по 7.5 метрични тона хайвер годишно. И двете компании разчитат на факта, че техният хайвер е съвсем малко по-лош на вкус от естествения, но за сметка на това е много по-евтин. До миналата година една унция от него е струвала 45 долара, а сега вече е 70. В същото време каспийският хайвер подмина 200 долара за унция. В Европа ръце потрива пък британският предприемач Алан Джоунс, собственик на "Кавиар Д'Акитен" (Caviar D'Aquitaine), който снабдява големите магазини на Острова и в Западна Европа. "Когато влязох в този бизнес, изглеждаше, че нещата около дивия хайвер ще се усложняват. Сегашното развитие само доказва, че пазарът за отгледания хайвер ще се подобрява." Компанията добива по около 15 тона хайвер годишно, а оборотът й е над 6 млн. евро при "адекватни" по думите на самия Джоунс печалби.

Забраната за търговия с естествено добит хайвер не се отнася за продукта, получен по изкуствен начин. Затова и българският износ на рибния деликатес няма да бъде застрашен, каза шефът на агенцията по рибарство. До ноември 2005 г. двете сертифицирани по CITES предприятия за износ на хайвер са изнесли 1079 кг. Квотата за цялата година е в размер на 1460 кг. Разрешения през миналата година получиха видинската фирма "Белуга", "Есетра комерс" в асеновградското село Болярци и едноличният търговец "Максим Керанов".

Впоследствие третата фирма се отказа от квотата и количествата бяха разпределени между останалите. Компаниите развиват дейността си от няколко години и имат опит в зарибяването с есетра и моруна. Българските рибни предприятия инвестираха значителни средства за подобряване на качеството, което е важно условие за износа. Малко преди Нова година видинската "Белуга" беше една от първите три български компании, които получиха новия сертификат за безопасност на храните ISO 9001:2000. Системата гарантира, че в есетровото стопанство са въведени всички европейски норми.

Най-големи вносители 1998 - 2003 г.

ЕС (общо) 550 т

Франция217 т

Германия186 т

САЩ295 т

Швейцария168 т

Япония119 т

Най-големи износители

Иран430 т

Русия285 т

Казахстан85 т

Китай27 т

Румъния23 т

Азербайджан15 т

България15 т

Общо1205 т

Заловен незаконен внос

2000 г.2327 кг

2001 г.1618 кг

2002 г.967 кг

2003 г.1724 кг

2004 г.1306 кг

2005 г.1651 кг

Източници: CITES, EU-TWIX, traffic.org

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK