Игра на роли

Знаеш ли, че близката гора е пълна с магьосници, крадци, елфи, орки и джуджета?

Игра на роли

© Дневник



Събота сутрин. Нощният влак пристига в Бургас. Посмачкани от пътуването, Сашо и Иван слизат на перона. Срещата е в градинката пред гарата. Като се съберат всички, ще отидат в Горичката край Бургас. 200-те метра от влака до пейките им се струват километри заради багажа. Не е лесно да мъкнеш ризница и меч, направени по чертежи от интернет, тежащи 8 килограма и струващи 8 месеца труд. Шлемът на Иван е истински, но от Втората световна. Върши работа: миналия път му спаси главата от един падащ клон, а после свариха и супа вътре.


Докато чакат останалите от групата, които прииждат от цяла България, Иван редува заклинания с прозевки и държи опърпано копие на "Властелинът на пръстените". Той е по-известен като Алдарон сред останалите в играта. Минувачите ги оглеждат с подозрение: момче с черни дрехи разглежда люспите на някаква метална ризница, а неговият приятел гледа изпод качулата наметка. А те просто са тук, за да играят Live Action Role Play (LARP), или игра, в която участниците изпълняват роли на фантастични герои. Дракони засега няма.


Игрите произлизат от настолните и компютърни ролеви игри. Приказните сюжети са в реално време и пространство, а играчите се превъплъщават в героите си. Резултатът е като импровизиран театър на живо, но комбиниран с екскурзия и купон. Прилича и на общуване в интернет, защото дава възможност и да си малко анонимен, и да покажеш само най-интересните си черти.




Най-често играта се структурира между няколко клана, например Гондор и Мордор. Има разказвач, щатен магьосник, крадци, войни, феи, горски духове, мирни жители, елфи, джуджета, орки, конници, рицари, невинни девойки, Смърт, ханджия... Играчите строят укрепления, търсят съкровища, влизат в битки, пеят песни и изобщо, включват се в историята, която разказвачът понякога измисля на момента (макар че най-яките истории са плод на солидна подготовка).


В България от три години и са проведени около 20 събития, активните "авантюристи" са около двеста души, а във форумите и фентъзи клубовете със сигурност членуват над две хиляди. Повечето от участниците са от 14 до 23 години. Момичетата са 1/3, но се радват на рицарско отношение.


Има и клубове като Гилдията на българските бардове, Онлайн Толкин университет "Арменелос", клуб "Валарома", "Толкин форумът", и т.н. Голяма част от хората, които ще срещнете на ЛАРП, слушат хардрок и метъл и са фенове на Толкин. По-възрастните са почитатели на българската история - например кланът Дуло, който е национален и има няколко регионални клона.


В играта има място за всеки, стига да не се притеснява от носенето на странни дрехи и тичането по баири. Костюмът, новото име и легендата, която всеки разказва за себе си, помагат и на най-притеснителните да изглеждат каквито искат. Тези, които могат да пеят или разказват истории, стават център на групата. На почит са позабравените в градския живот романтика, приказки, природна красота и морал.


При битките се разчита на честността на играчите и на чувството им за феърплей при понесените "удари" и въображаемата смърт. Повечето играчи наблягат на театралното преживяване. Феновете, които са "националисти", или трениращите някакво бойно изкуство предпочитат битките да са истински. Те се бият само помежду си, за да няма пострадали сред неподготвените участници.


Имената на персонажите са модификации на името на играча или са заети от книги, филми, или имат латински корен, за да звучат по-приказно. Географските имена често са вариант на съществуващите места: "Мардест" е квартал "Младост", където има терен за LARP, а "Землемория" е Варна. Някои играчи са против изцяло нов въображаем свят. "Аз съм си българин, казва един от тях, искам за един ден да бъда елф. България я свързвам с реалността, затова и не ми харесва идеята да се измислят нови имена на градовете в България и пак да си живея в моя квартал, ама под друго име."


Този полувъображаем свят нямаше да е възможен или толкова популярен без форумите и сайтовете, чрез които се координира. Едно от най-забавните неща е желанието на тази древност да пребъде в бъдещето. Това се постига чрез летописи след всяко LARP събитие. Например всички знаят, че добре изиграните смъртни случаи винаги се помнят и после се описват славно в хрониките на общата история. Дори се говори да се назначат специални летописци, които да започнат да пишат.


Времето на игрите не е дефинирано. В форумите текат постоянни дискусии какъв е всъщност светът на LARP: в миналото; в далечно бъдеще, където "технологиите са изчезнали и хората живеят в разпокъсани общества и племена", в нищото на сънищата, приказките и легендите; в средновековието или сега, но в друго измерение... Един участник казва: целта ни е да браним земите и да разгадаваме всякакви приключения и тайни скрити в "дългата история" на горичката. Друг си представя "обикновен фентъзи свят с елфи, джуджета хора и приказни същества, замъци, кралства, воини и магове". Трети вижда България през приказни очила. За четвърти светът на LARP е съставен от "различни планети или континенти, отговарящи на различните LARP-ове, които се играят". Независимо от различните легенди общото за повечето участници е наличието на легенда, "дълъг разказ" - нещо, което липсва в съвременния свят. Светът на LARP е свят извън времето, едновременно отворен и капсулиран, загубен в търсене на завръщането към мистичния и приключенски дух, което липсва в реалността. Играчите са деца (по дух или години), които искат да се върнат в детството на човечеството. Приключението е търсене на човешки взаимоотношения и добродетели като честност, доблест, искреност. Макар че малко си го признават. Обикновено казват, че търсят приключения.


------------------


Момиче споделя първата си "жива ролева игра":


Трябва да дойдете и да го изживеете, то с приказки не се описва. Но имаше няколко момента, в които Role Play-ът беше истински и можеше да почувстваш как адреналинът те блъска в главата с всички сили. В такива моменти можеш да разбереш какво му е интересното на тоя живот. Тогава започваш да виждаш и чувстваш нещата невероятно ярко, контрастно, изпълнено с живот и амбиция да се бориш за живот и победа. Вярно е, че след това идва здравата мускулна треска, но ако за теб това е причина да не участваш, то наистина по-добре си седи в къщи пред телевизора.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK