Национален суверенитет vs. чужди военни бази

Национален суверенитет vs. чужди военни бази

© Живко Ангелов



Днес ви предлагаме статия на адвокат Петър Илиев от „Лега консултинг” ООД. Това  е консултантска компания, специализирана в две основни сфери на дейност - предоставяне на комплексни правни услуги на юридически лица и представителство при сделки с недвижими имоти. Юристите от "Лега консултинг" ООД са новите автори в правната ни рубрика.





Суверенитетът е едно от основните понятия в конституционното и международното публично право. Класиците го разглеждат като фундаментално качество на държавната власт, изразяващо се в нейното върховенство и независимост. Един от основополагащите принципи на международното публично право е именно зачитането на суверенитета и териториалната цялост на държавите.


Според доктрината за националния суверенитет нацията е титуляр на суверенитета, а тя самата е органично цяло, неделимо единство от минали, настоящи и бъдещи поколения, обединени по силата на традицията, общия начин на живот, идентичността и споделените очаквания за бъдещето. В българската конституционноправна теория се поддържа становището, че един народ става нация, когато осъзнае своето политико-културно достойнство и собствени ценности и в съответствие с тях волево утвърждава съществуването си като самостоятелна духовна цялост.


Напоследък въпросът за суверенитета придоби все по-актуален характер в контекста на



преговорите за чужди военни бази на територията на България


Във военно-политическата практика военните бази биват няколко вида - сухопътни, военновъздушни, военноморски, ракетни, противоракетни или смесени според вида на въоръжените сили.  Основните елементи на военните бази са личният състав, въоръжението и военните съоръжения (военната инфраструктура). Дори и военните съоръжения в качеството им на недвижимо имущество да останат собственост на приемащата държава, то военната база би следвало пак да се квалифицира като чужда, на основание, че другите два основни елемента са чужди - личният състав и въоръжението. Едва ли този извод би се променил, ако командващият офицер е от приемащата държава и e въведен т.нар. механизъм на консултациите.


Дългосрочното пребиваване на чужди войски винаги в една или в друга степен е свързано с необходимостта от съществуването на военни бази, така че съвсем ясна е функционалната връзка между пребиваването и военните бази.  


Българската конституция никъде не регламентира изрично материята за чужди военни бази, но Конституционният съд (КС) дава интересни отговори на въпроси, свързани с пребиваването и преминаването на чужди войски на територията на страната.


Суверенитетът, сигурността, независимостта и териториалната цялост на страната са висши ценности на българската конституция. Има цяла група правомощия на Народното събрание, които са обединени от общата цел за опазването на суверенитета и териториалната цялост на България, каквито са правомощието на Народното събрание да разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, даването на разрешения за изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, решаването на въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявяването на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея.


За това говорят т. 10, т.11, т.12 на чл. 84 от конституцията - те са в систематично единство. В пряка връзка с тези правомощия на Народното събрание са и правомощията му да ратифицира и денонсира със закон международните договори, които имат политически или военен характер (чл.85, ал.1, т.1 от конституцията).


Конституционният съд изяснява основни понятия като „чужди войски”, „територия на страната”, „пребиваване”, „преминаване”.


Според конституционната юрисдикция понятието "чужди войски" по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията са въоръжените сили на чужда държава или международна организация - включват се личният състав на всяка организирана военна единица или група от който и да е род и вид войска заедно с въоръжението и военното имущество.


Чуждите войски ще имат военни цели в случаите, когато ще провеждат същински военни действия (тук влизат не само бойните действия, но и тяхната подготовка и осигуряването им) или ще предотвратяват такива действия. И операциите по поддържането на мира са операции с военна цел.


"Територията на страната" по чл.84, т.11 от конституцията е територията, върху която Република България упражнява своя суверенитет.


"Пребиваването" на чужди войски


по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията означава оставането им на територията на страната за определено време и при определени условия. Чуждите войски ще пребивават на територията, когато остават на нея (на една част или на няколко отделни части от нея) за определено време и с точно определена цел. Разрешение за безсрочно пребиваване се изключва. Изключва се разрешение и за пребиваване, целта на което не е известна на българската държава, респективно на Народното събрание. Няма спор, че съществуването на чужди военни бази е свързано с пребиваването на чужди войски.


"Преминаването" на чужди войски по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията означава транзитният им преход през територията на страната при определени условия и без оставане върху нея.


Народното събрание по силата на чл.85, ал.1, т.1 от конституцията има изключителна компетентност да ратифицира със закон международните договори, които имат политически или военен характер. В тези договори могат да бъдат уредени целите, редът, условията и времето за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея. Няма съмнение, че най-важното са контролните механизми, гарантиращи, че базите няма да се използват против волята на българските власти. В глобален мащаб се прилагат различни схеми на консултации както по военни, така и по дипломатически канали.


Съдебната юрисдикция на приемащата държава е проявление на суверенитета


и щом тази юрисдикция не се прилага спрямо чуждите военни (каквато е и световната практика), то оттук следва, че и суверенитетът в този си аспект не действа спрямо тях.


При положение че е налице ратифициран със закон от парламента международен договор с политически или военен характер (чл.85, ал.1, т.1 от конституцията), обнародван и влязъл в сила за Република България, съдържащ посочените по-горе клаузи за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, не е необходимо отделно решение на Народното събрание по чл.84, т.11 от конституцията в изпълнение на договора, защото решението няма нормативен характер, а ратифицираният, обнародван и влязъл в сила международен договор има нормативен характер и става част от вътрешното право на страната. Нещо повече - този договор има предимство пред онези норми от вътрешното законодателство, които му противоречат (чл.5, ал.4 от конституцията).


Народното събрание като изразител на суверенитета преценява кога и при какви условия чуждестранните войски могат да пребивават на българска територия или да преминават през нея. В изключителна компетентност на Народното събрание е да прецени дали суверенитетът и териториалната цялост на страната ще бъдат опазени, като се даде или откаже съгласие за пребиваване на чужди войски на територията на страната.


Конституционният съд поддържа, че самата конституция в чл.85, ал.1, т.1 изрично допуска сключване на военен съюз между България и друга държава, задължаващ договарящите държави към уреденото в договора сътрудничество. Това съвсем


не означава, че Република България ще се откаже от своя суверенитет


Точно обратното - такъв военен договор е средство за защита на нейния суверенитет и национална сигурност.


В изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, е възможно пребиваването на територията на България на войски на военен или политически съюз, на държава - членка на такъв съюз, или на съюзна държава. Спазването на международните договори изключва заплахата тези войски да нарушат или застрашат конституционните ценности като суверенитета, сигурността, независимостта и териториалната цялост на страната.


Конституционният съд поддържа, че войските на политически или военен съюз, на държави - членки на този съюз, или на съюзни държави по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер не са чужди войски по смисъла на чл.84, т.11 от конституцията, ако преминаването или пребиваването им на територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения по международния договор.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на gudu
    *****

    Ако на някого много му пречат американски бази у нас, той би могъл да предложи да има български там. На лично негова издръжка, щото необходимост няма.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK