Доц. Орлин Тодоров: Психоанализата прохожда у нас 150 години след рождението на Фройд

Преподавател по психоанализа и психотерапевт

Зигмунд Фройд



През миналата седмица се навършиха 150 години от рождението на Зигмунд Фройд. Сравняват го с Коперник и Дарвин - и тримата довеждат до революция. Фройд създаде науката, която фундаментално промени отношението на хората към психиката и съзнанието. Няколко авторитетни проучвания го обявяват за най-влиятелния мислител на XX век., сочи се и за най-цитирания автор във всички научни области взети заедно. Но до каква степен идеите на Зигмунд Фройд са актуални и днес и какво е присъствието им в България? Поканихме Орлин Тодоров, доцент в НБУ, преподавател по психоанализа и практикуващ психотерапевт, да отговори на тези въпроси. Разговаряме с него и в качеството му на автор и на книгата, "Психоанализата - фрагменти от едно въведение", първата книга, обобщаваща основните измерения на психоанализата днес на български език, която ще бъде представена в края на седмицата.


Как изглеждат идеите на Фройд днес?


- Днес науките са базисно интердисциплинни и в този смисъл голяма част от становищата в психоанализата се обогатяват и потвърждават от съседни дисциплини - невронауките, когнитивната наука, невробиологията и т.н. Но що се отнася до централните психоаналитични теории и допускания, на първо място трябва да се запитаме какъв е статусът на основните Фройдови съждения днес.




Да започнем с основното, с Фройдовото откритие, че нашият ум функционира на две нива. Едното е по-ясно и по-очевидно за нас и това е възможността за разсъдъчна дейност, съзнанието ни. Другото, което Фройд открива, е, че съществуват и процеси в човешката психика, които се оказват по-мащабни и дори по-важни от рационалното ни мислене. Това са несъзнаваните психични процеси. Днес голяма част от другите науки - като когнитивната невронаука, приемат идеята, че почти 90 процента от човешкия ум функционира несъзнавано. Това днес се знае категорично и има статуса на факт, а не е просто една от гениалните хипотези на Фройд. На практика това означава, че човешкото поведение, емоции и въображение са движени от несъзнавани процеси - фантазии, страхове, вярвания, схеми на отношения с другите - и те са много важни за човешката адаптация към света. И най-важното - благодарение на несъзнаваните процеси на мислене е възможно човешкото мислене и познанието изобщо.


Друго важно нещо, което наследяваме от Фройд, е, че тези несъзнавани процеси в голяма степен срещат реакция от други инстанции в мисленето, които се опитват да ги блокират, отстранят или замъглят. Това виждаме и в ежедневието си, като се опитваме да омаловажим или отречем неприятните усещания. Фройд ги нарича защитни механизми на ума, които участват във вътрешните ни психични конфликти.


Друг момент, който е също толкова актуален и днес, е за междучовешката основа на психиката ни. Казано просто, човек има нужда от другия в процеса на порастване, за да може може да се справя с базисни неща като регулирането на силни преживявания, каквато е тревогата например. Още от най-ранна възраст ние изграждаме модели на взаимодействие с важните за съществуването ни хора. Първообразът на тези модели са взаимоотношенията с родителите. Те се оказват много съществени и макар и да се променят с порастването, в моменти на силен стрес и травматични преживявания се реактивират в психиката ни.



Това, което психоанализата и хуманитаристиката в цялост наследяват от Фройд, е неуморното търсене на смисъл. Дълго време хората са се чудели какво представляват психичните заболявания - неврозите, депресиите и т.н. Фройд пръв открива в тях смисъл и психична обусловеност и това е едно много важно завещание. Всеки елемент от човешкото поведение има смисъл, и този смисъл може да бъде разбран, казва Фройд. Оттук следва и че той може да бъде реконструиран и представен пред човека, а това вече има терапевтична стойност.


Фройд е жив 150 години след раждането си чрез най-ценното си наследство - психоанализата като терапия. Тя също много се е развила през годините, но е запазила много от Фройдовите постулати и принципи. И така психоанализата и днес е жизнена, широко практикувана и добре работеща терапия. Сега тя включва в себе си не само класическия психоаналитичен подход с използването на дивана и сесии 4-5 пъти в седмицата, но и различни модификации, които най-общо се наричат психодинамични психотерапии.


С тези приноси Фройд продължава да бъде една от най-съществените фигури на нашето време.



Каква е традицията и съдбата на психоанализата в България?


- Първите български лекари и психолози са завършвали във Виена, Берлин и Париж, и интерес към анализата е имало още в началото на миналия век. Тогава се оформя малка група лекари и изследователи, които решават да основат психологическо дружество. В нея влизат имена като д-р Николов, д-р Кръстников, проф. Кинкел. През 30-те психоанализата става все по-популярна, възприема се е като тип фундаментален възглед за света. Във философското списание на проф. Михалчев "Философски преглед" се публикуват различни статии, например "Психоанализата на Ботевото творчество" или "Психоанализа и религия" и т.н. По-късно се появяват преводи и критически текстове.


Но в България психоанализата в точния смисъл на думата не е практикувана. Тези хора са търсели други подходи и не са покривали необходимите критерии за психоаналитична практика. Сред тези критерии е едно задължително действие - за да можеш да практикуваш, ти самият трябва да се анализираш. Така че официално психоаналитично дружество не се създава и анализът не се практикува официално.


При социализма нещата са доста по-ясни: психоанализата просто е забранена.


В края на 80-те 90-те у нас започва един по-целенасочен интерес, свързан с желанието на група терапевти да се обучават като психоаналитици. А това е дълъг, продължителен и скъпоструващ процес. Всъщност едва днес може да се каже, че на сцената излиза първото поколение български психоаналитици, обучени по международните стандарти, които постепенно биха могли да станат членове на Международната психоаналитична асоциация и да създадат дружество и психоаналитичен институт. Говорим за дузина души, наистина са малко, но броят ще се увеличава перспективно и навярно през следващите десет години ще има сериозни развития в тази област.


Какво отношението към анализата у нас?


- Днес наблюдавам преди всичко интерес, любопитство и доверие. Ако погледнем антропологически, хората го схващат като пренасяне на някакъв западен стил - грижа за себе си, внимание към психичното ти здраве и личността ти. Разбира се, в главите на много хора анализата се приравнява с идеята за психична болест, носи стигма и оттам идват и наслоените страхове. Липсата на информация води до сериозно объркване на психоанализата с други форми на терапевтично отношение, било те научни- мисли се, че всеки, който е завършил психология, е психоаналитик, което изобщо не е така; или тотално ненаучни като ясновидство, астрология и шаманизъм. Нека подчертая още веднъж: психоанализата е задълбочен и ефективен терапевтичен метод, базиран на стабилна теоретична и изследователска основа.


Какво е мястото на анализата сред професионалните среди?


- Психоаналитичната теория и практика в България са добре представени в Българската асоциация по психотерапия, в отделни служби за психично здраве, също в някои клиники. Разбира се, казвайки това, запазвам и един по-скептичен дух, че тя е относително добре представена, т.е. има своето място, но само доколкото говорим за стогодишна практика, която едва прохожда в България. В областта на психичното здраве все още преобладава биологичното възприемане на ума и на психиката. Но в същото време да не забравяме, че поначало комбинираните терапевтични подходи са посоката, по която се върви в целия свят.


Нишата на психоанализата по принцип са клиенти, които са част от елитите на обществото. От друга страна, психоанализата като етична позиция винаги се е опитвала да бъде достъпна за широки слоеве. Още от 20-те и 30-те години в Берлин и Лондон, а по-късно и в Париж съществуват психоаналитични клиники, които са широко достъпни и почти безплатни. Световната практика показва, че достъпността на едно лечение се осигурява от обществени и държавни фондове. В много страни, например САЩ и Англия, които са с най-развита психоанализа, здравната каса или общите осигуровки не покриват терапията или го правят частично, докато в Германия, Норвегия, Канада съществува друга социална политика. Но това е въпрос на различни регулации. В България все още липсва каквато и да било регулация, например все още няма закон за психотерапията. Тези неща предстоят. Надявам се, че дългата и сложна история на психоанализата като теория и практика, нейната неимоверна способност да оцелява и да помага на хората ни носи ясна увереност за бъдещето.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK