Наръчник по оцеляване

Обучение в техники за самозащита.

© Дневник

Обучение в техники за самозащита.



Когато бях на 10 години, ходех на пиано в читалище "Аура". Един ден, докато се качвах по стълбите, отнякъде се появиха три момичета моя възраст. Спряха ме, едната ми взе шнолите от косата, втората ме преджоби. След това ми казаха да си сваля якето, ако не искам да ме "убият в тоалетната". За да са достатъчно убедителни, едната мe зашлеви, а другата ме оскуба. Не издадох нито звук, след минута бях отново сама на стълбите, без яке, шноли и пари. Ако бях извикала, все някой от учителите или децата в читалището щеше да излезе на стълбите. Но не го направих, струваше ми се, че е срамно. Върнах се вкъщи и не разказах на никого, защото ме беше срам, че така са се отнесли с мен. Казах само на мама, че повече не искам да ходя на пиано.


Истински спомен от детството на един относително невинен случай на насилие на фона на далеч по-драстичните примери от пресата и от полицейските бюлетини. Значим само с извода, че децата невинаги споделят с родителите това, което им се случва. И със заключението, че някои съвсем прости техники на поведение може да предотвратят подобни неприятни преживявания. Като например да изкрещиш "помощ" или "пожар". Близко е до ума, но повечето деца не го правят, коментира Албена Димитрова от "Алфа клуб "Да оцелееш". Пред нападателите си те "онемяват". Звучи малко смешно, но в експерименталните курсове по "оцеляване", които се провеждат в няколко столични училища по националната програма "Да оцелееш", учат и на това - да бягат и крещят едновременно, защото според изследванията на психолозите децата на възраст до 7-8 години не могат да правят двете неща едновременно.


"Алфа клуб" е създаден към национална програма "Да оцелееш" от 1996 г. В рамките на тази програма специалисти психолози, служители на МВР и инструктори по бойни изкуства преподават в час на класния ръководител начини за "оцеляване" в критични ситуации. Курсовете имат за цел превенция чрез информация, упражняване на различни критични ситуации, обучване в самообладание и пасивна отбрана с помощта на езика на тялото и гласа. В час по физическо се показват техники на самоотбрана, за които не се изисква толкова физическа сила, колкото бърза реакция, самообладание и технически умения. Теоретичното обучение е в две основни части - превантивно - учи как да не се изпада в подобна ситуация, и практическо - съвети за поведение в моменти на опасност. Тези обучения са особено актуални преди началото на ваканцията, която е критично време за безопасността на децата, коментират от "Алфа клуб". Курсовете са по инициатива на директорите на училищата, които определят и колко часа ще бъдат отделени за обучението. "Алфа клуб" организират и квалификации за учители в департамент за квалификация и преквалификация към СУ (първите обучени учители наскоро получиха сертификати). Учителят като човек, който всекидневно наблюдава детето, често е единственият, който забелязва, че нещо се случва с него, коментират специалистите. Психолозите в училище също често установят проблема преди родителите. Резултатът от обучението сред децата е не само че получават практическа информация как да се държат в случаи на нападение, похищение или друг вид посегателство, но и в придобитото самочувствие, а всеизвестен факт е, че самоувереното поведение плаши нападателите. "Нападателят очаква жертва, ако попадне на някой подготвен, който не се паникьосва, който е готов да вика, посегателят ще се замисли", коментира Албена Димитрова. Научете децата, че търсенето на помощ не значи доносничество и не е срамно. Внушете им също, че преживяването на насилие не означава, че си по-слаб, по-лош или по-неспособен от другите, съветват от "Алфа клуб". Така детето ще е по-склонно да сподели за случилото се.




Обучението за справяне с критични ситуации не е новост за Европа. В Испания и Англия общините в кооперация със съюза на майките са извоювали задължително обучение в техники по самозащита. В Германия екипи на граждански организации правят семинари в началните класове, а също така психолози наблюдават децата за признаци на упражнено върху тях насилие.


Освен курсовете за обучение на ученици и учители по програмата "Да оцелееш" вече са издадени два "Наръчника по оцеляване", които са полезни с информация за родителите - по кои признаци да разберат, че децата им са обект на насилие, съвети съм децата за поведение, препоръки за това, как да бъдат избегнати опасни ситуации. Справочниците се разпространяват безплатно в училищата, в които "Алфа клуб" провежда курсове, и в тренировъчния център на бул. "България" 15. В тях са описани множество реални случаи на отвличане и блудство с деца. Идеята е да се напомни, че това може да се случи на всеки, а повече наблюдателност от страна на родителите и повече информираност на децата биха могли да предотвратят подобни случаи:


Майката на К. имала приятел, който имал навика да идва вкъщи веднъж седмично. Той взимал момичето на коленете си и я опипвал, докато майка й приготвяла вечеря в кухнята. К. се оплакала на майка си, но тя й отговорила да не се притеснява от такива неща. Обяснила й, че той скоро щял да спре да прави това. Но понеже приятелят на майка й не спирал да блудства с нея, К. казала на класната ръководителка в училище. Класната подала сигнал за насилие на социален работник от Отдела за закрила на детето.


През 1999 г. едно седемгодишно момиченце е отвлечено след училище. Престъпникът се представя за полицай. Той разказва на детето, че майка му е претърпяла пътнотранспортно произшествие и е в болница. Момиченцето без съпротива се качва в колата при престъпника. Детето е сексуално малтретирано.


Най-често за помощ към "Алфа клуб" се обръщат именно семейства, пострадали от насилие, казват от организацията. Много по-добре е родителите и децата да не чакат да се появи тревожен повод, съветва психологът Цветанка Величкова, консултант на програмата. Защото всяко дете поне веднъж в живота си става обект на насилие - от по-невинен тип, като например по-голям батко да му вземе куклата или камиончето, до посегателства с криминален характер.


Според психолога едно от важните неща е родителите и учителите да познават признаците, които показват, че детето е обект на насилие: такъв знак е например промяна в поведението му от тихо към агресивно или обратното. Сигнал за тревога е и ако детето лесно започва да плаче, лесно изпада в крайности, има кошмари или нарушения на съня, има болки в стомаха или му е лошо без органична причина, отказва да ходи на училище, връща се със синини, мръсно бельо, липсват му дрехи и предмети, ако разполага със средства, които не сте му давали, ако се задържа дълго в интернет и не иска да сподели с кого общува, ако има нарушения на концентрацията вкъщи или в училище, ако успехът му се влошава.


Потенциални жертви са по-затворени, много тихи, страхливи и несигурни деца, такива с малко приятели, които често са сами, лошо информирани деца, прекалено доверчиви деца, деца без родителски контрол, със семейни проблеми, със силни комплекси.


Един от митовете е, че посегателствата са от чужди хора - практиката показва, че най-често те са от страна на близки и познати, казват от "Алфа клуб".


Един от често обсъжданите въпроси във форумите за родители в интернет е как да научим децата да се защитават при малтретиране от връстници. Дали да ги посъветваме да отговарят на насилието с насилие?


Отговорът на този въпрос е, че самоотбраната е разрешена. По-често обаче е по-полезно да извикаш за помощ и за това също се иска смелост. Викът за помощ или бягството не означава, че си страхливец, това е умно поведение при по-силен противник.


Насилието върху децата не е само физическо, у дома и в училище децата трябва да научат как да реагират, ако някои ги нарича зубър или очиларка например, смятат от "Алфа клуб". Именно емоционалното насилие - непрекъсната критика, засрамване, унижение, порицаване, заплаха, предизвикване на страх и безпокойство, постоянно недоволство от поведението на детето, е най-често срещаният проблем за децата и техните родители. Упражняването на подобно насилие може да снижи самочувствието на малтретираното дете, да го направи по-плахо и по-затворено, да затрудни социалните му контакти и комуникативност за цял живот, казва Величкова.


Един от начините, по които родителите могат да помогнат на децата си да преживеят по-леко случаите на насилие, е да скъсят дистанцията с тях, да засилят емоционалната връзка с него, за да им се доверяват. Успехите в коригиране на поведение след преживяване на насилие са налице именно когато детето е споделило с родителя. Най-важното е да се говори с децата, да им се обяснява, че невинаги ще са свидетели на вежливо отношение, казва психологът. Децата трябва да знаят също, че физическото и вербалното насилие не е оценка за тях като личност. Често жертвите на насилие чувства вина. Ако тази тема е предварително обсъдена, по-вероятно е детето да сподели проблема си.


Интернет е друга голяма тема в курсовете "по оцеляване". Мрежата крие много опасности и причината за това не е само в опцията за анонимност, но и в това, че голяма част от възрастните нямат понятие от това какво точно представлява интернет. Научете децата си никога да не дават лични данни в интернет, да не уговорят срещи с непознати от мрежата, да не отговарят на анонимни електронни писма, обяснете на децата, че хората онлайн може да не са такива, за каквито се представят, съветва наръчникът за оцеляване.



Съветите към родителите от специалистите


- трябва да знаете къде са вашите деца по всяко време. Познавайте приятелите им, местата и домовете, в които ходят. Създайте правилото да съобщават кога пристигат или тръгват за определено място или когато има промяна в плановете


- никога не допускайте транспортирането им в чужд автомобил


- участвайте в дейностите на децата, за да наблюдавате взаимоотношенията им с околните


- установете таен код за сигнализиране за опасност


- винаги осигурявайте достатъчно пари за път до вкъщи


- децата винаги трябва да имат възможност за връзка с родители и близки по спешност


- Слушайте децата си. Обърнете внимание на това, което ви казват, ако не искат да бъдат с някого или да отидат някъде. Това може да е индикация за нещо повече от личен конфликт или липса на интерес към дейността или събитието.


- Реагирайте, ако някой окаже на детето ви голямо внимание или е твърде щедър на подаръци. Говорете с децата си за този човек и разберете защо той действа така.


- Научете децата си, че имат право да казват "не" по отношение на докосване или действия от страна на други хора.


- Подтиквайте ги към открита комуникация и се научете да бъдете добър и активен слушател. Търсете това, което би подсказало какво тревожи децата ви, тъй като те невинаги се чувстват добре, когато трябва да разкрият събития или емоции, които ги тревожат. Причината е, че се безпокоят за вашата реакция. Ако децата ви споделят с вас, опитайте се да останете спокойни, не критични, не осъждащи.


- Проверете внимателно детегледачите, които наемате. След като изберете лицето, направете неочаквана проверка по време на деня.


- Тренирайте с децата си основни умения по безопасност.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK