Търси се ДНК кодът на неандерталеца

Екип от "Макс Планк" ще търси връзката между тях и хората

Сванте Паабо (в средата) и екипът му от "Макс Планк" оглеждат една от неандерталските кости, използвана в експериментите им

© Дневник

Сванте Паабо (в средата) и екипът му от "Макс Планк" оглеждат една от неандерталските кости, използвана в експериментите им



Учените, които успяха преди време за пръв път да извлекат ДНК от кости на неандерталец, сега се захващат с още по-амбициозна задача. Те ще опитат да сглобят целия му генетичен код, съобщиха информационните агенции. Екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, ще обедини усилията си с "454 лайф сайънсис" (454 Life Sciences) в Бранфорд, щата Кънектикът, за да опита да постигне целта си.


От особена важност в случая е новата технология на американската компания, която е в състояние въз основа на малки образци ДНК да възстанови големи елементи от структурата й. "Появата на 454 връзки ни дава възможност да дадем ход на проекта, който доскоро смятахме, че е невъзможен", казва Сванте Паабо, директор на департамента по еволюционна антропология към института "Макс Планк", цитиран от Ройтерс. Той всъщност е първият


извлякъл ДНК от кост на неандерталец




още през 1997 г.


Неандерталците са се появили за пръв път преди около 300 000 години и са обитавали Европа и Близкия и Средния изток допреди 30 хиляди години, когато са били изместени от кроманьонците, предшествениците на модерния човек. Целта на програмата е да установи със сигурност дали неандерталците са наши предци, или са задънен клон от еволюцията на хоминидите. Екипът на Паабо е успял да извлече ограничено количество ДНК от неандерталци, несъвпадащо с генните характеристики на модерните хора.


Толкова древни кости не съдържат много ДНК, казват учените. "Когато организмът умре, тъканите му биват нападнати от бактерии и гъби. Те просто унищожават голяма част от ДНК, а малкото останала е раздробена на части и химически променена по време на дългия период на фосилизиране", обясни институтът в специално изявление. "Това пък означава, че извлечената все пак ДНК е пълна със замърсявания от тези бактерии и гъби, както и от самите учени, които са открили и първоначално обработили находките." Едва 5 процента от откритата в останките ДНК всъщност е неандерталска, смята Майкъл Егхолм, вицепрезидент по молекулярна биология в "454". Извлечените елементи не са с дължина по-голяма от около 100 единици, пояснява в. "Ню Йорк таймс".


Първата цел на проекта е


да постави в правилен ред 3-те милиарда единици


неандерталска ДНК, съставляващи неандерталския геном. За да стане това факт, трябва да бъде прочетена 20 пъти повече ДНК, тъй като това е съотношението между неандерталската материя и замърсяванията в древните кости, посочват учените. Неколкократното разчитане на едни и същи образци пък е наложително, за да не бъдат допускани грешки. Съставянето на целия код зависи от това дали ще могат да бъдат извлечени достатъчно образци. Според Егхолм засега не липсва нито един елемент, всички хромозоми са на мястото си, остава само да бъдат подредени в правилния порядък.


Надеждите, че ДНК кодът на неандерталеца ще може да бъде разчетен и подреден, се крепят върху факта, че през последните 20 години екипът на Паабо разработи методи за максимално пречистване на древната ДНК. Когато към тези методи се прибави и технологията на "454 лайф сайънсис", разчитането на ДНК кода на неандерталеца вече не изглежда напълно невъзможно. Американската компания съобщи, че ще използва образци от няколко скелета на неандерталци, след което ще сравни резултатите с вече наличните кодове на шимпанзетата и хората. Фактът, че между двата вида има 35 млн. разлики, само повдига допълнителни въпроси, посочва президентът на "454" Джонатан Ротбърг. Декодирането на неандерталеца може да даде отговор на много от тях, смятат учените.


Учените се надяват, че разшифроването на ДНК кода на неандерталеца ще бъде безценно при възстановяването на


ключови елементи от човешката еволюция и праистория


То би могло да изясни дали хората и неандерталците са се смесвали, дали прачовеците са имали някаква форма на реч, как е изглеждал мозъкът на неандерталеца, дали този вид е бил със светла или тъмна кожа, а дори и за общия брой на неандерталците на Земята. Символично донякъде проектът стартира точно 150 години след откриването на първите кости на неандерталци. Това става през 1856 г. в кариера в долината Неандер в Германия. В момента находката се пази в природонаучния музей в Бон.


Много антрополози поддържат тезата, че хората, дошли за пръв път в Европа преди около 45 000 години, и неандерталците са се смесвали, което е помогнало на пришълците да оцелеят в ледниковия период, приключил преди 35 000 години, и да се справят с местните болести. Човешкият геном съдържа някои архаични черти, навеждащи на мисълта за подобни смесвания - или с неандерталци, или с други прачовеци. Всъщност смесването на двата вида би било своеобразно завръщане към корените, тъй като предшествениците им са се разделили преди около 500 000 години. Обитаващият земите северно от Средиземно море Homo heidelbergensis еволюирал в неандерталец, а останалият в Африка негов събрат постепенно се развил до Homo sapiens.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK