Книгите на неомъжената млада жена

Всичко за чиклит лавината, повлечена от "Дневникът на Бриджит Джоунс"



Четете ли любовни романи? Не, разбира се, че не. Вие сте интелигентна личност с вкус. Тези книги никой не ги купува, а някак си са бестселъри.


Дори когато са "легално" удоволствие, жените обикновено ги подвързват с шарена хартия. Но ако преди образец в жанра беше "Отнесени от вихъра", днес се четат книги като "Дяволът носи Прада", "Долу любовта", "Ако вибраторите имаха клепачи", "Тайният живот на Беки Б.", "Размерът има значение", "Особености на мъжкия лов", "Триумфът на червилата", "Сексът и градът" е модерно.


Много неща са се променили. Първо - поне повечето корици са прилични и хващат окото. Второ - мина времето на срамежливите героини от розовите романи на Нора Робъртс, Джаки Колинс и Сандра Браун, които цял живот кършат пръсти трогателно и въздишат по един мъж, преди да станат нечии съпруги. Трето - любовните романи сега се наричат чиклит. А чиклитът използва по-съвременни методи за съблазняване.




В хубавия вариант - това е


литература за мацки


тоест за неомъжени жени с пари и кариера, готини, около или над 30-те, самостоятелни и сравнително освободени. Те говорят с приятелки за женски неща и се смеят много на гърба на мъжете. Героините са еманципирани и не им пука за брака - или поне това е така в първата половина от книгата.


С други думи - ако сте на възраст между 25 и 40 и ако сте жена, трудно ще се измъкнете от клопката на чиклита. Той е като захарен памук - розов и захаросан. И след триста изчетени страници - не ви остава нищо. Само сладичък вкус в устата.


На пръв поглед чиклит звучи нещо като чик-чирик литература. Обаче не е съвсем така. За десетина години и повече чиклитът натрупа солидна история и дори се превърна в нов литературен жанр. В книжарниците вече има отделени лавици за чиклит, а книгите излизат с онези гръмки етикетчета "бестселър" и "библия на милиони жени". Издателите също не се оплакват от липса на приходи.


Името идва от chick literature, където chick идва от пиленце-мацка-гадже-сладурана - всъщност можете да допълните списъка, както ви се иска. Тази литература се пише от жени и се чете от жени. Съмнително е дали мъжете подхващат подобни романи или поне дали ги дочитат до края.


Цялата одисея започва с рубриката Out There на американската журналистка Каролин Нап, която съществува повече от едно десетилетие - от началото на 90-те години, във вестникарската верига "Феникс". Смята се, че тя със статиите и после с романа си "Маниашки наръчник на Алис К." предизвиква вълната от книги, които говорят открито, с чувство за хумор и самоирония за


проблемите на съвременната 30-годишна жена


В лошия вариант това е поредната доза масова литература, розови романи за разтуха. Авторките им обикновено си признават, че са искали да бъдат откровени, да разкажат за проблемите на обикновените жени и нямат претенции за висока литература. За всички е ясно, че това са леки плажни четива, които не предлагат нищо повече освен дъвка за мозъка. И могат да се четат по всяко време на годината. Затова някои определят този тип литература като поредния моден паразит и не са далеч от истината.


Факт е, че дори критиците, колкото и да са толерантни към тези книги, винаги говорят с ирония за тях.


"Не очаквам всички да харесват чиклита. И, да, много е вбесяващо, когато някой се отнася пренебрежително към жанра, без да е прочел дори и една книга. Само че чиклитът се справя толкова добре в книжарниците, че доволните читатели и високите продажби отговарят сами по себе си", казва една от отличничките в жанра, Мишел Куна, в интервю пред www.chicklitbooks.com.


Разбира се, не сте длъжни да четете всички образци в жарна, за да си съставите мнение. Както и не сте длъжни да изгледате всички серии на "Сексът и градът", за да решите дали сериалът си струва.


Формулата на подобни четива


може да бъде дадена наготово и звучи ето така: трябва ви една героиня - за предпочитане градска жена с добра кариера, която да се тюхка защо не й върви с мъжете и да се кълне, че те не й трябват. Може героините да бъдат и две и дори повече - за да си споделят малки женски тайни, за да си завиждат и да си крадат мъжете.


Трябва ви още интересен фон. Ясно е, че тези истории не се случват при баба на село. Манхатън е идеално място. Работа обаче върши всеки друг голям град, където има магазини, партита, офиси и места, подходящи за среща с мъже.


Трябва ви и мъж - задължително хубав и задължително безчувствен към героинята. Тя трябва да го мрази и накрая да го влюби в себе си, за да бъде доволна.


Междувременно стават цял куп незначителни неща, които се случват на всички жени по света, всеки ден - от шопинг истерия и изчерпване на лимита на кредитната карта, през пускането на бримка на чорапите до любовни разочарования.


По правило всичко завършва щастливо - затова има хем сватба, хем шеметна кариера.


Разбрахме се, че чиклитът не е от вчера. Сега трябва да споменем, че за времето на съществуването на този жанр са се нароили още негови разновидности. Вече има и тийнлит - романи, в които ученици и ученички си говорят за училище, срещи и секс. У нас издателство "Кръгозор" вече е с няколко обиколки пред другите и още преди година пусна заглавия като "Уроци по целуване", "Момчетата не знаят какво искат" и "Невероятен късметлия си, Дино". От издателството казват, че на младежите им трябват романи, които да говорят на техния език, за да започнат учениците да четат. И ако тийнейджърите се нуждаят от скандален роман за онези неща, които не обсъждат с родителите си - така да бъде.


Има обаче още един жанр - ладлит - от английски lad, момче, и естествено - от литература. Това са


книги, писани от мъже за предимно женска аудитория


тъй като се занимават до голяма степен с интимните отношения. Най-добрият пример е Ник Хорнби, когото западната критика нарича "маестрото на мъжката изповед". Първият му роман "Егати животът" печели успех, защото предлага на жените нецензурираните мисли, които окупират мъжките мозъци. След това излиза романът "Кажи ми, Маркъс", който е по-сериозен и сантиментален, а в центъра отново стои емоционалният живот на един мъж. Третият роман - "Трудно е да бъдеш добър", попада точно в целта. В него Хорнби сменя гледната точка с... тази на жена на средна възраст.


Това обаче не е всичко - съществува такова нещо и като хенлит - (от Hen - кокошка) или, с други думи - майката на пиленцето. Тук думата взимат дами, които са малко разочаровани от липсата на внимание, домакинската работа и оплешивяването на любимия. "Още си секси парче" на Индия Найт е точно такъв пример.


Чиклит в България


На наша територия няколко издателства работят неуморно, за да доставят удоволствие на 30-годишните читателки. Това са "Кръгозор", "Бард", "Парадокс - Вектор" и "Хермес".


Беше въпрос на време да се появи и български чиклит. За кратко време Мона Чобан издаде два чиклит романа с красноречивите имена - "Сексът не е повод за запознанство" и "Никакви мъже повече! До следващия...". Името всъщност е псевдоним, но авторката отдавна предпочита да я наричат с него. Завършила е литературния институт "Максим Горки" в Москва и казва, че гледа на себе си като на професионален писател.


Поетесата Силвия Чолева на свой ред се съмнява, че един добър писател, който държи на името си, ще се захване с този тип литература. "Това е абсолютно безсмислен труд. За мен подобно писане е безцелно занимание и няма смисъл да забаламосваш с подобни книги читателите, някои от които са и доста неориентирани", обяснява Чолева. Тя признава, че никога не би посегнала към подобна книга, не би седнала да пише подобно нещо, нито пък би си позволила лукса да я препоръчва на някого.


Силвия Чолева казва, че би простила появата на български плажен роман, но пък държи поне да е добре написан. А в случая нещата не седят така.


Според нея чиклитът не може да се нарече масова литература. "Масовата литература поне я четат, а тук не виждам кой ще купува тези романи - просто липсва тази прислойка, която да се занимава с измислените им проблеми", заявява Силвия Чолева.


Думите й се потвърждават и от факта, че в конкурса за български чиклит роман, който течеше миналата година, не се включи нито един известен писател. Сред кандидатите е имало


манекенки, домакини, стриптизьорка


но нито едно известно име.


Литературният критик Миглена Николчина е на мнение, че е хубаво за литературния живот да има всякакви стилове и жанрове. "Добре е да има и български чиклит. Тези писатели явно са водени от други съображения и амбиции. Доколко успяват, е друг въпрос, личи си, че книгите си пишат по дадени формули. Като цяло на нас ни липсва доброто четиво. У нас е слаб разговорният характер на българската литература, може би затова хората предпочитат да гледат телевизия", казва Николчина, която е главен редактор на "Алтера" - списанието за пол, език, култура. Според нея показателен е фактът, че подобни приказни сюжети не могат да се случат на българска територия. "За да има успех подобна книга, трябва да има по-големи дистанции. Всичко това, което се случва, ние можем да си го представим, но само ако се намира някъде другаде, с други хора, в друг свят. Нямаме дистанцията, която да ни позволява тези идеализации", обяснява тя.


Факт е, че наистина в българските чиклит романи липсва дори и намек, че те са български. Не е споменато къде се развива действието, няма имена на градове, няма имена на марки, на магазини и на кредитни карти. Дори авторката пише под псевдоним.


Анжела Кьосева от "Кръгозор" обаче обяснява, че интересът към тези книги е много голям и вече има определена публика, която следи новите заглавия.


Психологът Ирина Драголова намира, че най-силната страна на чиклита е, че всеки може да се постави на мястото на героинята. Според нея хубавото е, че жените могат да споделят, да бъдат откровени и състрадателни. В книгите те откриват същите неща, които им се случват в живота. На практика чиклитът замества разговорите с приятелки.


Уви, в повечето случаи не замества четенето на добра книга.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на мишелов
    *****

    до многоуважавана тъпа кокошка :-))) чудо!

  2. 2 Профил на Иво
    *****

    Хареса ми, че статията е написана с хумор и намигане. Браво!
    Ясно си личи, че не сте фенове на този тип книжнина и много елегантно им го казвате! Хареса ми!

  3. 3 Профил на вили
    *****

    Хубаво е да се потърси какъв е произхода на думичката "чиклит". "чик" не произхожда от "пиленце" /chicken, а от испански "чика"- значи момиче, и през мексиканските имигранти в САЩ е пренесено като жаргонна дума за хубава жена/момиче. :))))

  4. 4 Профил на Malizia
    *****
    Весело

    chicklit - chick (мацка) lit (literature) - литература / четиво за мацки.

  5. 5 Профил на flower_18
    flower_18
    Рейтинг: Гневно

    Малко злобно се изказва тази жена на моменти.Не ми харесва коментарът й.Бих го определила като доста жлъчен на места.

  6. 6 Профил на Радост
    *****
    Любопитно

    Статията ми допадна, предвид това, че голяма част от нея е преведена от чужд сайт

    По повод българския чиклит - наблюденията са много точни

    Не знам кой и как определя една книга като качествена, но повечето от преведените книги на български от този жанр са страхотни.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK