Океански вечери

Оушън сити, американският дух и туристите

Океански вечери

© Дневник



Колко време е нужно на един град, за да се промени осезаемо? Цяла вечност и малко отгоре, ако говорим за София, и няколко месеца, ако се преместим в разсъжденията си от другата страна на Атлантическия океан.


Оушън сити, без да се намира в слънчевата и пренаситена от ужасно богати и известни хора Калифорния, се променя пред очите на седем хилядите си жители от симпатично градче с рибарско минало в град, където просто трябва да притежаваш къща или поне апартамент, ако си стресиран и много добре платен жител на Вашингтон или Балтимор. Изгледът към океана с често приближаващите брега делфини, подразбира се, също е задължителен. Последното не е проблем - в град, израснал в самия край на тесен полуостров и с широчина по-малко от 500 метра, друг изглед няма. Оушън сити всъщност е като океанска Венеция - близостта със сушата образува малък канал, по който





вместо романтични гондоли


плават скъпи яхти, вървящи в комплект с изникващите с бясна скорост къщи. Да пътуваш по Coastal Highway, главния булевард на притиснатия между залива и океана град, е като да летиш по магистрала в средата на океана - ако хотелите от ляво и дясно не са прекалено високи, водата е всичко, което виждаш.


Цените на тристайните апартаменти започват от половин милион долара нагоре, а къщите на миниатюрните острови и скритите от масовите туристи плажове са седемцифрени суми, казват. В резултат строителните компании поставят нови рекорди по бързо строителство, а съседските връзки са по-силни от всякога - тесният полуостров, тънките стени и изгледът към спалнята на съседа благоприятстват завързването на нови приятелства. Избор има - все пак, съвсем като цените на недвижимите имоти, броят на жителите непрекъснато расте, и през летните месеци приближава 300 хиляди души. Единствените недоволни, местните жители, въздишат многозначително и прелистват старите албуми, докато заслужилите почивка юпита от големите градове разопаковат кашони в още недовършените имения.


Само на 3 часа път от Вашингтон, в спокойния щат Мериленд, лятно време Оу Си е място за безгрижен риболов и консумиране на раци. В средата на XIX век, в самия край на полуостров Чесапийк, няколко рибарски семейства основават градчето. През това време не се случва кой знае какво, ако не броим откриването на градския музей, който приютява дървените рибарски колиби. На тяхно място идват първите хотели, издържани



в стила на ранните Златни пясъци


но все пак напълно достатъчно, за да задоволи всяко второ фермерско семейство от Пенсилвания и Охайо, избрало града за лятната отпуска.


С откриването на "Хилтън" с нощувки от 450 долара нагоре градът официално скъса с традициите на второразреден семеен курорт и се запъти към А група. Новата ера в историята на града отбелязват и промените в гастрономическата му карта - отиват си кафенетата, където сутрин понички и кафе сервира застаряваща сервитьорка, наясно с всичките ти вкусове и проблеми. Днес на кафе, съвсем по нюйоркски стандарт, се ходи в Starbucks, а храна се купува основно в магазините за деликатеси или поне екологично чиста храна. Когато плажът започва от входната ти врата, новите жители на града нямат време за губене - затова вместо тях на покупки отива професионален шопър, чиято задача е да държи хладилника на клиентите си пълен, без да се притеснява от финансови ограничения.


"Това на нищо не прилича, искаме си спокойствието обратно, ние сме малък град", обобщава положението възрастна дама, докато половин час чакаме на опашка за сладолед в Уест Оу Си, западната, намираща се на сушата, част на града. Ето я и нея - Синди Наутън, типичната жителка на града от предтуристическата ера. Да започнем от произхода - испански и немски със сведения за преплитане на родословното дърво с индиански и индийски корени, и минем през къщата - огромна и все пак тясна за хилядите, събирани с години кичозни предмети като дървена скулптура на кон в естествени размери с развята грива. В задния двор се натъкваме на барбекю, шезлонги и неизползваем баскетболен кош. По-късно Синди ни развежда из къщата, идея и изпълнение на сръчния й съпруг Денис, и се извинява, че нямат басейн. Е, голяма работа, нали си имате частно езеро и кану, а Денис е бивш шампион по гребане, опитвам се да я успокоя.


Синди е нещо като местен клон на Червения кръст, 911 и подвижна трудова борса в едно - когато не продава в благотворителния магазин за дрехи втора употреба на една от местните църкви, приема


обаждания от закъсали емигранти



и кръстосва града със своя ретро "Линкълн", търсейки им работа. Освен това всеки месец жителите на малко село в Нигерия получават чек от мистериозна непозната, Синди, разбира се, която настоява децата да ходят на училище, а мъжете да побързат с изграждането на кладенеца с прясна вода. Заета с добри дела, Синди, също като съседа си милионер Марк, който продължава да работи като водопроводчик и дарява хиляди долари годишно, не е стъпвала на плажа от 5 години.


С тихите си улици, спретнати къщи с подрязана милиметър по милиметър трева и пощальон, оставящ сутрешния вестник пред вратата, Уест Оушън сити е "като по филмите" както би го описала баба ми, страстна почитателка на "Дързост и красота". Идилията обаче е на изчезване заради все по-силния шум на багери и кранове. Старите дървени къщи и гори отстъпват пред архитектурните планове за още повече къщи с огромни огради и частни басейни. Добрата новина е, че поне засега новите жители на града не смятат да атакуват фермите наоколо, така че духът на добрата стара провинциална Америка се запазва. Там, където свършва новото строителство, минава и границата между



скъпите парфюми и аромата на окосена трева


Отказващи да се примирят с новото статукво фермери в дънкови гащеризони продължават старите семейни традиции да продават продукцията си на импровизирано пазарче в задния си двор. Между две големи ферми, в района на националния парк Асатик, където диви коне, необезпокоявани от туристите, контролират плажовете, се е скрил парк, който ни връща към времената на Доктор Куин Лечителката. На влизане всеки получава шерифска значка и първи случай за разследване - пред очите ни актьори с лош поглед и неколкодневна брада нападат банката на потъналата в прах единствена градска улица. Следва престрелка и бърза оперативка с местните величия - магазинера, бръснаря и вестникаря - в бара. Атмосферата разведряват танцьорките на кан-кан, които всъщност са бивши мажоретки. Затова пък индианското шоу е истинско - Непредсказуемия вихър, Боби Макгрегъри по лична карта, пристига всяка година със семейството си от щата Уинсконсин за серия уроци по танци, пеене и традиционни занаяти. Денят продължава с визита в местната златна мина, а когато бандитите са заловени и публично осъдени, градчето празнува с пикник на тревата с домашни току-що изпечени, сладки.



Оставаме на филмова вълна и в Берлин, Мериленд, съседното градче познато ни от "Булката беглец".


Разхождащата се из града Джулия Робъртс


още е събитие номер едно в 200-годишната история на града, но веднъж годишно вестниците пишат за града и по друг повод. В юлската жега от магазините за сувенири по главната улица долита Jingle Bells, а мъже в хавайски ризи и памучни бради ни канят на коледен шопинг. Коледа в Хонолулу, любопитствам. Коледа през юли, отговаря ми Уенди от магазина с украса за елха. За поредна година най-търсени са играчките с американското знаме с дежурната лепенка Made in China. А какво правите, като дойде истинската Коледа, продължавам да любопитствам. Много просто, готвим се за следващата, леко се тросва Уенди, докато опакова поредната играчка за 60 долара. Основната цел на мероприятието, в което участва дори железарският магазин, приютил фризьорския салон на Джулия Робъртс по времето на снимките, е да спести на местните жители олелията по празниците.


Такава обаче няма - хилядата местни жители и няколкото хиляди пришълци засега се оказват недостатъчни, за да превърнат главната улица в Берлин във второ Пето авеню. И слава Богу.


---------------


Ваканцията в САЩ вече не е чак толкова сложно упражнение, въпрекиче цената на едно презокеанско пътешествие и получаването на визапродължават да бъдат проблем за българина.


На тазгодишното издание на Pow Wow - най-голямото изложение наАмериканската асоциация на туристическата индустрия (Travel IndustryAssociation of America - TIA) за трети пореден път участвахапредставители на български туристически фирми. "Те имаха ползотворниконтакти с американски агенции, които продават самолетни билети,нощувки, билети за различни шоута. Най-атрактивните дестинации оставатНю Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис, Маями", казва Емилия Танева оттърговския отдел към посолството на САЩ в София. Сан Франциско,Вашингтон и Чикаго също са популярни градове, особено за бизнеспътувания или при гостуване на роднини/приятели (В Чикаго живеенай-голямата българска общност в Америка.) Все повече българи,които пътуват по бизнес до САЩ, съчетават деловите си ангажименти секскурзии или културни атракции за удоволствие.


В рамките на Pow wow 2006 (това е индианска дума за "среща"), повече от 1000 американски фирми, свързани с туризма, установихаконтакт с над 1500 други местни и международни клиенти от повече от 70държави, което по прогнози на TIA ще донесе бизнес за близо 3 милиардадолара в следващите няколко години. Догодина Pow wow ще се проведе презаприл в Анахайм, Калифорния.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на elmohicano
    *****

    Браво, и този пътепис ми хареса, мерси!

  2. 2 Профил на petak
    *****

    petak e... obed... dali da ne otida sled rabota do ocean sity.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK