Няма лесен път към златото на Гана

Често можете да го срещнете пред вратите на новата златна мина "Ахафо" в Гана - 30-годишният електротехник Джоузеф Артър се навърта тук с надежда да си намери работа. Собствениците не обичат хората да висят на входа, но Артър не се отказва и се уповава на Бога, че един ден ще удари и неговият час: "Имам семейство, което трябва да изхранвам."


Подобно на много подобни големи проекти и около мината "Ахафо" не всеки е щастлив от съществуването й. Тя е собственост и пръв голям проект в Африка на "Нюмонт майнинг" - втория по големина в света производител на злато, базиран в Денвър, щата Колорадо. Тук и в мината "Акием" "Нюмонт" инвестират 1 млрд. долара и това е най-голямото вложение в този сектор в държавата Гана - втория по големина (след ЮАР) производител на злато на континента (6.6 милиона унции през 2005 г.). "Ахафо" има потенциал за 7 милиона тона руда годишно и още от догодина "Нюмонт" се надяват да получават по 500 хиляди унции злато. Компанията предвижда да плати общо 300 милиона долара данъци и такси за 20-годишния период на експлоатиране. Само от двете мини златодобивът на страната ще трябва да се повиши с 30%, а валутните й резерви - с 8-10%. Парите ще отидат в централното правителство, регионалните и местните власти, които подкрепят проекта, но според еколози и социални работници тази сума е твърде малка, а проектът създава заплаха за околната среда и вече е довел до изселването на хиляди ганайци.


За да изгради "Ахафо", "Нюмонт" премести и компенсира 800 домакинства (около 4 хиляди души), което й струва над 15 милиона долара. Други над 13 милиона долара бяха платени като обезщетение за изгубената реколта. За едно унищожено какаово дърво например се дават по 7 долара. "За местните фермери това са много пари, но те не могат да възстановят един изгубен начин на живот, те само влошават бедността. Би трябвало добивът на руда и развитието на района да са обвързани", твърди Даниел Овузу Корантенг, активист от Асоциацията на общностите, засегнати от мините. Смята се, че пряко и косвено засегнатите от двата проекта на "Нюмонт" са 10 хиляди.




За изграждането на заработилата през юли мина бяха наети близо 3 хиляди души, но след това за поддържане на производството бяха задържани едва 800. Сега "Нюмонт" обяснява, че работи с неправителствените организации по проекти за подпомагане на изселените да започнат бизнес и сътрудничи с местните вождове в намирането на нови терени за земеделците. Поучени от опита на конкурента си - южноафриканската "АнглоГолд Ашанти" в Обуаси, от "Нюмонт" сега твърдят, че дават десетки хиляди долари за подобряване на водоснабдяването за хората в района на мината си, вместо да ги превеждат на централната власт.


Има и още нещо - за доста хора адаптирането към промяната е сериозен проблем. Част от програмите на "Нюмонт" са за създаване на нови работни места, като например обучение за отглеждане на охлюви и производство на сапун и подмяна на кирпичените колиби на местните с бетонни двустайни къщички с ламаринен покрив. "Това с къщата е хубаво, но ми липсва земята, на която можех да отглеждам храна", оплаква се 35-годишната самотна майка на 5 деца Гуинабу Али. Коби Йебоа, изселен с брат си и майка си от град Ола, също казва, че е доволен от къщата, но познава мнозина, които вече са похарчили обезщетението и нямат работа в града. Ганайци, недоволни от това, че "Нюмонт" не им е осигурила работа, протестираха през юли и се стигна до сблъсъци с полицията и армията, арести и обвинения от пострадалите, че е имало ранени.


Отчасти заради това "Нюмонт" привлече като инвеститор Международната финансова корпорация (IFC), поделение на Световната банка, отпуснала 125 милиона долара. Основната задача на IFC е да помага с експертизата си в екологията и социалните програми и заедно с компанията ще обучават местните хора как да започнат малък и среден бизнес с потенциал да доставят на мината храна или почистване и как да кандидатстват за кредити от банките.


IFC ще помага за успокояването и на еколозите, макар че някои членове на борда гласуваха против отпускането на кредита заради притеснения за ефекта върху природата. Според доклад на Агенцията за защита на околната среда на САЩ (USEPA), предоставен на IFC, има известни рискове за птиците, идващи от цианида в утаечните езера, от киселините и металите, които би могло да се процедят във водоизточниците, както и от слабия мониторинг на опасностите за природата в района. От "Нюмонт" обещават да следят по-внимателно местата и проблемите, съдържащи се в доклада на USEPA, но допълват, че екооценките за "Ахафо" съответстват на законодателството на Гана, на изискванията на Международната финансова корпорация и на политиката и стандартите на самата златодобивна корпорация.


За останалите извън портите на "Нюмонт има и друга алтернатива - нелегалния златодобив. Смята се, че нелегалните малки мини в Гана днес дават около 10.5% от златодобива на страната, при положение че през 1989 г. делът им е бил едва 2-2%. Никой не знае дори приблизително колко са "едноличните" миньори - данните се движат между 300 хиляди и 500 хиляди. В репортаж от района на Бинсаре "Ню Йорк таймс" разказа миналата година как почти голи, оплескани целите в сива кал местните мъже ровят за нещо изостанало в насипите преработена руда, изхвърлени от мината на "АнглоГолд Ашанти". "Една сутрин се събуждаш и разбираш, че нивите ти са съсипани. Казаха, че ще ни обезщетят, но процедурата отнема една-две години и хората се спасяват както могат", казва пред вестника местният политик Бенджамин Анан.


Заниманието им не е безопасно - шестима са загинали през последните години, задушени от газове в ямите и тунелите, които копаят в хълма от преработена руда. Компанията се опитваше да ги държи настрана, като използва охранителни кучета, но след няколко инцидента се отказа. Индустриалният златодобив съществува в Гана от сто години, но страната отново привлича вниманието заради шеметно растящите цени на ценния метал. Само тази година цената на златото се покачи с 40%, но това не се превръща автоматично в същото увеличение в приходите на добиващите компании. Обяснението е в растящите разходи по производството и особено за енергийни суровини.


Разгледан малко по-широко, проблемът с инвестициите на "Нюмонт" е част от един много стар спор за това как богатите на природни ресурси държави наистина печелят от разработването им. Това е тема особено чувствителна и важна за Африка, където хиляди и хиляди бедни хора живеят върху богати залежи и когато научат за това, се стига до истински войни за контрол над добива.


Социалните последици се превръщат във все по-важен въпрос за компаниите. От една страна, те получават шанс да "изчистят" имиджа си от миналото на безсърдечни експлоататори, но, от друга страна, се оскъпява всеки проект. "Ако компанията свърши всичко както трябва, намалява рискът начинанието й да бъде забавено или дори замразено, а в един свят на все по-скъпи метали изчакването носи сериозни загуби", обяснява пред Ройтерс Териза Фабиан, старши съветник в "ПрайсУотърхаус Купърс". Натискът минните компании да се съобразяват с ефекта върху т.нар. устойчиво развитие идва все повече от техните акционери. Финансовите институции, отпускащи кредити за такива проекти, също следят внимателно да не би да бъдат нападнати, че са дали пари за нарушаване на човешки права.


"Този фактор може да се окаже по-важен дори от маржа на печалбата, която се преследва", се казва в специален доклад от това лято на банка Ю Би Ес. В краткосрочен план разходите за устойчиво развитие може да изглеждат неудобно, но в по-дългосрочен те със сигурност се възвръщат многократно, обяснява Едуард Бикъм, говорител на "АнглоАмерикън".


"Нюмонт майнинг корпорейшън" е истински гигант с контрол над 92.4 млн. унции златни резерви на десетки обекти в САЩ, Южна Америка, Азия, Африка и Пасифика. През фискалната 2004 г. тя е продала 7 милиона унции, които са й донесли приходи от 3.7 млрд. долара. Името й обаче често е замесвано в твърдения за даване на големи подкупи. Един от емблематичните разследвани в САЩ случаи е свързан с обвинения, че на бившия шеф на перуанските спецслужби Владимиро Монтесинос са били платени подкупи, за да се увеличи делът на "Нюмонт" в местното голямо находище Янакоча.


Златни проблеми


28 август


Трудности в Гана


29 август


"Хазартът" на Невада


30 август


Перуанската Янакоча



31 август


Цианидни страхове



Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK