Битка за злато на 4500 м надморска височина

Булдозерите на "Нюмонт" са необичайна гледка сред девствената природа на 4700 метра надморска височина.

Булдозерите на "Нюмонт" са необичайна гледка сред девствената природа на 4700 метра надморска височина.



Преподобният Марко Арана кара бежовия си пикап по завоите на черния път в перуанските Анди на 4200 метра надморска височина. Вдясно е огромната яма от златната мина "Янакоча" (Черното езеро), вляво са девствените планински върхове. Отпред е пост с маскирани и въоръжени полицаи, охраняващи работниците, които проучват още едно място, от което се интересува американският златодобивен гигант "Нюмонт майнинг корпорейшън". Според отец Арана това е "мир по римски образец - докарваш армията и обявяваш, че всичко е спокойно".


Защо е всичко това? Защото "Янакоча" е може би най-богатата мина за злато в света


И защото има стар принцип - където има злато, има и конфликти и колкото повече е златото, толкова повече са конфликтите.




Тук "Нюмонт" е изкопала досега 19 милиона унции злато на стойност над 7 милиарда долара и смята, че под склоновете има още няколко милиона унции. Но за местните селяни това са земите, от които се изхранват, от които идва водата им и където живеят боговете им. Преди две години имаше сблъсъци със сълзотворен газ и ранени заради един от близките върхове - Черо Килиш, които приключиха с водени от отец Арана преговори за оттеглянето на компанията. Сега "Нюмонт" твърди, че заради това в следващите две години добивът от "Янакоча" може да намалее с над 35 процента.


По-сериозни са щетите за имиджа на златодобива насред световен бум в търсенето на жълтия метал. Това бе и поредният пример за т.нар. обществен лиценз, от който компаниите се нуждаят, за да продължат работата си нормално. Макар че "нормално" е относително понятие, когато гигант от страна от първия свят прави бизнес в страна от третия свят.


Златодобивът не е нещо, около което можеш да маневрираш - находищата са там, където ги откриеш, и не можеш да избираш правителството, с което трябва да работиш там.


Когато става дума за третия свят


обикновено има и много корупция сред тайната мрежа на автократичната власт. В случая с Перу "Нюмонт" получи достъп до "Янакоча" през 2000 г. след години лобиране и натиск, включително от правителствата на САЩ, Франция и Перу, и с участието на бивши и настоящи шефове на спецслужбите. Сред последните се открояваше името на тогавашния брутален шеф на перуанските тайни служби Владимиро Монтесинос, срещите с когото бяха записани, излязоха наяве и предизвикаха скандал, довел до свалянето му заедно с президента Алберто Фухимори. В записите имаше всичко - от уговорки за манипулиране на избори до чували с пари, доставяни в офисите на Монтесинос. Разследването в САЩ за ролята на "Нюмонт" не стигна доникъде, защото перуанските власти отказаха да сътрудничат по случая. В Перу също нямаше съдебно преследване по скандала с "Янакоча".


Днес "Нюмонт" твърди, че мината отговаря на всички международни и перуански стандарти и че работи за спечелване подкрепата на местното население.


Основният спор с планинците е за водата


Мината консумира много вода и потоците в района започнаха да пресъхват, да се пълнят с утайка и да миришат подозрително. Освен това в спокойните доскоро планини се струпват необичайно много хора. За мината са наети 2200 души, други 6000 са на временни договори, а вероятно още десетки хиляди са се стекли натам в търсене на препитание покрай огромното начинание.


Започват и инцидентите - през юни 2000 г. камион, превозващ живак, разлива 170 килограма от него в продължение на 35 километра. Плъзнал слух, че живакът е смесен със злато, и неграмотните селяни се нахвърлили да го събират. Някои го отнесли в домовете си и започнали да го варят на печките. След разследване мината е глобена половин милион долара, а компанията твърди, че е изплатила покрай инцидента общо 18 милиона. В Денвър, щата Колорадо, където е централата на "Нюмонт", е заведен колективен съдебен иск за ощетяване здравето на близо хиляда души.


В перуанските Анди щетите са далеч не само физически. Хората вече са убедени, че живакът продължава да убива новородени, да предизвиква рак и други болести... За "Нюмонт" става ясно, че подобни социални ефекти засягат пряко бизнеса. Компанията започва собствено екоразследване на "Янакоча", от което години по-късно излиза наяве потвърждение, че рибата намалява в езерата, че реките и каналите са замърсени, някои от тях с цианид. Други факти са толкова сериозни, че разследващата комисия предупреждава, че срещу ръководството на корпорацията може да бъдат повдигнати обвинения в углавни престъпления. В резултат "Нюмонт" отделя 100 милиона долара за защита на околната среда, от които 50 милиона за пречиствателна станция и 20 милиона за две диги, които да попречат на утайките да се изливат в реките и дренажните канали. Живакът вече се превозва с тройно защитени контейнери и се ескортира от специални автомобили.


Напрежението около "Янакоча" не спира


Защото следващата цел е Черо Килиш. През 2000 г. местната управа обявява този район за природен резерват, но от "Нюмонт" контрират, че са получили концесията години преди това, и през август 2004 г. булдозерите тръгват. За местните хора това е "последната капка на предателството" и на 2 септември те блокират пътищата с всичко, което им е под ръка. За охрана на мината от Лима са изпратени стотици полицаи, включително и 150 тежко въоръжени за борба с безредиците. Стига се до сблъсъци, а компанията е принудена да превозва служителите си с хеликоптери над блокадата. Две седмици по-късно протестът се разраства и след няколко дни на преговори булдозерите се оттеглят от Черо Килиш.


Но под склоновете на този връх лежат залежи от 3.8 милиона унции злато и това вече означава, че нищо не е приключило.


Сега "Нюмонт" работи за спечелване доверието и съгласието на селяните. Компанията дарява милиони долари за пътища, училища, клиники и социални програми, а според нов закон половината от 180-те милиона долара данъци, които плаща годишно на правителството в Лима, се връщат обратно тук. Друг въпрос е, че общинарите нямат капацитет и умения да усвояват такива пари и без желание


"Нюмонт" бавно се превръща в местна власт


Това е в настоящето, но бъдещето също крие тревожни въпроси. Какво ще стане, когато златото свърши и всичките хиляди работници си тръгнат? За 13 години експлоатация "Нюмонт" е изкопала и преместила милиони тонове земна маса и според геолозите след време от тях ще започнат да се процеждат киселини и тежки метали. Компанията твърди, че е предвидила пари и за заличаване на тези последици, но за да има пари, трябва да се открива още и още злато, а за това пък е нужно да се помири с местните жители. Което е все по-трудно, когато има конфликти, които не се уреждат с пари.
-----------


ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА


Никъде добиването на злато не е лесен бизнес. Много факти и митове се завъртяха след разгарянето на страсти и около няколкото проекта за добив на злато в България. Събудиха се традиционната подозрителност, че само на българите се случва да им пробутват "опасни технологии", и обвиненията от чуждестранни компании за корупция и саботаж от властите. Тази седмица "Дневник" разказва за трудностите, с които се сблъскват най-големите компании в този бранш, и как проектите им се отразяват на местното население в Гана, САЩ, Перу и Румъния. Ще се опитаме да хвърлим и повече светлина върху цианидната технология за обработка на руда. В първата част разказахме за проблема с изселването и социалната адаптация на хиляди ганайци от мината "Ахафо", собственост на канадския гигант "Нюмонт". Във вторник описахме как консумацията на вода за мините в щата Невада се отразява на околната среда.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK