Бандера, Литвиненко и останалите

Суши ресторантът "Ицу" в Лондон остана затворен след откриването на следи от радиоактивен полоний 210. Литвиненко използваше заведението като сигурно място за срещи, защото е на оживено място, където евентуални убийци не могат да го нападнат.

© Дневник

Суши ресторантът "Ицу" в Лондон остана затворен след откриването на следи от радиоактивен полоний 210. Литвиненко използваше заведението като сигурно място за срещи, защото е на оживено място, където евентуални убийци не могат да го нападнат.



ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Смразяващ полъх от студената война ли е смъртта на бившия служител на руските спецслужби Александър Литвиненко в Лондон? Обстоятелствата около нея надминават и най-развинтеното въображение на авторите на шпионски романи. И точно в това е проблемът - наистина ли руснакът е убит от бившите си колеги по поръчка на Кремъл, възможно ли е да го е ликвидирала организираната престъпност, или някой да е инсценирал всичко пред медиите и за анти-Путин кампания, и за сметка на живота на Литвиненко? Вероятно ще са нужни дълги години разследване без гаранция, че накрая ще има убедителен отговор. Засега "Дневник" ще се опита да представи лавината от факти и хипотези, като в първата част описахме какво представлява изотопът полоний 210, открит в тялото на жертвата. Вчера изброихме многобройните версии и контрааргументите срещу тях.


Убиецът хладнокръвно изчакваше в сянката на стълбите. Когато нищо не подозиращата жертва наближи, той изскочи и я напръска по лицето с отровен газ, използвайки специално пригоден пистолет. Степан Бандера припадна и след малко умря. Първоначално лекарите мислеха, че кървящият полужив лидер на украинските националисти е получил инфаркт. Чак две години по-късно избягалият бивш офицер от КГБ Богдан Сташински призна, че в едно от най-зловещите убийства от времената на студената война е използвал циановодородна киселина. Сташински бе вкаран в затвора за убийството в Мюнхен.


Така в. "Гардиън" описва покушението от 1959 г. в Германия - последният случай, в който според специалистите по шпионаж руснаците са ликвидирали свой враг на територията на чужда държава. Вестникът припомня историята по повод смъртта миналата седмица в Лондон на британския гражданин от руски произход Александър Литвиненко. Бившият служител на руското контраразузнаване умря в адски мъки, вероятно отровен с радиоактивния изотоп полоний 210. От съображения за сигурност тялото му още не е подложено на аутопсия и няма официална диагноза за смъртта му. Но мнозинството от анализаторите и дори един британски министър посочиха към Москва.




Русия категорично отрича да има каквато и да било връзка с трагедията и предлага сътрудничество за разкриване на истината. "След елиминирането на Бандера през 1959 г. съветското разузнаване и Службата за външно разузнаване (СВР) - наследникът на Първи отдел на КГБ, не са извършвали физическо ликвидиране на хора, нежелани от Русия", заяви пред радио "Ехото на Москва" говорителят на СВР Сергей Иванов.


Начинът, по който бе ликвидиран Литвиненко, и смразяващите новини от тази седмица за нови и нови места в Лондон, заразени с полоний 210, само захранват множащите се версии и спекулации около въпроса "наистина ли има бойна група на бивши или действащи хора от руските спецслужби, прекъснала в Лондон 50-годишната пауза".


Но преди това трябва да се пита защо точно Литвиненко и


Кой е Литвиненко
Скандално известният подполковник от ФСБ е роден през 1962 г. в семейството на лекар във Воронеж и на 26 години влиза в органите на контраразузнаването на КГБ. Девет години по-късно - през 1997 г., влиза в най-секретното подразделение на спецслужбите - управлението за разработка на престъпните организации (УРПО) на поста старши оперативен работник, зам.-началник на Седми отдел.


Русия и светът научават за него на следващата година. През 1998 г. заедно със своите колеги подп. Александър Гусак, Михаил Трепашкин и майор Андрей Поникин дават съвместна пресконференция, на която обвиняват началника на УРПО ген. Елгений Хохолков и заместника му кап. Александър Камишников, че са дали заповед да бъде отстранен Борис Березовски. Литвиненко допълва, че са му заповядвали да убие и други хора, например брата на бизнесмена Умар Джабраилов.


След скандала всички те са уволнени от спецслужбите и Литвиненко става съветник на изпълнителния секретар на ОНД - тогава Борис Березовски. През март 1999 г. обаче Литвиненко е арестуван по обвинение за превишаване на правомощията, но след половин година съдът го оправдава. Чекистът обаче не излиза на свобода, защото му е наложен арест по друго дело. Литвиненко напуска затвора в края на годината срещу подписка, че няма да напуска страната. После и това дело е закрито. На хоризонта се задава трето дело за събитие от 1997г., при които той и подозиран, че е пуснал група, снабдила се с взривни вещества, докато всъщност вероятно сам е подхвърлил експлозивите, а заподозрените били изкарани извън града и изтезавани да дадат подходящите самопризнания. Преди делото да влезе в съда, Литвиненко изчезва. Не го издирват, но му пускат четвърто криминално дело - за побой на жител на Московска област, и пак издават заповед за арест, която съдът отхвърля.


Така се стига до ноември 2000, когато Литвиненко отпътува за Турция, където се събира със съпругата си Марина и сина им Анатолий и


тримата се появяват във Великобритания
На импровизирана пресконференция на летище "Хийтроу" той иска политическо убежище, което после му е дадено. След това започва да публикува твърдения за мръсни дела на бившите си колеги. В съавторство с историка Юрий Фелщински и с участието на колегата си Михаил Трепашкин той написва книгата "ФСБ взривява Русия", издадена през 2001 г. В нея се твърди, че спецслужбите са организирали атентатите срещу жилищни блокове в Москва, Буйнаск и Волгодонск през есента на 1999 г., когато загинаха около 300 невинни граждани. Първоначално семейство Литвиненко живее в Кенсингтън, но след като жена му се уплашва от необясними посещения от "добре сложени момчета", МИ5 ги премества в тайно жилище в Северен Лондон.


Литвиненко засяга интереси и на хора в Украйна. Става дума за т.нар. касетен скандал от 2000 г., когато излизат факти за подслушването на кабинета на президента Леонид Кучма, устроено от неговия телохранител Николай Мелниченко, получил впоследствие убежище в САЩ. Литвиненко обяви, че на Мелниченко са помагали негови колеги от службата за охрана.През 2002 г., когато излиза втората му книга "Криминалната групировка от Лубянка", в Русия задочно го обвиняват в корупция и го осъждат на три и половина години затвор. Литвиненко приемаше на сериозно заплахите - той държеше в тайна адреса си и често сменяше мобилните си телефони и имейл адресите си. Това правеше трудна връзката с него дори на приятелите му, а срещите си винаги устройваше на публични места, където не могат да му сторят нещо. Което не означава, че не е поемал рискове - неотдавна той пътува до Грузия, за да се срещне с информатори за новите си разследвания. Нетипично за масовата представа за руснаците, Литвиненко се въздържаше от алкохол и спортуваше усилено, като се бе специализирал в петобой.


Значителна част от


финансирането му идваше от Березовски
За премиерата на "ФСБ взривява Русия" през 2002 г. той плати докарването със самолет в Лондон на 50 руски журналисти, както и на вдовиците на жертви. Предполага се, че разходите по тази кампания са възлизали на половин милион паунда.


Според критиците на Литвиненко цялата история за поръчковото убийство на Березовски е скалъпена от самия олигарх, за да бъдат компрометирани противниците му във ФСБ. Дори на Запад не приемат на сериозно твърденията му, че агенти на ФСБ били обучавали в Дагестан бойци на "Ал Кайда" и били замесени в атентатите от 11 септември в САЩ. Затова Литвиненко бе спорна фигура - за едни смел беглец и разобличител, а за други - предател и слуга на олигарх.


Това не дава отговор на въпроса защо биха го убили руснаците. Този въпрос пък е предшестван от друг - продължават ли спецслужбите да вършат мокри поръчки по света?


"КГБ убиваше и неговите хора все още са по върховете на руската шпионска мрежа", казва Марк Галеоти, специалист по руското разузнаване в Университета в Кийл във Великобритания. "Въпросът не е дали могат, а дали биха убили и защо", допълва Галеоти пред Ройтерс. Според него в момента руската шпионска мрежа е във възход, но това пак не обяснява какво биха спечелили от отравяне, освен да сплашат всеки беглец в чужбина, че няма място, където да скрие от дългата ръка на възмездието. Алексей Мухин, директор на московския Център за политическа информация, твърди, че Кремъл няма мотив за убийството. "Позицията на Путин е силна и той не се нуждае от уреждане на сметки по този начин. Просто няма политическа причина за всичко това."


ОТРОВНИ СРЕЩИ


2004 - на украинския реформатор и кандидат-президент Виктор Юшченко е поставена диагноза отравяне с диоксин, предизвикало деформации по лицето му


2003 - пишещият срещу корупцията руски журналист Юрий Шчекочикин припада и умира; според властите той е получил алергичен шок, според колегите му е бил отровен


2002 - чеченски бойци твърдят, че Хатаб - един от най-бруталните им лидери, е убит с писмо, накиснато в отрова и предадено от негов близък


1995 - руският банкер Иван Кивелиди и неговата секретарка умират, след като са използвали телефон, вероятно намазан с отрова


1978 - българският писател и дисидент Георги Марков умира, след като в тялото му е вкарана сачма с отровата рицин


1959 - украинският националист Степан Бандера е убит във входа на жилището си в Мюнхен от агент на КГБ чрез напръскване с отровен газ


1955 - дезертиралият от КГБ Николай Хохлов оцелява, след като е пил кафе с радиоактивен талий, поднесено му на прием в Германия.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на GOZE
    *****
    Любопитно
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  3. 3 Профил на Stormer
    *****
    Любопитно

    Ако има някои които да е чел всичките книги от поредицата Бригада не говорим за 1 и 2-ра книга а от 3-та до 5-та нека да сподели дали не намира някаква прилика между Литвиненко от книгата и истинския Литвиненко.Като Бригада е основана на реални факти и аз лично намирам много прилики между герои от книгата и реални лица и сабития в Русия от 1990 до 2004г.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK