Държавните имоти в чужбина - строго пазена тайна

България притежава 280 имота в 70 държави. Според закона за държавната собственост тези имоти се управляват от външно министерство, освен ако не е уговорено друго с акт на правителството. Това са административни сгради на посолства, резиденции, апартаменти и жилищни блокове за служители на мисиите, културно-информационни центрове, търговски представителства и незастроени парцели.

"Дом Витгенщайн", където се помещава българският културен център във Виена, е проектиран през 1928 г. от архитекта Паул Eнгелман и философа Лудвиг Витгенщайн. Домът се превръща в център на културния живот на Виена, а от 1971 г. къщата е паметник на културата. Преди няколко години австрийски вестници предупредиха, че стопанисването на сградата граничи с вандализъм, а от 40 години не е правен ремонт

© null

"Дом Витгенщайн", където се помещава българският културен център във Виена, е проектиран през 1928 г. от архитекта Паул Eнгелман и философа Лудвиг Витгенщайн. Домът се превръща в център на културния живот на Виена, а от 1971 г. къщата е паметник на културата. Преди няколко години австрийски вестници предупредиха, че стопанисването на сградата граничи с вандализъм, а от 40 години не е правен ремонт



"Бившата ловна вила на Пенчо Кубадински в Кения се обитава от местно племе, което отказва да напусне къщата, България не може да възстанови правата си върху имота." (юни 2001 г.)


"Австрийският институт за опазване на паметниците на културата ще се намеси за спасяването на рушащия се дом "Витгенщайн" във Виена - собственост на България, която обаче оставя това съкровище на архитектурата да се разпадне поради липса на средства." (февруари 2002 г.)


"Външно продаде имот в Манхатън за $ 615 000. Апартаментът се водел на името на депутата от БСП Тодор Бояджиев, бивш съветник в представителството на България в ООН, който отказвал да подпише декларация, че имотът е собственост на държавата." (юни 2003 г.)




"Полска фирма ни дължи $ 150 000 наем за комплекса на посолството във Варшава." (ноември 2004 г.)


България притежава 280 имота в 70 държави. Според закона за държавната собственост тези имоти се управляват от външно министерство, освен ако не е уговорено друго с акт на правителството. Това са административни сгради на посолства, резиденции, апартаменти и жилищни блокове за служители на мисиите, културно-информационни центрове, търговски представителства и незастроени парцели.


Ориентировъчната им стойност е около един милиард лева според служители на министерството, макар че липсва актуална пазарна оценка. Липсват и точни сведения за парите, които се отпускат за поддръжка, за спечеленото от наеми, за намеренията за управление на имуществото.


"България има огромен брой имоти в чужбина, голяма част от тях са в лошо състояние и се поддържат с огромни трудности, с минимални бюджетни средства и се използват изключително нискоефективно" - такава пък беше констатацията на министъра на външните работи Ивайло Калфин преди една година. Тогава, малко след поредния одит, показващ пропуски в управлението на собствеността, във външно министерство беше създадена специална дирекция за имотите зад граница. "ПрайсуотърхаусКупърс" пък бяха наети да разработят стратегия за ефективното управление на държавната собственост в чужбина.


Тяхното предложение беше да се сформира агенция - акционерно дружество, което да стопанисва този актив. "Подобна стратегия може да се прилага, когато има пазарно управление на имотите, ние имаме друг режим на работа и други цели. За разлика от една брокерска къща например нашата печалба е имиджът на държавата", обясни пред "Дневник" Дарина Божкова, директор на дирекция "Имоти извън страната" в дипломатическото ведомство.


Имиджът на страната обаче страда от рушащи се фасади


падаща мазилка и цялостната занемареност на сградите. Обяснението е липса на пари. Повечето от имотите са купувани през 70-те години на миналия век, а от години министерството получава скромна сума за поддръжката им. За 2004 г. например са били отпуснати около 6 хиляди лева, в други години - по няколко милиона лева. В отделни случаи средствата са до 75% по-ниски от залегналите в проектобюджета, обясняват от дирекцията. Според служители в последните години се правят само неотложни и аварийни ремонти, без да има възможност за отстраняване на основните причини за проблемите.


В справка на ведомството се казва, че поддръжката на сградния фонд е "крайно затруднена и е налице тенденция към прогресивно влошаване на състоянието на държавната недвижима собственост зад граница". В същото време всички приходи - от продажби или отдаване под наем, отиват направо в държавния бюджет. За 2005 г. например приходите на държавата от управлението на тази собственост са били 5 437 648 лева.


От години имаме този проблем с финансирането, сумата е крайно недостатъчна дори за ремонтите, но правим и невъзможното, за да приведем в добър вид поне европейските посолства, разказва Божкова. По данни от дирекцията тази година са планирани ремонти в Лондон, Париж, Ню Йорк, Виена, Варшава, Рим и Москва. В Лондон, Париж, Ню Йорк и Виена ремонти са правени и миналата година. В много от европейските столици сградите на българските посолства имат особена историческа и архитектурна стойност или са паметници на културата. Те са защитени от специален законов режим, нямаме право на никакви промени на фасадата, изобщо всякакви ремонти са доста сложни, а процедурата - тромава, обяснява директорът на "Имоти извън страната". Тя посочва за пример британската столица, където за реставрация на дограмата може да се наеме


само точно определена фирма, която да изпълни ремонта по предписания начин.


Покупко-продажбите зад граница


също са в правомощията на дирекцията във външно министерство. Това обаче става с решение на Министерския съвет и със становище на междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната. В тази комисия участват главните секретари на външно министерство и на Министерския съвет и представители на министерствата на финансите, икономиката, културата, образованието и др. През комисията минават всички предложения на посолства за разпоредителни сделки с имоти и се доказва тяхната политическа и икономическа целесъобразност.


"Ние не сме стопанска организация, за да купуваме, продаваме и отдаваме под наем, нашата цел е само една - да осигурим необходимата база за работа на дипломатическите ни представителства по света", неколкократно подчертава Божкова. На въпрос какви са плановете на министерството за покупки или продажби през тази година, отговаря: "Нищо конкретно не мога да ви кажа,


това е една стратегия, която не можем да излагаме така


защото всички четат вестници, особено дипломатите на чужди представителства." Известно е обаче, че България желае да купи комплекса на посолството в Пекин, за който от години плаща огромен наем. Целта на София е това да стане с междуправителствена спогодба за взаимна размяна на недвижими имоти за дипломатически нужди, пречката е голямата разлика в цената на имотите.


Миналото лято Министерският съвет реши да се купи нова сграда за мисията ни към Европейските общности. Това е необходимо, за да има къде да работят новите 100 служители на външно министерство, както и представителите на различните ведомства след присъединяването на страната към ЕС. За целта от държавния бюджет бяха отпуснати малко над 25 млн. лева. Сградата е купена, окончателният договор за продажба е подписан на 15 ноември 2006 г., сега се изграждат всички работни кабинети и представителни помещения и в най-скоро време цялата мисия ще се пренесе, съобщи пред "Дневник" Божкова. Екипът на Калфин се отказа от първоначалното си намерение да продаде досегашната административна сграда на мисията, в която има около 55 работни места.


Засега не са осъществени и другите намерения за продажби на имоти в Мексико, Ню Джърси и Бон. В Мексико държавата разполага със сградата на бившия културен институт и пет апартамента, за чиято продажба има решение на Министерския съвет от 2004 г. В Ню Джърси се проучва пазарът за продажба на парцел и вила, а след преместването на столицата на Германия в Берлин България е склонна да продаде част от сградния си фонд в Бон. По думите на директора на ресорната дирекция обаче "продажбата е крайна мярка само когато базата тежи на бюджета и знаем, че няма перспектива за развитие на дипломатическото ни присъствие. Рядко стигаме до такива сделки."


От 2000 г. насам министерството е продало осем апартамента в Токио, апартамент в Сингапур, незастроен парцел в Никозия, две административни сгради в Джакарта, жилищен блок в монголската столица и административна сграда в Аман, Йордания. Има намерение да се купи сграда за дипломатическо представителство в Аман, за което има решение на Министерския съвет още от 2004 г. България иска да получи право на ползване и строеж върху два терена в новата столица на Нигерия - Абуджа. Строежът на административна сграда и резиденция на посланика там трябва да се финансира със средствата от продажбата на комплекса на посолството в досегашната столица Лагос.


Ще трябва да се възстанови сградата на посолството в Ирак, което беше разрушено по време на войната. Там се ползва имот на база на двустранно споразумение за замяна на парцели от 1980 г., но сградата е изцяло разрушена, а София търси възстановяване на сумата от застрахователите. Все още не е възобновена работата на дипломатическата ни мисия там, когато това стане, първоначално ще бъдат осигурени помещения под наем.


Строго пазена тайна е колко и какви от държавните имоти в чужбина са дадени под наем, защото такава дейност противоречи на Виенската конвенция. По тази причина не е ясно и какви са приходите на държавата от тази дейност. "Преимуществено търсим варианти за използване по предназначение - там, където има нещо подобно, то е само за представители на български фирми или пък университетски преподаватели или обучаващи се по различни програми", обяснява Дарина Божкова, но не може да посочи процент от сградите, отдавани под наем. Според служители на министерството обаче


поне една трета от имотите не се използват за дипломатически нужди


Някои са дадени за ползване на други ведомства. От 2000 г. насам по тази линия на Министерство на културата са преотстъпени културните центрове във Виена и в Париж и учебният център "Борис Христов" в Рим , на министерство на икономиката - сграда във Франкфурт и незастроен парцел в Истанбул, а на министерството на образованието - сграда в Прага за българско училище. В тези случаи министерствата не плащат наем на външно министерство, но поемат режийните разходи и текущата поддръжка на сградите.


Това е съвсем нормално, защо да прехвърляме едни държавни пари към други, обяснява шефът на дирекция "Имоти извън страната". И още веднъж повтаря, че единствената стратегия за управлението на имотите е обезпечаване на външната политика на страната, а всякакви приходи от сградния фонд се прехвърлят абсолютно задължително в държавния бюджет.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на $$$
    *****
    Неутрално

    Интерсно какъв е бил този имот в Манхатън за тези смешни пари¸ за които в последните години можеш да купиш само килер и то не много голям.И кой от прословутото министерство следи за какво какви пари се вземат и дават. Също така е добре да се разбере защо не се споменава нищо за апартамента ¸ който държавата имаше във Вашингтон в Watergate и пак в Ню Йорк - апартамент до Central Park. Или може би ще се окаже верен слухът¸ че в рещителния момент по времето на Филип Димитров някои другари са си взели обратните резписки¸ с които удостоверяват¸ че съответните имоти в чужбина само се водят проформа на тяхно име.

  2. 2 Профил на НК
    *****
    Неутрално

    Предполагам, че става дума за апартамента на постоянния представител на България в ООН. Той се намира(ше) в сграда на 85-та улица и "Парк" авеню, ако не се лъжа, мисля че представлява голям тристаен апартамент. Бил съм веднъж на някакъв купон там, но беше отдавна, през 1992 г. и не помня подробности. Ако става дума за въпросния имот, а просто не мога да се сетя за кой друг може да е защото генералният консул живее в консулството - на 62-ра улица между "Лексингтън" и "Парк" авеню - то цената от 615 хиляди долара в тази част на Манхатън изглежда действително много ниска за такъв апартамент. Не съм съгласен изцяло с горното твърдение че за тези пари можеш да купиш само килер. Зависи много в коя част на Манхатън купуваш. Ако е над 125-та улица - най-вероятно все още можеш да купиш двустаен апартамент за около 600 хиляди. Но във въпросната част на Ню Йорк е най-вероятно да можеш да купиш само голямо студио (гарсониера) или малък едностаен. Извод - ако апартаментът действително е продаден за споменатата сума - най-вероятно става дума за измама - това е регистрираната сума влязла в държавния бюджет (ако е влязла) докато разликата е влязла в джоба на посредника или купувача. Разликата би трябвало да е като минимум един милион долара ако апартаментът е бил продаден между 2003-06 г. Може и да е повече. Подробна информация за това кой имот на кого принадлежи - е достъпна за всеки в градските регистри - по закон тази информация в САЩ е публична. Вероятно може да се провери и по интернет, ако има някакво заплащане - то ще е символично - най-много 1-2 долара. Отделно от този апратамент и генералното консулство България притежава и едно тясно тухлено блокче от десетина етажа за дипломатите от ООН. То е строено през 1982 г. и се намира на 86-та улица и 2-ро авеню (чудесно място). По време на последното ми влизане там, трябва да е било през 2003 или 2004 г. - мястото изглеждаше доста зле - занемарено, изпочупено, с овехтели мебели и интериор "ала-Тато" от началото на 80-те. БПЦ (Светия Синод) притежава отделно два или три имота в Манхатън включително и църквата "Св. Кирил и Метиодий" на 50-та улица и 11-то авеню. В началото на 90-те години тук се водеха епични съдебни дела между местното настоятелство и пратения от България митрополит Йосиф. Няакакъв Славчо беше двигател. Говореше се, че Йосиф е спекулирал с пари срешу заложени имоти на борсата за ценни книжа и е загубил, след което и имотът е заминал. Обаче не помня вече подробности така че не се наемам да твърдя, че знам точно какво е ставало.

  3. 3 Профил на Ганьо Голия
    *****
    Неутрално

    Нека другарите да разпродадат "рушащите се и занемарени" имоти управляващи и да "усвоят" средствата. Прави са - парите трябва да влизат в оборот. После пак ще накупят "държавни" имоти с нашите пари - парите на голите.

  4. 4 Профил на Пешо Тузара
    *****
    Неутрално

    A ти Ганьо Голия, направи нещо сам по вапроса за твоите дрехи, вместо да обвиняваш управляващата Мафия (незавимо от политическата им принадлежност).

  5. 5 Профил на enough
    *****
    Неутрално

    Паси все пак е успял да продаде апартамента в Ню Йорк! Да не би на братовчедка си, която живее там?! А Стуенчу Ганев и Слави Пашовски толкова много искаха те да приберат парите!...

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  7. 7 Профил на ВАС
    *****
    Неутрално

    Ужас.Какво нещо, каква наглост.Българските политици отдавна се самозабравят меко казано.

  8. 8 Профил на Pita6t
    *****
    Неутрално

    Kakvi polititzi- tova sa tlasti maroderi! kakvo da se napravi?
    Da obgradim parlament i prezidenstvo i da gi svalim ot bvast?!
    Kogo da izberem ? Kade sa svestnite, savestnite,znae6tite i moje6ti balgari?
    Za6to ne glasuvame za tezi, koito naistina mileiat za Balgaria?!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK