Твърдата ръка на Руди

Руди Джулиани

© Reuters

Руди Джулиани



След като миналата седмица ви представихме четири жени - водещи имена в голямата политика, през тази дойде редът и на четиримата лидери мъже, които през следващите години ще взимат основните решения на световната политическа сцена. В понеделник ви разказахме за френския министър на вътрешните работи и основен претендент на предстоящите президентски избори Никола Саркози, а във вторник обърнахме внимание на Гордън Браун, сочен за наследник на британския премиер Тони Блеър. Във вторник герой на поредицата беше новият първи вицепремиер на Русия Сергей Иванов и конкурентите му за президентския пост в Кремъл. Седмицата и поредицата завършва бившият кмет на Ню Йорк и потенциален републикански кандидат-президент Рудолф Джулиани.


Прогнозите, че бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани ще се кандидатира за президент на САЩ, датират още от 2001 г., когато вторият му мандат на поста изтича, а сп. "Тайм" го обявява за личност на годината.


Пиковият момент за неговата популярност по тъжна ирония на съдбата се оказват терористичните атаки на 11 септември. Кметът на Ню Йорк пристига минути след като вторият самолет се забива в южната кула на Световния търговски център. През следващите дни, без да загуби самообладание, предотвратява паниката в многомилионния град, командва денонощно спасителните операции и успокоява нацията. Предизвиканото от съображения за сигурност отсъствие на президента Джордж Буш в първите дни (той се явява на мястото на атаките чак на 14 септември) прави Джулиани "гласа на Америка". Кметът дава всекидневно около пет пресконференции, излъчва послания не само към нюйоркчани, но и към всички граждани на САЩ. Според сп. "Тайм" всеки път, когато Джулиани е говорил по радиото или телевизията, милиони хора са се чувствали успокоени и разбрани. В следващите седмици той посещава и над 200 погребения на загинали пожарникари и полицаи, утешава хиляди близки на изчезнали, изнася речи на нощните бдения.




За тези, които не го познават добре, Джулиани изведнъж е станал човечен. За тези, които го познават обаче, той винаги е бил такъв, просто го е криел зад твърдите си похвати. След атаките Джулиани изгубва привичната си острота и бруталност. Гласът му трепери от вълнения и сдържан гняв, а нещата, които казва на хората, са човешки, изкроено скръбни и и състрадателни. "Жертвите ще бъдат повече, отколкото всеки от нас може да понесе", признава той на първия ден, но веднага след това сменя тона, за да вдъхне увереност. "Утре Ню Йорк отново ще бъде тук. И ние ще го възстановим и ще бъдем по-силни, отколкото сме били преди. Искам хората на Ню Йорк да покажат на останалата част на страната и на останалата част на света, че тероризмът няма да ни спре."


Впрочем днес малцина си спомнят, че трагичният 11 септември е денят, предназначен за провеждането на първични избори за нов кмет на града, тъй като мандатът на Джулиани изтича. Ако атаките не се бяха случили, той вероятно щеше да остане в историята като един от най-успешните, но и със сигурност


най-бруталният и агресивен кмет на Ню Йорк


След фокусирането на медиите върху него като главната опора на нацията, Руди стана "кметът на Америка" - епитет, който му лепна Опра Унфри по време на заупокойна служба две седмици след трагедията.


След трагедията той ще разкаже, че през първия ден отчаяно се е опитвал да изпълни заръката на баща си, когато всички са в паника, той да остане спокоен, за да измисли изход и да упокои останалите. Другото му вдъхновение е Чърчил. Биографите на Джулиани разказват, че след 18 часа в кризисните щабове и по пресконференции, прибирайки се да почине за час, без да се съблича, е поседнал на леглото и е отворил биография на Чърчил за битката за Англия през 1940 г., за да събере идеи как се справят великите мъже по време на криза.


Джулиани е използвал великия британец и по друг повод. По време на второто си кандидатиране за кмет на Ню Йорк той прилага отново негови цитати и се опитва да убеди съгражданите си, че битки се печелят само с абсолютна увереност в победата. Според него предишните кметове на града абдикират от задълженията си и се предават пред престъпността. "Представете си какво би станало, ако докато бомбите падаха над Лондон, Чърчил беше излязъл и казал: "Знаете ли, това наистина е извън контрол, не можем нищо да направим." Срещу престъпността може да се направи много."


Аналогията му спечелва симпатията на нюйоркчани, които през 1993 г. след един неуспешен опит най-накрая до избират за кмет на града. Той е първият републикански градоначалник от много години насам. Джулиани заварва един доста съсипан град - нивото на престъпността е най-високо за цялата страна, некачественият кокаин залива предградията, над един милион нюйоркчани живеят от социални помощи, данъците и безработицата са достигнали рекордни нива. Джулиани, който зад гърба си има славата на безкомпромисен борец срещу престъпността, успява да намали нивото й драстично само за две години. Още в началото на мандата си създава система на наблюдение на улиците, на които най-често се извършват престъпления, която на практика започва да предотвратява много от тях. По време на управлението му насилието в затворите и предварителния арест намалява с 95 процента. Три случая на полицейско насилие, завършили със смъртни случаи, при това срещу латиноси и чернокожи, създават сериозни проблеми на Джулиани и оставят завинаги петно върху репутацията.


Критиците му го определят като прекалено агресивен и ограничаващ свободата на хората. Поддръжниците му пък им опонират "Казвате, че няма сърце.


Джулиани не се предполага да има сърце


Той е животно и е арогантен, но знаете ли - винаги си свършва работата." По време на управлението му намаляват не само престъпността, но и данъците. Над 650 хил. човека излизат извън системата за социални помощи и си намират работа. Градът осезаемо става по-чист, а събирането и извозването на боклука започва да излиза от ръцете на мафията.


Джулиани е вторият републиканец в историята на града, който печели втори мандат, но въпреки всичко агресивните му методи започват да му правят лоша услуга. Преди атаките на 11 септември рейтингът му е рекордно нисък. Популярна шега е, че Ню Йорк се подобрява, но Руди се влошава. Той става всекидневна храна за хумористичните предавания. Те се подиграват на битките му с уличните търговци и с алармите на колите. Най-много бива осмиван за атаката му срещу градския музей, в който са изложени картини на млади британски художници, представящи Дева Мария гола. Той издава заповед да ги махнат, защото са оскърбителни, но медиите използват случая, за да напомнят на обществеността за извънбрачната му връзка.


Точно в този период Джулиани се опитва да се разведе с втората си съпруга Дона Хановър, за да може да заживее с новата си приятелка - медицинската сестра Джуди Натан. Двамата си разменят обидни послания чрез медиите и цялата история разваля репутацията на Джулиани, който освен това е и ревностен католик. Една случайност обаче легализира връзката му с Джуди пред обществото - през 2002 г. само седмици след като е стартирал кампанията си за сенатор на Ню Йорк , Джулиани разбира, че има рак на простатата - болест, която е убила баща му. Подлага се на няколко месечна химиотерапия, като в крайна сметка се излекува. Обществеността обаче вижда Джуди непрекъснато до него, но не и съпругата му. През 2003 г. тя се омъжва за Джулиани. В момента това се явява известен проблем за него, тъй като децата от предишния му брак - Андрю и Каралайн, участвали активно в кампаниите му кмет, сега не присъстват на нито една от кандидатпрезидентските му изяви.


Джулиани обаче залага в кампанията не толкова на традиционните ценности, колкото на


способността си да се справя в трудни моменти


Той дори не се опитва да скрие, баща му - италиански емигрант от Бруклин, навремето е бил осъден за дребни кражби. След това обаче се премества със семейството си извън квартала, за да може синът му да се откъсне от средата. В същото време обаче във фамилията има и много полицаи и пожарникари. Джулиани завършва право в Нюйоркския университет с пълно отличие, след което се посвещава на прокурорска работа. Минава през всички възможни стъпала в йерархията, за да стане третият човек в правосъдното министерство по време на управлението на Роналд Рейгън. През 1983 г. - десет години, преди да поеме кметския пост - Джулиани става главен прокурор за Ню Йорк. За мандата си отбелязва рекорден брой присъди - 4152 срещу едва 25 оправдани. На прицела му са най-вече върховете на организираната престъпност и корумпираните във властта, но също така много известни стават делата му срещу брокери от Уол Стрийт, завършили с глоби от по 900 млн. долара. Осем от главите на мафията като Тони Салерно влизат завинаги в затвора заради него. След като престава да бъде кмет, Джулиани създава консултантска фирма, от която печели милиони, и активно подкрепя всички републикански кампании. За неговата номинация се заговори още от 2005 г., а от януари т.г. е официален факт. Към момента той е най-силната фигура в лагера на републиканците, въпреки че изненадва с изказвания в подкрепа на гейовете и правото на аборт. По отношение на войната в Ирак обаче мисли изцяло като настоящия президент. Джулиани дори влиза в международните новини през 1995 г., след като прогонва Ясер Арафат от събитие в Ню Йорк.


За много от републиканците, които са се разочаровали от Буш, способността на Джулиани да печели битки и да се справя в трудни ситуации може да се окаже достатъчна, за да ги върне към урните.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (0)
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK