Фанфари с дъх на газ и барут

Фанфари с дъх на газ и барут


Какво ще случи в България в резултат от визитата на премиера Сергей Станишев в Москва? Основният отговор едва ли може да се открие в четирите споразумения, подписани по време на тридневната работна визита на един премиер, един вицепремиер и двама министри. Може би само един от документите - спогодбата за взаимна защита на правата на интелектуалната собственост, получени в хода на военнотехническото сътрудничество - срамежливо подсказва на какво намирисваха този път официалните фанфари, които съпътстват всяко подобно посещение. Мирис на барут и на газ.


През 2008 г. в България ще се чества годината на Русия. През следващата - 2009 г., Москва ще върне жеста. Дотогава трябва да се задвижи грандиозен газов проект, който "коренно ще промени геополитическото положение на България" (по думите на министъра на икономиката и енергетиката в отпуска Румен Овчаров) и да приключат многогодишните преговори за руските оръжейни лицензи (според очакванията на заместник-министъра на отбраната Спас Панчев). Прогресията на руските енергийни потоци към и през България и новите хоризонти за военно-техническо сътрудничество между двете държави - едната от които все още член на НАТО, се оказаха най-интересните теми извън вътрешнополитическите въпроси дали е намръщен или усмихнат Румен Овчаров и колко близо се движи до премиера Сергей Станишев.


Новите сини трасета




Енергийното сътрудничество и възможностите да се разшири транзитът на руски газ за Южна и Централна Европа през България бяха дискутирани на среща с президента Владимир Путин, както и между Румен Овчаров и шефа на "Газпром" Алексей Милер. От втората излезе новината за възможните нови трасета на руската газова експанзия към Европа.


По думите на министър Овчаров, планът за увеличаване на транзита не съвпада с проекта "Син поток". Става дума за съвършено нов проект, каза Румен Овчаров. Според него, ако този проект се реализира, България ще се превърне в транзитен център за енергийните потоци. Експерти разясниха, че руският газов монополист иска да строи нов газопровод, различен от сегашния "Син поток", чиято тръба минава по дъното на Черно море и по който се осъществят доставки за Турция.


Спряганите засега варианти за трасето на новия газопровод са два. Единият е да се построи нов газопровод през Черно море до Турция и оттам синьото гориво да минава през България към Унгария и Австрия. Вторият е отново по дъното на Черно море тръбата да стигне директно до България и оттук да се отклони към Турция и да се включи към договорения вече газопровод Турция - Гърция - Италия. Неотдавна пред "Дневник" министърът на развитието на Гърция Димитрис Сиуфас заяви, че по този газопровод ще тече синьо гориво от Каспийския регион. През март в Рим обаче италианският премиер Романо Проди поиска от руския президент Владимир Путин да се увеличат доставките на руски газ за италианския пазар.


От ръководството на "Булгаргаз" коментираха, че новият руски газов проект в посока към Будапеща и Виена не може да се смята за алтернатива на "Набуко" - подкрепяния от Европейската комисия проект за доставка на газ от Каспийския регион за Централна Европа, в който са включени газовите компании на Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия. Не можело и да се говори, че България имала предпочитания към руския или към европейския проект. Колкото повече тръби се реализират, толкова повече ще са възможностите пред потребителите да избират, а цените ще се конкурират.


С действията си "Газпром" обаче показва желание да елиминира възможните конкуренти в доставките. Миналата година руската компания обяви, че ще отдели 5 млрд. евро, за да удължи "Син поток" и да доставя газ за Унгария. Преди ден Ройтерс съобщи, че "Газпром" иска да участва и в "Набуко". Турският енергиен министър заявява пред агенцията, че Русия също би могла да се присъедини към проекта. Неотдавна същото обяви и шефът на борда на австрийската компания OMV Вернер Аули, според когото няма проблеми "Газпром" да ползва тръбата на "Набуко" за доставки.


Въпросът за евентуалното включване на руския монополист в "Набуко" не е обсъждан на последното заседание на проектната компания преди две седмици, казват от "Булгаргаз". Но ако руският газ изпълни и тази тръба, това окончателно ще блокира идеята за алтернативни доставки на синьо гориво от юг към Европа, коментират експерти.


Успоредно с експанзията на "Газпром" обаче се увеличават и предупрежденията на руски анализатори, според които бюджетът на Русия става все по-зависим от износа на природен газ и прогнозите са цените на горивото да се увеличат, за да компенсират намалението на приходите от продажбите на нефт.


Според енергийни експерти в Москва Русия е потърсила и подкрепа от България в спора с ЕС за енергийната зависимост. Визитата на Сергей Станишев предшестваше с дни срещата Русия - ЕС, определена за 18 май в град Самара. В лекцията си пред студенти от Московския университет българският премиер изтъкна, че Русия се нуждае от партньорство с ЕС и България ще е важен участник в този процес.


Засега без отговор остава въпросът ще се появят ли руски фирми - доставчици на газ за крайните потребители в България. По време на българската визита в Москва руски медии написаха, че срещу разширяването на транзита през България руски компании ще могат да участват в модернизацията и изграждането на газоразпределителната мрежа в страната. Няма да продаваме нито разпределителната, нито преносната мрежа на "Газпром", коментира в отговор министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.


Какъв ще е компромисът за оръжейните лицензи


Има напредък в спора за руските оръжейни лицензи, заяви след срещите си с Путин и премиера Фрадков Сергей Станишев. Същото повтори часове по-късно в самолета на път за България и заместник-министърът на отбраната Спас Панчев.


От обясненията стана ясно, че руското желание да разрешава всяка конкретна българска сделка с оръжие, което се произвежда по лиценз на Москва, се е трансформирало в ново предложение. А то е в началото на всяка година руската страна да определя държавите, за които България няма право да изнася оръжие, произведено по руски лицензи. За въвеждането на разрешителния на практика режим руската страна се позовава на местното си законодателство. Само че никой не може да гарантира дали този режим няма да се използва в ущърб на българските компании, които все още успяват да се конкурират на някои пазари с руските. И което прави и това предложение на Москва неприемливо за София.


Засега българския отговор е, че сме съгласни само да уведомяваме Москва за вече сключени сделки, за да може да се отчисляват лицензионните такси. Преговорите ще продължат през септември.


Според зам.-министър Спас Панчев общото желание е да се подпише спогодба, с която да се реши за кои лицензи ще се иска разрешение, както и кои лицензи ще се използват от държавните и кои от вече частните оръжейни фирми. Според членове на делегацията частните български компании сами ще искат разрешения от "Рособоронекспорт". Дружествата вече са поставили въпроса, че при приватизацията не са получили информация за проблемите, които ще възникнат със собствеността върху лицензите. От военното министерство дори намекнаха, че частниците искат държавата да ги компенсира.


Очакванията са, че новата спогодба, която трябва да разреши въпроса за около 40 лиценза, използвани от българската отбранителна индустрия, ще бъде факт до края на тази година. България ще си запази правата за ремонт и поддръжка на руската военна техника.


След срещата между Станишев и Фрадков стана ясно още, че Русия предлага и съвместни военни проекти, но тяхната реализация се разглежда в пакет с проблема за оръжейните лицензи. Тази възможност може да бъде записана в бъдещата лицензионна спогодба. Идеята е българските държавни оръжейни компании да започнат съвместно производство със съществуващи и нови руски технологии, като продукцията се изнася за трети държави. Източници от военното министерство намекнаха, че са наясно за какви технологии става дума, но не пожелаха да ги конкретизират.


Високите технологии - новото настъпление


Нов стимул за българско-руските връзки дойде с предложението на Москва двете държави да си сътрудничат в областта на високите технологии, създавайки съвместни лаборатории в България. Русия е готова да инвестира в подобни проекти, стана ясно по време на визитата. Неотдавна в годишната си реч пред руския парламент Владимир Путин обяви амбициозните планове на руската страна за инвестиции в такъв тип проекти, свързани със създаване на алтернативни източници на енергия. Според вицепремиера Даниел Вълчев България може да участва в подобни проекти, като получава финансиране по програми на Европейския съюз и заедно с Русия да предостави технологии за трети страни. По думите му България трябва да се кооперира, за да се включи в подобни изследвания и да използва част от научния потенциал на Москва.


Още руски инвестиции в туризма


Руските компании искат да инвестират в туризма в България, съобщи още премиерът Фрадков. Една от подписаните четири спогодби в Москва беше за сътрудничество в областта на туризма. След парафирането на документа ще бъде създаден регистър за проектите, в които руските инвеститори биха участвали. Станишев обяви, че през тази година се очаква 30% ръст на руските туристи в сравнение с 2006. През миналата година руските туристи, които са посетили България, са 216 хил., което е с 20 на сто повече в сравнение с предходната година.


Нерешени проблеми


- оръжейните лицензи


- сваляне на бариерите за българския износ


- окончателно изчистване на руския дълг


- въпрос за руските имоти


- липсата на добри транспортни връзки

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Димитър Димитров
    Димитър Димитров
    Рейтинг: 1366 Разстроено

    Тоест Станишко нищо не е защитил от българските интереси, само се е подложил на руските интереси...

  2. 2 Профил на относно подлагането....
    *****
    Неутрално

    ако някой е очаквал нещо различно....

  3. 3 Профил на Руснака
    *****
    Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK