Как да охладим градовете-пещи

Бързото застрояване в Азия поглъща открити и зелени площи и причинява големи температурни разлики между града и околностите



ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Вчера в Осло бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор получи тазгодишната Нобелова награда за мир заради ролята му в изостряне на световното внимание към промените в климата, което е повод "Дневник" да предложи тази седмица поредица от статиите за Project Syndicate на Бьорн Ломборг - един от признатите международни авторитети в борбата за по-спокоен, рационален и неполитизиран дебат за климата. В първата част представихме критиката му срещу това да се дава авторитетният приз и на Ал Гор, а не само на екипа учени от Панела на ООН за промените в климата.


Още сега може да се види какво може да причини на планетата глобалното затопляне. За да надзърнем в бъдещето, ни стига да прескочим до Пекин, Атина, Токио или в който и да било голям град на Земята.


Повечето от градските райони вече отчитат драматично по-високи температури през последните десетилетия, отколкото 2.6-те градуса средно затопляне, което учените прогнозират до края на века.




Лесно е да разберете за какво става дума. В горещ ден в Ню Йорк хората се просват на тревата в Сентръл парк, а не по асфалта на паркингите или бетонните тротоари. Тухли, бетон и асфалт - всичко, от което са изградени кварталите - абсорбират повече слънчева топлина, отколкото зеленината в околностите.


В целия град има повече покрити, отколкото открити площи. Поради което въздухът над сградите се нагорещява и се оформя ефектът на т.нар. градски остров на горещината, открит в Лондон още през ХІХ век.


Днес най-бързо разрастващите се градове са в Азия. Денем Пекин е с 10 градуса по-горещ от заобикалящата го провинция и с 5.5 градуса по-топъл през нощта. Още по-драматични са разликите в Токио. През август температурите се покачват с 12.5 градуса над тези в околностите и достигат 40 градуса по Целзий - непоносима жега, затискаща не само центъра, но и терен с площ от осем хиляди квадратни километра.


Ако погледнем към бързо разрастващият се Хюстън, щата Тексас, ще видим ясно доказателство за ефекта "градски остров на горещината". През последните 12 години Хюстън се е разраснал с 20%, или с 300 хиляди жители. През това време нощната температура се е повишила с 0.8 градуса. За сто години това би се равнявало на впечатляващите средно 7 градуса затопляне.


Докато глобални звезди на борбата с промените в климата ни предупреждават за това какво може да ни причини то, хора с по-реалистичен подход предлагат идеи как тези градове да се справят. Независимо от шеметния си възход през последните 50-100 години градовете не рухнаха под собствената си тежест. Макар температурите в тях да се повишават, смъртните случаи от горещина намаляват. Това се дължи на подобреното здравеопазване, достъпа до медицински заведения и климатизирането на сградите. Разполагаме с далеч повече пари и технологични възможности да се адаптираме, отколкото нашите предци.


Разбира се, градовете ще бъдат ударени от горещи вълни, причинени от въглеродния диоксид, натрупващ се върху ефекта "градски остров на горещината". Но имаме и шанса да реагираме. За разлика от предците си, които са сторили малко или почти нищо срещу тези "горещи острови", ние разполагаме с добра позиция да се справим с повечето от причинените от тях ефекти.


Световноизвестни еколози се фокусират изключително върху призивите за намаляване на въглеродните емисии, докато има доста други неща, които могат да се направят. Съвсем простички решения също вършат работа.


Градовете се нагорещяват в сравнение с околностите си в голяма степен и заради това, че те са и по-сухи. В тях не достигат открити зелени и влажни площи, както и системи за отвеждане на водата. В Лондон въздухът около Темза е по-хладен, отколкото няколко квартала встрани, където е плътно застроено. Ако се засадят дървета или се изградят водни площи, ще се получи не само по-красива градска среда, но и по-хладна. Според днешните модели на климата така могат да се свалят 8 градуса от горещината.


Нещо повече - макар и да изглежда доста комично на пръв поглед - един от най-елементарните начини за охлаждане е... да се боядисва в бяло. Градовете са пълни с тъмни и черни площи като асфалта и други акумулиращи топлината структури. Увеличаването на отразителната сила и на сенчестите места ще ограничи натрупването на горещина. Пак според климатичните модели един "бял" град може да се охлади с 10 градуса само от тази мярка.


Тези варианти са простички и спестяват средства. Помислете си за Лос Анджелис. Ако се променят покривите на повечето от петте милиона къщи в града в по-светли цветове, ако асфалтът не е толкова тъмен и се залесят 11 милиона дървета, еднократният ефект ще е спестяване на 1 милиард долара. Във всяка следваща година това ще намали разходите за охладителни системи с около 170 милиона долара и ще донесе ползи за 360 милиона долара от намаляването на смога в града. Накрая това ще охлади Лос Анджелис с около 3 градуса - толкова, колкото е прогнозираното затопляне на града за следващите сто години.


Сравнете това със 180-те милиарда долара, които струва прилагането на Протокола от Киото, от които практически няма да има никакъв ефект.


В момента не чуваме много да се говори за интелигенти решения, когато стане дума за глобалното затопляне. Това трябва да се промени. Нали все пак можем да избираме какво бъдеще да имаме?

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на оа
    *****
    Неутрално

    Не мога да повярвам в манипулативността на Бьорн Ломборг. В предишната статия от поредицата разграничаваше между Ал Гор и IPCC, в тази тегли черта между себе си и световно известните еколози, които се фокусират само върху СО2 емисиите, но пропускат други очевидни, лесни решения като създаване на зелени и влажни площи в градовете. За пръв път чувам някой да разграничава между тези неща - разбира се, че се мисли комплексно, разбира се, че СО2 емисиите не са единственият ни проблем, разбира се, че се мисли интелигентно... Може да твърди обратното само един лош манипулатор. Отново - много неинформиран избор, в-к Дневник.

  2. 2 Профил на СРАМ!
    *****
    Гневно

    Срам за Нобеловия комитет - да даде Нобелова награда на Ал Гор за какво - за фалшификат на документален филм, за пропаганда! Ми то по тая логика и на Гьобелс да дадат една посмъртно - човекът каква пропаганда правеше!

  3. 3 Профил на до номер 1
    *****
    Разстроено

    Слушай, номер 1, не е лошо да имаш мнение по даден въпрос, ама много по-хубаво е мнението ти да е основано и на знание на материята...
    Urban heat island effect няма нищо общо с концентрацията на СО2 в атмосферата - както правилно се посочва в статията, ефектът се дължи главно на увеличените И ПОСТОЯННО УВЕЛИЧАВАЩИ СЕ бетонни и асфалтови повърхности за сметка на естествената земна покривка в градската среда и, по-специално през зимния сезон, на отоплението на домовете.

    А пък изследванията на климатолозите доказват, че температурата в извънградската среда, макар и леко завишена вследствие на ЕСТЕСТВЕНАТА промяна на климата, е далеч от повишението в градската среда и няма причина да се бие камбаната на умряло!

  4. 4 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    За съжаление в България дори парковете са мин. 30% асфалт. Ще се влюбя в тоя кмет, който се посвети на зелените площи на София.

    gradinko.bg
  5. 5 Профил на dzver
    *****
    Неутрално

    При всички случаи прекомерната консумация на фосилни горива променя Земята и поставя демокрациите в зависимост от източниците. Тъй че недейте ви срещу борбата с глобалното затопляне - тя е новият шанс на цивилизацията да се пребори с диктатурата, не обратното

  6. 6 Профил на keen
    *****
    Неутрално

    #3, хубаво е, че знаеш някои неща, лошото е, че не ги разбираш и ги тълкуваш погрешно





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK