Антиките - останаха ли изобщо легални

Антиките - останаха ли изобщо легални

© Дневник



ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Центърът за изследване на демокрацията представи миналата седмица анализа си:"Организираната престъпност: пазари и тенденции", който обхваща четири сектора - наркотици, проституция, кражба на коли и кражба на антики. Според авторите му изследването , части от което "Дневник" представя в поредица, е опит за отговор на въпросите за корените, спецификата и закономерностите в развитието на подземния свят в контекста на българския преход. Анализът е основан на над 200 интервюта с представители на организираната престъпност, правоохранителните и правораздавателните институции. Досега представихме пазарите на наркотици, проституция и крадени коли.

-------------------
За разлика от бизнеса с наркотици, който поне на книга строго се преследва, този с антиките е оставен в законова сива зона да покрива целия периметър от дейности - от нелегалните разкопки на иманярите до легалните продажби в аукционните къщи, магазините за антики и експонирането им в реномирани музеи и частни колекции. В този процес се използват механизми за легализиране на аукционните разпродажби, при които съответните антики се снабдяват с фалшиви документи за произход. За други движими паметници на културата дори не се налага подобна мимикрия.


В условията на полицейска държава преди 1989 г. компетентните органи с лекота се справят с проблема с иманярството и контролират трансграничния трафик на антики. Същевременно се организират отделни показни акции срещу колекционери, които не са в близки отношения с управляващата номенклатура (показателен е казусът с известния колекционер на златни монети Желязко Колев - Императора).


Иманярството и първичният пазар на антики




През първата половина на 90-те години заниженият контрол от държавата и икономическата криза насърчават масовото иманярско движение, което претърпява йерархично структуриране. Има два основни фактора, които допълнително улесняват незаконната "археологическа дейност" и бизнеса с движими паметници на културата.


Първият е, че голяма част от престъпленията, свързани с антиките, не нанасят вреди на конкретна личност, поради което обществеността и властите са склонни да проявяват по-голяма търпимост към тях. Вторият е свързан с археологически открития в началото десетилетието, предизвикали необикновена активност на иманярите, които често обсаждат местата на археологическите разкопки в открита конкуренция с археолози и историци.


Според експерти от МВР досега иманярите са претърсили голяма част от "културния слой" на почвата в страната (споменават се 80%). Що се отнася до броя на иманярите, оценките варират от 100 хил. до 250 хил. души. Трябва да се има предвид обаче, че по-голямата част от тях са аматьори или "инцидентни иманяри", докато професионалистите са не повече от няколко хиляди души. Втората половина на 90-те години е периодът на професионализиране на иманярството чрез използване на усъвършенствани металотърсачи и изкопни машини (булдозери, трактори, багери и др.).


Експерти окачествяват вътрешния пазар на антики като "малкия трафик" в сравнение с износа на културно-исторически ценности - "големия трафик".


Отличително за вътрешния пазар е, че той не е изцяло престъпен, а по-скоро сив. На него има и вторичен пазар на размяна между колекционерите. Иначе казано, първичният пазар иманяри - дилъри - колекционери води до оживяване на вторичния пазар, който не напуска колекционерската общност. През последните години се активизират и производството, и търговията с фалшификати, което все повече се утвърждава като самостоятелен бизнес. Вече може да се говори за съществуването на частни нелегални монетарници, чието производство захранва предимно американския пазар на монети.


Най-общата схема на първичния вътрешен пазар е предлагането на антиките от мрежата на иманяри и дилъри, което се балансира с търсенето на предмети от хиляди нумизмати, разпръснати из цялата страна. Това означава, че в страната съществуват нелегитимни частни сбирки, някои от които се конкурират с музейните. Освен на нумизмати и елитни колекционери на артефакти има и колекции на частни банки.


По експертни оценки прекупуването на антики се извършва на няколко нива. Големите колекционери и трафиканти, които дърпат конците на върха на пирамидата, са около десет, като повечето пребивават постоянно в чужбина.


Напоследък в този бизнес са се включили и чужденци - основно германски и гръцки дилъри, които са и посредници при незаконния износ.


Вътрешният пазар е структуриран около легалната мрежа на нумизматичните срещи, които се организират в определени дни в редица градове (официално на тях няма бизнес, а само обмен между колекционери). Нова тенденция е активното използване на интернет. По данни на Национална служба "Полиция" през 2006 г. разкриваемостта на иманярските престъпления е малко над 30%.


Друг източник на антики както за вътрешния, така и за външния пазар са музеите. През годините на прехода са регистрирани и получават публичност редица случаи на ограбване на музеи. Констатирани са и липси на експонати от музейни сбирки или тяхното заменяне с по-малоценни или с фалшификати. Пример в това отношение е започнатата през есента на 2006 г. проверка на музеи от прокуратурата, в рамките на която са констатирани липси в два важни археологически музея - варненския и бургаския, като най-често кражбите се извършват от служебни лица. Според информация от Върховната касационна прокуратура от 15 години не е правена инвентаризация на основните фондове на големите музеи, което на практика означава абдикиране на държавата от задълженията в тази сфера.


Трансграничният трафик


Основни дестинации за незаконния български трафик на антики са Германия, Австрия, Швейцария, Великобритания и Холандия, както и САЩ и Канада. Не съществуват точни данни за обема и развитието му. При организацията се открояват няколко ключови фигури. "Мулетата" са хора, които пренасят антиките срещу заплащане и в много от случаите не са наясно със стойността и характера на стоката. Каналджиите наемат преносителите и в някои случаи подкупват служителите по митницата и границата. Нерядко каналджии и дилъри на антики са едни и същи лица, които обслужват международните колекционери. В други случаи дилърите прибягват до услугите на каналджии, чийто традиционен поминък е трафикът на хора. Международните дилъри са колекционери и търговци на антики, които в повечето случаи имат български паспорти, но


постоянното им местожителство е в западни държави (те са между 30 и 50 души). Някои от тях са бивши служители на сектора за сигурност или техни роднини, разполагащи с вътрешна информация за движението на антиките. Те организират продажбата на изнесените незаконно антики чрез аукционна търговия или чрез собствени магазини за антики.


Същевременно през последните години зачестяват опитите за използване на международните


куриерски услуги, които предлагат "Български пощи" ЕАД, както и чрез частни куриерски фирми.


Неясни перспективи


Наследеният от комунистическия период многократно изменян и допълван Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), приет през 1969 г., постановява, че всички паметници на културата са държавна собственост. От друга страна обаче, ЗПКМ не забранява изрично частната собственост върху антиките, като същевременно игнорира въпроса за пазарните отношения в тази област. Това позволява да се разгърне добре структурирано колекционерско движение, да се основават нумизматични и други колекционерски клубове в повечето български градове. Колекционерите на монети не само са толерирани от държавата, но и са стимулирани да участват в съвместни експозиции с държавни музеи. Същевременно неясният правен статут поставя тези лица и тяхното хоби в силна зависимост от политическата конюнктура.


Общественият дебат за необходимостта от ограничаване на криминалния бизнес с антиките все повече се фокусира върху необходимостта от изваждане на светло на частните колекции. През януари 2005 г. е приета Наредба №1 на Министерството на културата за реда за оценката на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица. Според нея всеки собственик на движим паметник на културата е длъжен да го декларира в музей (без обаче да е посочен срокът за това). В подадените досега документи за произхода на антиките обикновено колекционерите прибягват до легалната вратичка на откупките от антикварни магазини в чужбина. Досега са регистрирани ограничен брой колекции, сред които и нашумелите сбирки на Васил Божков и Димитър Иванов.



Спорното великолепие


Организираната в началото на януари 2007 г. по случай влизането на България в ЕС изложба в Брюксел на антични предмети, принадлежащи на колекционера Васил Божков, се превърна в медиен скандал, след като част от българските депутати в Европейския парламент бойкотираха събитието и агитираха евродепутатите срещу провеждането му в кулоарите на тази институция. В българските медии този казус стана емблематичен като първи опит за легално експониране в чужбина на частна колекция, принадлежаща на Васил Божков - един от босовете на игралния бизнес и смятан за най-богат българин. По думите на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров Васил Божков е предоставил документи за произхода на своите антики, като около 50% от тях са били купени в чужбина, а останалите - от български собственици. Експозицията разкри и тясната обвързаност между археологическата общност и основаната от Божков фондация "Тракия". Експертът проф. Иван Маразов и художникът Светлин Русев са сред организаторите на изложбата, включила 40 от регистрираните 132 предмета. Въпреки че е дала разрешение за изнасянето на колекцията в чужбина, прокуратурата предприема разследване за законността на нейните експонати.

Още от Дневник +

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на KOLEKCIONER/NUMIZMAT/
    *****
    Неутрално

    Това са пълни глупости.Истината е 4е Божков и неговия СЛУГА Главния прокурор Вел4ев искат да заграбят вси4ко!!!!!

  2. 2 Профил на imperator
    *****
    Гневно

    Kak taka Bozkov moze da pritezava legalno antiki,a daze i da gi pokazva v Bruksel,a pak drugite da niamat pravo i da im badat konfiskuvani.Ami kato se praviat zakonite taka che da obsluzvat interesite na chervenite oligarsi.Zakonite rabotiat samo za tiah,a raiata otdolu tane v mizeria i zabluda.Triabva da se hvane orazieto bratia,drug nachin niama da stanem normalna darzava!!!

  3. 3 Профил на Археолог
    *****
    Неутрално

    Професор Иван Маразов и художникът Светлин Русев не са от археологическата общност. Далече от нея е и ментепрофесор Божидар Димитров. За щастие на Отечеството.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK