Връщането на архивите в Москва - мисията не е невъзможна

Какви български архиви са иззети от съветското военно командване след влизането на Съветската армия в България на 8 септември 1944 г. и в кои руски фондове се намират сега. И на двата въпроса нашите историци не могат да дадат точен отговор и ни препращат към специалистите по архивите. Въпросите станаха отново актуални, след като през ноември миналата година фондация "Свободна и демократична България" огласи гражданска петиция до президента, премиера и председателя на парламента, с която ги призова да предприемат стъпки за разрешаване на дълго отлагания проблем - връщане в България и предоставяне на достъп на българската научна и гражданска общественост до документите за българската история, основно от края на 30-те и началото на 40-те години, които се намират в архивите на Руската федерация. Според проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН, главният интерес на съветските представители е бил насочен към оригиналната дипломатическа кореспонденция на външното министерство за периода 1941 - 1944 г., архива на военното министерство и към документацията на големите стопански организации с германски капитали. Проф. Иван Илчев предполага, че е имало значителен интерес към архива на Дирекцията на полицията. Изследователите говорят с предположения. Но във всички хипотези на историци и архивисти неизменно "протичат" четири български институции, от които са иззети документи, макар че може да има и други - външното, военното и вътрешното министерство плюс царската канцелария на Борис ІІІ.


Става въпрос за важната


дипломатическа кореспонденция с държавите от Тристранния пакт




към който България се присъединява на 1 март 1941 г., и на първо място с Германия, както и военните планове, сведенията за стратегически обекти, материалите за българската и чуждата разузнавателна и полицейска агентура.


Отделно стои въпросът, че в съветските архиви се намират материали, отнасящи се до България, например разпитите на български държавници, отведени в Москва през есента на 1944 г. и върнати за заседанията на Народния съд, но те се определят като документи от руски (съветски) произход. Погрешно се смяташе, че в СССР са разпитвани само тримата регенти - проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов и княз Кирил. Заедно с тях са отведени в Москва и всички министър-председатели и началниците на Генералния щаб на армията за периода от 1941 до 9 септември 1944. В спомените си Константин Муравиев, последният премиер преди Деветосептемврийския преврат (той оцелява от народния съд), пише, че са били държани във вила край Москва и че съветските власти се отнасяли сравнително цивилизовано, което вероятно прави значими стенограмите от разпитите им.


Архивът на Коминтерна също пряко засяга България


тъй като след болшевизирането на БКП към 1919 г. партията започва пряко да се ръководи от решенията на базираната в Москва организация и това продължава чак до 1943 г., когато Сталин разтуря Коминтерна, след което БКП продължава да изпълнява инструкциите на Георги Димитров, внушени от Сталин. Голяма част от тях са разсекретени, но има и такива, които остават затворени в коминтерновския архив. За материалите, които засягат България, но са на руската страна, би могло да се поискат копия, казват изследователи.


Не е изключено в съветските архиви да се намират и сведения, свързани с мистериозната смърт на цар Борис ІІІ, тъй като само те не са изследвани, предполагат историци. Не съм чувала да има, казва г-жа Боряна Бужашка, председател на Държавната агенция "Архиви".


Не е изключено да се крие там и отговорът


бил ли е съветски агент последният военен министър на Царство България


ген. Иван Маринов, заемал поста от 2 до 9 септември 1944. Тези въпросителни не са продиктувани от любопитство към историческата пикантерия, а са се загнездили у историците от действията на министъра в ключов исторически момент. "Възможно е да е бил, но ги няма доказателствата, казва проф. Марков. И обяснява съмненията си не със съветския орден "Суворов", получен по-късно от българския генерал, а с нещо далеч по-съществено: "В началото на септември 1944 ген. Маринов забавя с две фатални денонощия решението за обявяването на война на Германия, с което обезпечава СССР с формалното основание за обявяване война на България и за влизането на Съветската армия." Мотивът - тайна.


Малка част от българските документи с неповерителен характер са върнати през 60-те години, други - още през 1946 г. (договорът и преписката по присъединяването на България към Тристранния пакт). Трети, като дневниците на Богдан Филов и на Никола Михов например, са върнати веднага, за да бъдат използвани като доказателства на народния съд. И двата дневника са водени до първите дни на септември 1944 и са сред малкото автентични извори на сведения за онова драматично време.


"Особой архив" - що е то?


Терминът се появява публично за първи път след 1989 г., когато става ясно, че архивите и историческите ценности, иззети от Съветската армия през Втората световна от неприятелските държави, както и онези, които нацистите са отнесли от окупираните от тях страни, а след това Съветската армия ги е иззела от Германия, се намират на едно свръхсекретно място, за което малцина знаели. Това е "Особой архив", създаден през 1946 г., а съхраняваните там документи се наричат трофейни. Там се намират и българските архиви, поне така се предполага. Името вече не е "Особой", а Институт за съхранение на историко-документални колекции. Кой отговаря за него също вече не е най-строго пазената тайна - знае се, че е подчинен е на Федералната архивна служба на Руската федерация.


Българският аргумент


В началото на 90-те години достъпът за изследователите леко се либерализира и зачестяват исканията на много европейски държави да им бъдат върнати документите и културно-историческите ценности. Правителството на Димитър Попов и президентът Желев също опитват. Към 1995 обаче режимът рязко се затяга по настояване на Думата. Така през 1998 влиза в сила един закон, за който в България малко се знае, но държавните институции би трябвало да го прочетат внимателно. Нарича се "ФЕДЕРАЛЕН ЗАКОН ЗА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ, ПРЕМЕСТЕНИ В СССР В РЕЗУЛТАТ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И НАМИРАЩИ СЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ". Той обявява за собственост на Русия всички чуждестранни произведения на изкуството, книги, ръкописи и архивни материали като "частична компенсация за вредата, причинена на културното богатство на Русия в резултат на разграбването и унищожаването на културните й ценности от Германия и нейните съюзници по време на Втората световна война" (цитатът е от целите на закона). Интересно е, че освен иззетите ценности от вражеските държави Германия, България, Унгария, Италия, Румъния и Финландия за собственост на Руската федерация са обявени и онези, изнесени от нацистите от окупираните страни и впоследствие пренесени от Съветската армия в СССР, тоест и културните ценности на приятелските държави! Повече от година Елцин отказва да подпише закона с мотива, че противоречи на международни договорености на Русия, но Конституционният съд го задължава.


Добросъвестният прочит на този закон установява, че въпреки упоменаването и на България тя не отговаря на нито едно от условията за "компенсаторна реституция" (въведено е това понятие) на нашите документи, казват и историци, и юристи. Български войник не само не е стъпвал на руска територия, камо ли да е "разграбвал и унищожавал" руско културно богатство. Този е аргументът, който поставя България в различно положение. А това е важно, защото в член 18 на закона е предвидена възможност, макар и доста сложна, за преговори за връщане на материали, но режимът е различен за приятелските и неприятелските държави. Преговорите могат да се водят само от правителствата. Съществен детайл е, че при успешно договаряне "разходите по съхраняването, експертизата и транспортирането се поемат от претендиращата страна".


В интернет се четат много информации за острата реакция на европейските държави след приемането на закона. Най-бурно реагират вестниците в Германия (в запазилата докрай дипломатическите си отношения със СССР България не се и разбра, че е приет такъв закон). На специално заседание на Бундестага решението на Думата е определено като "некоректно", а външният министър Клаус Кинкел заявява, че то "ще усложни съществено двустранните отношения". Скоро бурята утихва (чл. 18!) и всяка държава започва (или продължава) да си води преговорите, без да вдига шум.


Така, лека полека, днес с резултат могат вече да се похвалят Австрия, Унгария, Холандия, дори Германия, казва проф. Георги Марков. За Австрия резултатът идва след цели 15 години усилия, уточнява г-жа Бужашка.


Онези държави обаче са посочили конкретно какво имат за връщане. А в България такова цялостно изследване не е правено.


(В следващия брой - защо сведенията в архивите от Москва са важни за българите)


Димитър ПАНИЦА, председател на фондация "Свободна и демократична България":
Господин Путин би могъл да направи личен благороден жест


Как ви осени идеята за петицията?


- Моята надежда е да видя българското документално наследство в България. Едно усилие се мотивира и от желанието да чувстваш страната си като независима и суверенна държава. Хрумна ми, че Годината на Русия в България и на България в Русия, за каквато е обявена 2008, и особено предстоящото посещение на президента Путин е изключително подходящ повод да се покаже наистина добра воля от двете страни, като се направи стъпката за връщане на архивите. Това би бил един символичен, благороден жест на руската страна и на господин Путин лично, жест, който ще се запомни. Държа да подчертая, че в идеята няма нищо антируско, напротив, тя отразява надеждата ни за решаване на въпроса на основата на взаимно уважение и доверие. Затова не намирам обяснение защо представителите на БСП, които в личен разговор с мен подкрепят идеята, не се отзовават публично, сякаш се боят да не обидят някого.


А подкрепа от тройната коалиция очаквате ли?


- Подкрепата на тройната коалиция я искаме официално, като адресираме петицията до президента Първанов, премиера Станишев и г-н Пирински.


Досега опитите са безуспешни, каква е сега гаранцията?


- Досега не е имало цялостно, последователно, експертно подготвено действие на държавата за тази цел, явно не е имало и държавническа воля за разлика от другите страни, които водят дългогодишна последователна политика за историческото си наследство, независимо че се сменят правителствата им. Унгарците са само един пример, дори румънците от години действат. Гаранция може да има само ако се съсредоточат в една посока усилията на експертите по архивите, на историците, на ведомствата, чиито документи са взети, на политическите сили без оглед на техния цвят, на цялото гражданско общество. И, разбира се, на първо място ако е налице волята на държавното ръководство. Мисля, че тази кауза може да обедини българите.



Подписката съдържа податки за изследователите
Над 2000 души от страната и чужбина са се подписали под петицията (www.bgpetition.com/za-bulgarskite-archivi/index.html), сред тях и бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов, двама бивши председатели на Народното събрание Александър Йорданов и проф. Огнян Герджиков, 90 депутати, кметът на София Бойко Борисов, авторитетни историци, писатели и представители на различни интелектуални съсловия и на неправителствени организации. Реалният брой е по-голям, тъй като някои професионални групи са под един номер. Много от участниците коментират идеята като закъсняла, но като израз на това, че държим на историческата памет, други са посочили къде според тях какви документи се намират. Васил Данов Василев, подписал се под номер 1823, пише: "На 8 септември 1944 г. съветски войски и бойни кораби влизат във Варна, арестуват българските военноморски офицери и изземват архива на военноморските ни сили. В момента архивът, съдържащ огромна информация за развитието на военния ни флот от 1879 г. до датата на изнасянето му, се пази в Севастопол." Коментарите на подписалите граждани определят идеята като израз на това, че "сме длъжни да познаваме всяка част от историята си", "позитивен акт на национално достойнство", "възможност за разбирателство между две държави, които най-сетне общуват коректно".

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на И след 10.11.89г...
    *****
    Неутрално

    Кой архиви? Преди 9.09.44г.-добре,но...
    И след 10.11.89г. заедно със съветските съветници от редица ведомства се изнесоха с хеликоптер и архиви за Москва! Защо никой не поставя въпроса за тях? Те не трябва ли също да се върнат у нас?

  2. 2 Профил на ралица
    *****
    Неутрално

    Адам Михник е казал: "Демокрацията е непрестанен диалог, спор за ценностите и начините за тяхното осъществяване. И дебат за миналото, спор за историческата истина, загриженост за свободното търсене на тази истина."

  3. 3 Профил на лъч
    *****
    Неутрално
  4. 4 Профил на лъчи
    *****
    Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK