Свободното време: вкъщи, пред телевизора



По начина, по който прекарват свободното си време, повечето българи се различават съществено от другите европейци.


Изследванията на пазарите в Европа през последните години показват, че все по-голяма част от домакинските бюджети се изразходва за стоки и услуги, свързани с времето за почивка. Тази тенденция се обяснява с по-големите материални възможности на потребителите и все повечето свободни часове, прекарани извън къщи.


Българският потребител обаче все още нито може да отделя по-голяма част от доходите за продукти и услуги извън най-необходимите, нито разполага с повече свободно време. Вярно е, че през последните години нетният доход на домакинствата в страната нараства. Въпреки това един от всеки двама пълнолетни граждани заявява, че харчи за храна същата част от доходите си като в предишни години, а при други 37% това перо дори заема по-голям дял от бюджета. Делът на разполагащите със свободно време остава относително постоянен, а хората, които заявяват, че го прекарват предимно вкъщи се увеличават от 56% на 63% за година и половина.




Най-разпространените начини за използването му са свързани с домашни занимания: гледане на телевизия - 59%, и извършване на домакински работи - 53%. Около една четвърт от сънародниците ни използват свободното си време, за да си починат, да отделят внимание на своите деца и внуци или да посрещнат гости. Предпочитания към четенето на книги, сърфиране в Интернет, занимание с електронни игри и други подобни дейности изразяват между 7% и 12% от пълнолетните българи. Пет на сто (или около 300 хиляди души) довършват вкъщи и служебна работа, показват данните от представителни за пълнолетното население на страната проучвания на агенция "Алфа рисърч", проведени през периода април 2006 - декември 2007 г. сред 1000 души.


Сред заниманията извън дома практикувани са пазаруването, посещението на заведение, разходките сред природата, хобитата, спортуването, присъствието на културни прояви, процедурите при козметик и фризьор. Акцент върху повечето от тези дейности обаче поставят между 2% и 8% от българските граждани. Изключение са пазаруването и посещението на заведения: 15% - 19%.


На фона на общата за страната тенденция се открояват две групи потребители - младите и хората с високи доходи. Средно 36 на сто от тях (повече от всички останали) прекарват свободното си време извън къщи. Съществената разлика между тези два сегмента е в разполагаемото свободно време. Едва 11% от 18 - 30-годишните, най-често учещи, твърдят, че не разполагат със свободно време. При българите с високи доходи този дял надвишава 30 на сто и достига до 55% при хората с личен месечен доход над 1000 лева.


Свободното време извън къщи за двете групи преминава по различен начин. Младите могат да бъдат срещнати най-често в кафенета, заведения, фитнес центрове, а в късните вечерни часове стават основна клиентела на дискотеки и клубове.


Потребителите с високи доходи също са сред най-често посещаващите заведения, но за разлика от младите (в случай че е свободна) те предпочитат да прекарат вечерта си в концертна зала, театрален или киносалон. След това обаче ще побързат да се приберат по-рано, за да довършат вкъщи някои служебни дела. През уикендите са сред най-честите посетители на фризьорски и козметични салони и пътуват за удоволствие във или извън страната.


За разлика от по-развитите европейски пазари, където свободното време нараства пропорционално на материалния статус, в България има една относително малка част от 6% потребители с материална възможност да харчат повече, но без свободно време, и една огромна част от населението, което разполага със свободно време, но не и с ресурси да се наслаждава на занимания извън дома. Поради което мнозинството от пълнолетните жители на страната през свободното си време могат да бъдат открити вкъщи пред телевизора.



Весела Малеева, инициатор на движението Walk Bulgaria:


Умеем да си намираме извинения


Българите трябва да свикнат, че зимата не е природно бедствие, казва Весела Малеева. "Зимата продължава понякога почти шест месеца и тя не е причина човек да стане мързелив, да престане да се движи", казва тя. От две години Весела Малеева е инициатор на движението Walk Bulgaria, чиято цел е да върне навика на повечето хора да ходят активно, а не да прекарват дните си в опушени заведения или вкъщи пред телевизора. Заедно с водачи като алпиниста Дойчин Василев всяка седмица повеждаха походи в планината, както и социални разходки в парка за онези, които не успяват да отделят време за походи.


"На този етап част от походите са отменени, защото се оказа, че повечето хора нямат зимна екипировка. Ние сами си направихме анкета, попитахме около сто души има ли възможност тук да се развива зимен туризъм и сега обработваме резултатите. Странното е, че момичета със скъпа ноктопластика ни отговаряха, че не се занимавали със зимен туризъм, защото екипировката била много скъпа", разказва тя. Според нея българите умеят да си намират извинения.


Нейното мнение е, че в София например се води фалшиво активен живот. Всяка вечер се случват хиляди неща, има концерти, изложби, партита, но хората водят заседнал живот. "Затова и данните за нивата на холестерол на нацията са толкова високи, дори при хората на двайсет години", казва Весела Малеева.


Христо Христов, инструктор по алпинизъм


Хората наистина не са активни


Сигурно социолозите са прави, че хората прекарват повече време пред телевизора и вкъщи, казва Христо Христов, който от няколко години разработва програми за тимбилдинг, а освен това е инструктор по алпинизъм, продуцент и автор на документални филми за планината и екстремните преживявания.


"Активните, онези, които са планинари, които обичат да правят преходи, не са никак много. Това май не зависи нито от възрастта, нито от доходите им, въпреки че когато се родят децата, човек дори да е бил много активен, променя леко нагласите си", казва Христо Христов. Според него рядко дори онези, които се включват в програмите по тимбилдинг и за пръв път пробват катерене или за пръв път влизат в пещера, след това сами не подемат инициативата.


"Ако няма кой да ги ръчка, който да подскаже идеята, хората рядко сами се насочват към такива занимания. Повечето ходят само ако нещо е модерно, например - отиват в Банско, оттам се качват с лифта, после влизат в кръчмата и пак не са особено активни. Ето, като бяхме тези дни на хижа "Скакавица", тя беше почти празна. Повечето туристи са струпани около големите ски центрове, защото така е модерно", обяснява той. И казва, че се готви да тръгне тези дни за Северния джендем в Стара планина, където тази събота и неделя има алпиниада. Така че очевидно събития не липсват.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Оня с коня
    *****
    Неутрално

    Важно е да се знае, че движението е привилегия на свободния човек, което е свързано както с наличието на пари повече, отколкото да се преживява.

  2. 2 Профил на наянкосливатасестринсин
    *****
    Неутрално

    Добре е човек да разнообрази нещата. Не че ми е писнало да кисна в кръчмата, добре ми е и там, ама разнообразие требе.
    Но не е работата само до пари и свободно време. А до разстояния.
    На шопите им е лесно. Кеф ти Тетевен, Копривщица, Рилския, Велинград, Боровец, все на един час път.
    А един варналия или бургазлия, къде уя му да иде? Жеравна и Трявна са по на 3 часа път. Няма да ходим за бели мечки в Добруджа я!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK