Младите и работодателите говорят на различен език

Подготовката на студентите предпоставя сериозни проблеми, показва изследване

Младите и работодателите говорят на различен език

© Дневник




Какви са студентите:


- Предпочитат кариера в банките и туризма


- Харесват си образованието


- Биха си избрали работодателя според предлаганата заплата


- Имат проблеми с компютърната грамотност и чуждите езици


- Повече от половината не работят, докато следват, и не са стажували


- Търсят обяви в интернет


- Половината искат начална заплата между 500 - 700 лв.


Съществена част от студентите си харесват образованието и искат да започнат работа едва след като го завършат. Излизайки от университета обаче, те попадат на пазара на труда без един ден трудов стаж и с незадоволително ниво на английски език и компютърна грамотност. Това са младите попълнения, на които работодателите ще разчитат и в които трябва да инвестират през следващите години, ако искат да развиват бизнеса си. Изводите са от първото изследване на професионалните нагласи на младите хора, направено от "Мандей инсайд" по инициатива на Фондацията на бизнеса за образование.




Изследването включва близо 12 хил. студенти от 37 университета в страната, което прави около 10 на сто от кандидат-висшистите в България. Резултатите изваждат на преден план някои сериозни разминавания в това как студентите гледат на работодателите и обратното. Близо 90 на сто от следващите висше образование например са доволни от от знанията, придобити в университета. Това противоречи на общото схващане на работодателите, че от институтите излизат предимно хора, които изобщо не са в състояние да покрият нуждите на пазара на труда. Разминаване номер две е в схващането кога трябва да се трупа професионален опит. Сравнително висок е процентът на онези, които искат първо да завършат и тогава да работят, като дори не ходят стажове през лятото. Работодателите са на обратното мнение.


"Целта на това проучване е да покаже на работодателите кои ще са хората, към които ще принаждат добавена стойност след пет години", каза Светла Симидчиева, която е мениджър на "Мандей" и ръководител на екипа на изследването. Конкретните данни показват, че най-предпочитаните сектори за професионалната реализация са банките и финансите, следвани от търговията и туризма. Около 15 на сто от отговорите посочват държавната администрация. Немалка част от студентите търсят сигурност в професионалното си развитие, което обяснява високия процент на онези, които искат да работят в администрацията, коментираха от "Мандей".


Най-важният мотив за избора на работодател е заплатата. Тя е важна за над 70 на сто от анкетираните. Половината посочват, че от значение за тях е кариерното израстване, а около 40 на сто търсят обучение и развитие. Близо 30 на сто казват, че искат да работят интересна работа. Въпреки че заплатата има най-голяма тежест, немалка част от младите търсят и друго в работата - да им е интересно и да се развиват, коментира Симидчиева.


Забелязва се промяна в нагласата на студентите към работодателите в зависимост от това в кой курс са. Като цяло студентите от първи и втори курс държат повече на външните фактори като това какъв е имиджът на компанията и гъвкавото работно време. За по-големите обаче повече значение добиват фактори като формите на обучение в компанията и доброто й управление.


Авторите на изследването изказват своите притеснения за подготовката на студентите. По ниво на компютърна грамотност и владеене на език българските студенти са под средното за Европа ниво, казват от "Мандей". Едва 40 на сто от студентите в София и 33 на сто от колегите им от провинцията могат да работят с компютри. Това се отнася дори и за студенти в специалности, при които компютърната грамотност е повече от задължителна - например счетоводството. Между 25 и 40 на сто говорят английски език. Нивото на езиковата подготовка не се променя от първи до четвърти курс. Това означава, че студентите прекарват по четири-пет години в университета без да използват това време, за да повишат езиковата си квалификация.


Професионалните стажове са една от болните теми, посочват от "Мандей". Под половината от студентите са били на стаж по специалността си. Причините - 40% нямат информация как да намерят такъв, а 27% посочват, че това не е задължително.


---------------



В кои сектори искат да работят:


- Банки и финанси


- Търговия


- Туризъм


- Държавна администрация


- Информационни технологии


- Счетоводство и администрация


- Образование

Още от Дневник +

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ha taka
    *****
    Неутрално

    администрацията се самовъзпроизвежда
    много мамун - малко клон,
    иска работи бюро!

  2. 2 Профил на Ах, студентите
    *****
    Неутрално

    Хората, които трябва да работят на компютри НЯМАТ КОМПЮТЪРНА ГРАМОТНОСТ? Е, това показва колко струва българското образование. Още 25 на сто говорят английски. Останалите не стават за нищо - просто моментално отпадат. Какъв е процента на тези, които са стажували - т.е. които са придобили елементарни трудови навици и въобще са помирисали бизнес? Още по-малък.

  3. 3 Профил на Нищо ново
    *****
    Гневно

    Ами кой нормален учител владеещ добре английски или компютри ще преподава в училище или университет. Разбира се, че ще си намери по-добре платена работа.

  4. 4 Профил на Stas
    *****
    Любопитно

    хмммм, интересно проучване, нямам идея кои са били студентите от извадката, но мога да кажа няколко коментара:
    1. в момента съм четвърти курс - работя без прекъсване от края на първи курс, 80% от колегите ми в момента също работят
    2. уча туризъм...няма да споменавам униврситета, но учебният ни план все още не е одобрен?!?!? да, точно така, дисциплините които взимаме се определят преди всеки семестър. изключиха от учебния план изучаване на първия език още втори курс, а втория език го отмениха тотално. подчертавам - уча туризъм...явно 1+1=....0???
    3. компютърна грамотност...хмммм, при положение че 60% от обучението ни включва подготовка на курсови работи, реферати, доклади, изследвания, домашни и т.н., не ми е ясно как се получава. Ясно е, че фирмите, предлагащи "консултиране" и готови разработки печелят, но все пак?!?!?!

    Та...образованието е зле, но много от студентите са принудено да работят. и без това материала не се преподава - все от някъде трябва да научим нещо, за да не си пропилеем годините в съответния ВУЗ.

    П.С. и да, естествено, че парите са най-важни - а и работодателите имат лошия навик да забравят кога е минал точно периода на "стажуване" и кога започва самостоятелната работа и печалба на студента в дадена фирма. Експлоатацията и демотивацията в България е факт.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK