Крушението на един образцов капиталист

Клаус Цумвинкел

© Reuters

Клаус Цумвинкел



Защо богатите европейци все повече крият данъци? Скандалът с фискалните измами в Германия отекна и в Европа и в САЩ и постави с още по-голяма острота въпроса за бъдещето на данъчните оазиси като Лихтенщайн. В три поредни броя "Дневник" ще представи аферата, която започна с ареста на шефа на "Дойче пост" Цумвинкел, премина през шпионска търговия с откраднати банкови данни и прерасна в международен казус, чието решение тепърва предстои.


"От две седмици съм във филм, в който всъщност не исках да бъда." С тези думи просълзеният 64-годишен Клаус Цумвинкел се прости миналата седмица със своите подчинени в небостъргача на "Дойче пост" (Deutsche Post) в Бон. Емоционалното признание на Цумвинкел, който подаде оставка заради разкритията за укрити данъци, слага финал на бляскавата история на един топ мениджър, но в същото време бележи едва първия епизод от продължителен сериал, който дълго още ще вълнува не само германците, но и мнозина жители на Стария континент.


Вече двадесетина дни данъчните престъпления са тема номер едно във федералната република, а по-заможни граждани всяко утро очакват на входа им да се появи полицията. По груби преценки властите са хванали дирите на над 1000 германци, заобиколили данъчната система, а общо щетите възлизат на близо 4 млрд. евро.




Всичко започна в мъгливото утро на 14 февруари, когато няколко мъже и жени позвъняват на вратата на вила в престижния кьолнски квартал Мариенбург. Отваря им Цумвинкел, личност с могъщи бизнес и политически връзки, трансформирал традиционно консервативните пощи в световна бизнес група в логистичните и финансовите услуги. Той запазил самообладание дори и при вида на заповедта за обиск и арест, издадена от прокуратурата в Бохум. В едночасовия разпит прокурорите споменават две думи, които са от ключово значение за целия скандал: фондация и Лихтенщайн. През 1986 г. бившият президент на "Дойче пост" е основал фондация в княжеството, чрез която две десетилетия е укривал данъците си в Германия. Схемата е проста и ефективна и благодарение на нея Лихтенщайн е притегателно място за инвеститори, политици, а и всякакви криминални елементи. За няколко дни всеки може да регистрира фондация с помощта на адвокат и само той знае истинската самоличност на основателя. После на името на фондацията някъде по света се открива банкова сметка, в която се внася уставният й капитал. Управлението на собствеността най-често се извършва чрез доверители, а


донорът остава анонимен


Всяка фондация годишно трябва да задели като данъци максимум една хилядна от капитала си, а печалбата й не се облага.


В случая с Цумвинкел неговата фондация управлява авоари над 13 млн. евро. По данни на сп. "Шпигел" парите произхождали от продажбата на верига магазини, наследство на мениджъра и брат му. Сумата, както и годишното й олихвяване (от 5%) обаче изобщо не били отразени в данъчните декларации на семейството, напротив, декларираните приходи от лихви дори попадали под и около необлагаемия минимум. По-късно Цумвинкел беше пуснат на свобода под гаранция от 4 млн. евро. Прокуратурата в Бохум няма да се задоволи с това и е твърдо решена да го изправи пред съда, както и брат му Хартвих, който също е следствен, твърди в. "Зюддойче цайтунг".


Последва мащабна офанзива, която постигна забележителни успехи още в първата седмица. От 14 до 26 февруари служителите на специалната оперативна комисия "Лихтенщайн II" са възбудили 120 следствени дела срещу 150 германски граждани, укрили от хазната над 200 млн. евро. Основната част от тях са използвали лихтенщайнската банка Ел Ге Те банк (LGT-Bank), собственост на управляващата княжеска фамилия. Германските действия срещнаха силен отпор от княжеството, чийто престолонаследник Алоис фон унд цу Лихтенщайн обвини Берлин в намеса в банковата система на страната и подчерта, че банковата тайна, един от свещените постулати в данъчния оазис, ще си остане неприкосновена. Наложи се дори лихтенщайнският премиер Отмар Хаслер спешно да отпътува за германската столица, за да се опита да изглади казуса с канцлера Ангела Меркел. Тя обаче прояви твърдост и съвсем не дипломатично поиска от Вадуц да приложи европейските регулации за борба с прането на пари.


Издирването на данъчните престъпници явно е задача от висш приоритет за Германия, щом като се включи и службата за външно разузнаване (БНД). Сигналът бил подаден от един-единствен човек с няколко DVD-та. Мъжът, чиято самоличност доскоро не беше известна, се обадил през 2006 г. в БНД и предложил истинско съкровище - банкова кореспонденция, извадки от сметки, бележки и други данни за германски инвеститори в Лихтенщайн. Мистериозният информатор поискал нова самоличност и скромните 5 млн. евро. Берлин се съгласил и така се сдобил с 4527 записа за лихтенщайнски фондации и институции, от които около 1400 са собственост на германци. "Шпигел" и "Зюддойче цайтунг" осветлиха "търговеца на банкови тайни" като 42-годишния Хайнрих Кийбер, един Джеймс Бонд в киберпространството. Родом от Лихтенщайн, през 2001 г. Кийбер получава поръчка от Ел Ге Те банк да дигитализира архива й, което му предоставя възможност да си направи и копия за себе си.


Петте милиона сигурно си струват, тъй като участващи в операцията признават, че никога досега не са разполагали с толкова много информация. Данъчните "ловци" посочват, че само с изнесените в княжеството пари могат


да се занимават чак до 2010 г.


Били им известни най-малко 700 имена, титуляри на сметки в Ел Ге Те банк, а периодът на злоупотреби обхващал 1977-2005 г.


Разкритията в Германия предизвикаха глобален отзвук. Данъчната администрация в Италия тръгна по следите на 400 италианци в Лихтенщайн. Френският министър на финансите Ерик Вьорт каза преди дни, че има списък с няколкостотин французи, които също са трансферирали съмнителни суми към княжеството. Американската агенция за приходите (IRS) обяви, че ще проучи над 100 американци с авоари в Лихтенщайн. Берлин великодушно предложи да сподели данните от Кийбер и с други страни, а засега са откликнали Финландия, Швеция и Норвегия. Британската преса писа, че и Лондон се е възползвал от откраднати сведения от Вадуц, за които платил около 133 000 евро.


Аферата изведе на дневен ред и още един въпрос - за социалната отговорност на висшите мениджъри. Арестът на Цумвинкел дойде като поредния силен аргумент в бушуващия месеци в Германия спор за високите заплати на топ управителите. Не без задоволство наблюдатели припомниха, че Цумвинкел, "отличникът на рейнския капитализъм", е продал през декември собствен пакет акции от "Дойче пост" срещу 4.7 млн. евро, и то скоро след като успя да прокара искането си за минимални работни възнаграждения в пощенския сектор. Това на практика бетонира квазимонопола на пощите и вдигна значително курса на книжата на концерна.


Казусът "Цумвинкел" е резултат от поведение, развило се през няколко поколения, смята професорът по социология Михаел Хартман. "По висшите етажи в бизнеса, и то вече и в средното съсловие, властва мнението, че държавата систематично спъва предприемачеството и ограбва с данъците си трудно спечелената собственост. И затова напълно съзнателно се прекрачват законовите норми." При


42% данък върху най-богатите


напълно разбираемо е, че повечето от тях приемат бягството от фиска не като грях към общото благо, а като акт на спасение. Възгласът "Ограбват ме!", с който "млечният милионер" Тео Мюлер напусна федералната република през 2003, за да се засели в Швейцария, се превърна в мото на цяла армия супербогаташи, избрали местожителството в съседни държави.


По данни на Синдиката на служителите в данъчната администрация германците са изнесли в чужбина около 400 млрд. евро, колосална сума, равняваща се на един път и половина от текущия германски бюджет.


Сегашният елит според Хартман се е научил още в детска възраст да избягва държавата: "Ако си израснал в семейство на самоосигуряващи се, можеш да видиш от родителите си как творческата смес от бизнес и частни дела систематично се използва за спестяване на данъци. Например когато лекар на частна практика купи картина за жилището си, тя по правило се осчетоводява като декорация за приемната в кабинета му и не подлежи на облагане."


В следващите дни очаквайте:


На 4 март - Търговецът на банкови тайни
На 5 март - Гръм в данъчния рай

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Deep Blue
    *****
    Неутрално

    като доидат подчинените на неаполиано ще бачкате под дулото на пистолетите и ще плащате данъци за издръжка на пищовджиите

  2. 2 Профил на слушател
    *****
    Неутрално

    Какво стана сега? Не ни гледайте какви ги вършим, а ни чуйте какви ви пеем - каза запада.

  3. 3 Профил на damyan23
    *****
    Неутрално

    до № 1 - кой е неаполиано, бе колега?

  4. 4 Профил на хи хи
    *****
    Неутрално

    Морално ли е да откраднеш банкови тайни - както казва една латиноамериканска поговорка - Да откраднеш от крадец = сто години платени грехове

  5. 5 Профил на Додо
    *****
    Неутрално

    Социялната политика на ЕС може да срине цялата идея, която се гради от 50 години. Различните европейски нации виждат нещата по различен начин. Как скандинавците плащат по 60 - 70 % данаци а немците по малко. А представете си ако тези високи норми стигнат и до южна европа. Тогава всички ще трябва да избягаме.

  6. 6 Профил на Нема се плашите
    *****
    Неутрално

    Тук при нас укриването на данъци е национален спорт и никога не може да се стигне до арестуване на някого. Фалшиви фактури, фондации и фондове, подставени лица - германците ряпа да ядат

  7. 7 Профил на Real AK
    *****
    Неутрално

    Ами те и "родните" гяволи се надпреварваха да изнасят през "прехода", я към Виена, я към ЮАР, я към Кипър и др.
    Сега пък е прилива - постепенно се връща "източеното" под формата на "чужди инвестиции" (частни разбира се) и така...
    Щото такава демокрацийка като тукашната никъде по света не може да се построи - просто няма да им позволят на тези капитали така да се "размножават" както "у нас". Липсата на държавност донася реални печалби от над 100% за едрите риби, а корупцията ги легализира.
    Просто сценарии като гореописаният може да бъдат само сюжет за научно-фантастичен филм в България





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK