Вериги дрогерии "хвърлят ръкавица" на аптеките

Вериги дрогерии "хвърлят ръкавица" на аптеките

© Дневник




Дрогериите са: особен формат магазини, нещо като супермаркети за бързооборотни стоки. В тях се продава козметика, битова химия, храни за домашни любимци, хранителни добавки и санитарни принадлежности. Наименованието им идва от френски (drogue) и холандски (droog) - сух, и означава животинска или растителна суровина, използвана за лекарство или като материал във фармацевтичната промишленост. Въпреки това в повечето европейски страни в дрогериите не се продават медикаменти.

Ново напрежение се забелязва в последните седмици на аптечния пазар. То започна с информацията, че европейски вериги дрогерии проявяват интерес към България и вече търсят помещения, за да отворят магазините си. И се засили, след като Министерството на здравеопазването предложи проект за промени в Закона за лекарствата, който позволява всички медикаменти без рецепта да се продават в дрогериите.
Досега беше разрешено да се търгуват извън аптеките само малък брой фармацевтични продукти от списък, одобрен от здравния министър. Освен това по-голяма част от българските аптеки са от типа "фармамаркет" и предлагат не само лекарства, а и козметика, хранителни добавки и други стоки, които са по-характерни за дрогериите. В страната са регистрирани и над 680 дрогерии, но повечето са малки и недобре развити. Затова очакванията са с навлизането на новите играчи конкуренцията да се засили и пазарът да се промени.


Регулацията в отделните държави е различна, като само в някои, между които и в България, е разрешено да се предлагат определен брой лекарства без рецепта.




Една от страните, в които вече над 150 години дрогериите традиционно продават лекарства, е Великобритания. Най-известната верига е собственост на фармацевтична компания "Алайънс Буутс лимитед". Тя търгува с медикаменти, козметични продукти, очила и др. Швейцария обаче е държавата, в която се прави най-сериозният оборот от лекарства извън аптеките. Средно за Европа този пазар е не повече от 2% от общия фармацевтичен пазар, сочат данните на FPA.


Според председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов обикновено дрогериите се развиват по-добре в страните с рестриктивни режими


Този пазар се е обособил като компромисен вариант в държави, в които не е разрешено да има вериги от аптеки, смята той. Специалистите от бранша са убедени, че когато се либерализира пазарът в цялата Западна Европа - очаква се това да стане в средата на тази година, веригите дрогерии веднага ще започнат да търгуват и с лекарства.


Според някои от фармацевтите промените в Закона за лекарствата точно в този момент вероятно се правят в услуга на веригите дрогерии, които имат намерение да влязат в България. Такава е например австрийската "Дрогер и маркт" (Де Ем), която се очаква да открие магазини у нас в началото на 2009 г. Освен основния дрогериен асортимент в нейните магазини се продават и бебешки продукти, фотографски материали, диетични храни.
Компанията е създадена преди 30 години и освен в Австрия вече има представителства в доста европейски страни, включително в Сърбия и Румъния. Оборотът на веригата е 4.15 млрд. евро за последната година. Де Ем не продава лекарства в нито една държава и все още не е ясно дали тук ще се регистрира като дрогерия или като обикновен магазин за бързооборотни стоки. Твърде е възможно обаче да се насочи и към медикаментите, смятат аптекари. Затова от Българския фармацевтичен съюз се обявиха против предлаганите от министерството промени в законодателството, които ще разрешат на дрогериите да предлагат всички лекарства без рецепта. Нашето становище е, че по-малко от година след като беше приет с обществен консенсус Законът за лекарствата, не е необходимо той да се изменя, каза председателят на съсловната организация Мирослав Ненчев.


Характерна особеност на веригите дрогерии в света е, че са разположени на голяма площ - около 500 до 1000 кв.м. Точно такива помещения търси у нас и "Дрогер и маркт". В същото време изискването на нашия закон е площта да е не по-малко от 16 кв.м, като е задължително в дрогериите да работят хора с медицинско образование. Това е поредната пречка за тях, защото тези кадри не достигат в страната.


Според Кунчо Трифонов, регионален мениджър на анализаторската компания IMS Health, новите играчи едва ли ще променят състоянието на фармацевтичния пазар.


По думите му у нас броят на аптеките е твърде голям за страната и за да имат оборот и да оцелеят, те продават много стоки с дрогериен характер. Това е и причината дрогериите тук да не се развиват добре. Изпълнителният директор на дистрибуторската компания "Софарма трейдинг" Димитър Димитров обаче е убеден, че влизането на верига от дрогерии като "Дрогер и маркт" със сигурност ще постави нови стандарти и ново ниво на качеството на услугите и на цялостната концепция на бизнеса в България. Той е убеден, че настоящите дрогерии няма да изчезнат, но ако искат да останат на пазара, ще трябва да се съобразяват с тенденциите, които ще наложат големите играчи в бизнеса.
Димитров прогнозира, че в България по подобие на някои западни държави като Франция, Италия и Германия ще се появят т.нар. магазини за парафармация. В тях се предлагат предимно медицинска и дерматологична козметика - нелекарствени портфолиа, които в момента присъстват в аптеките. Производителите им обаче са изключително взискателни към мениджмънта и ако нашите аптеки не вложат допълнителни средства за консултанти и за подобряване на условията в магазините (за тези продукти се изисква отделно пространство), ще провокират създаването на такъв отделен сегмент на пазара.


По принцип дрогериите привличат клиенти с разнообразието на предлаганите продукти


Средно в един магазин на "Дрогер и маркт" например има над 14 хил. артикула. В българските аптеки обаче се продават над 20 хил., защото портфолиото им съдържа и лекарства по лекарско предписание. Анализаторите смятат, че бъдещето на дрогериите е в продажбата на хранителни добавки. По принцип този пазар в нашите аптеки надвишава продажбата на медикаменти, които се плащат от здравната каса, и е значително по-голям от лекарствата без рецепти (ОТС продуктите). В България той не е много добре застъпен. Най-сериозната верига от дрогерии, която продава хранителни добавки, е "Лечител", но тя е по-особена - нещо като дрогерия за препарати на алтернативната медицина. Не е на необходимото ниво и пазарът на диетичните храни. В момента тези продукти навлизат масово в аптеките в цяла Европа. Преди година у нас имаше спор дали да се разреши продажбата им в супермаркетите, като според експертите, след като те се регулират по Закона за храните, не би трябвало да има проблем да се предлагат навсякъде.


В България дрогериите нямат нормален вид и вместо да се развиват в сектор, който е изключително благодатен и с големи перспективи, като хранителните добавки, се опитват да продават лекарства, коментира Николай Костов. Той припомни, че миналото лято Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е затворила няколко такива незаконни магазина по морето, които са продавали различни лекарства, без дори в тях да работят фармацевти.


Повечето експерти в сектора прогнозират, че навлизането на големи вериги дрогерии в България ще промени пазара на лекарства. По-високите изисквания ще накарат и настоящите аптеки и дрогерии да се реформират. В края на краищата светът се глобализира и пазарът - също, убедени са специалистите във фармацевтичния бранш.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Българин
    *****
    Неутрално

    Дрогерия звучи като дрога.Поне на български.Може би това ще е крачката към легализирането на дрогата.Тогава какво ще правят хората от този бизнес?Не знам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK