"Тракия" - предизвестеният провал



Шест години след началото на преговорите за магистрала "Тракия" и три години след подписването на договора с португалско-българския консорциум "Автомагистрала Тракия" АД скандалната концесия се провали, а по голям участък от пътя между София и Бургас продължават да се вият колони от автомобили. Историята на концесията, дадена без търг или конкурс, се превърна в учебникарски пример за съчетанието на управленско безочие + съмнения за корупция + неглижиране на обществения интерес.


След шест години мъки и харчене на бюджетни средства за одитори, командировки до Брюксел и РR кампании резултатът е, че бизнесът и домакинствата продължават да трупат загуби от липсата на магистралата, която е ключова транспортна артерия за икономиката на България.


В сряда, 14 май, изтече срокът, който правителството даде на концесионера да намери финансиране за строежа на 116 км от Стара Загора до Карнобат, 11 км северна дъга на околовръстното шосе на София и близо 50 км от българско-сръбската граница на Калотина до столицата. Договорът включваше и рехабилитацията на почти 260 км от сега съществуващата магистрала от София до Оризово.




До края на деня консорциумът не даде доказателства, че парите са намерени, и най-вероятно концесията се прекратява, заяви вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. По думите му той е длъжен официално да попита консорциума и да получи официален отговор, преди да внесе предложение за развалянето на договора в Министерския съвет. Министърът се надява, че правителството ще вземе окончателното решение след седмица.


Според различни източници на "Дневник" консорциумът е поискал удължаване на срока за търсене на финансиране, но регионалният министър не се е съгласил.


Версии за провала


Стойността на строителните работи се оценяваха на 715 млн. евро. Според източници, близки до проекта, основните причини за провала са глобалната финансова криза и натискът да бъдат избрани определени български компании като подизпълнители. Става дума за контролираните от Васил Божков холдинг "Пътища" и "Мостстрой", старозагорската "Трейс груп" и "Главболгарстрой", които са получили през миналата година най-много поръчки от пътния фонд за строежи и рехабилитация.


Световната криза в съчетание с условията по договора - запазването на сметките за цена на километър отпреди 3 години (2.7 млн. евро) въпреки поскъпналите горива и асфалт, отблъснала от проекта предварително тестваните банки кредиторки, обясняват близки до концесионера. Същевременно от година представители на българските фирми твърдят, че могат да довършат магистралата много по-евтино, а цената в договора се определяше от опозицията и пътни експерти като твърде висока за терена, през който ще минава недостроената част от пътя.


Като причина за провала се сочи и липсата на актуализирано предпроектно проучване за очаквания трафик по "Тракия". Преди повече от пет години британска компания прогнозира дневен трафик от 25 600 автомобила, който се различаваше драстично от изследванията на централната лаборатория по пътищата в София - 13 хил. за отсечката София - Бургас и 6400 за София - Калотина.


Съмнителното начало


Мъчителната история на концесията беше предопределена с непрозрачните преговори и избора на кандидат без търг или конкурс от правителството на НДСВ и ДПС. Кабинетът "Сакскобургготски" използва тогавашния закон за концесиите, който позволяваше подобна процедура и в края на март 2005 г. регионалният министър Валентин Церовски тържествено подписа 35-годишен договор с консорциума, в който 51% държат португалските фирми "Лена", "Сомаг" и МСФ, а 49% си делят българските "Автомагистрали" (с 25%) и "Техноекспортстрой" (с 24%).


На въпросите защо не беше обявена процедура Церовски отговаряше, че няма интерес. Опозицията свърза една от португалските фирми, както и спряганата за основен кредитор "Банко Ешпирито Санто" (Banco Espirito Santo SA) с Кирил, един от синовете на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, но и това не стресна правителството. Обратът дойде след първите сигнали за негативна реакция на Европейския съюз, с когото България преговаряше за членство. Срещу непрозрачния начин на избор на концесионер се обяви Европейската инвестиционна банка, която до момента беше финансирала няколко отсечки от магистралата и без чието съгласие не можеше да бъде подписан договорът.


В крайна сметка тогавашното правителство не посмя да активизира договора и го замрази, поставяйки няколко условия, сред които становище от Комисия за защита на конкуренцията и от Евростат. През българския антимонополен орган контрактът успя да се промуши, макар и с 6 условия, но Евростат откри в него недопустима държавна помощ в компенсациите за недостиг на трафик и в предоставянето на държавни гаранции. В договора държавата поемаше ангажимент да компенсира концесионера при недостиг на трафик до 2014 г., но не повече от 30 млн. евро годишно. Не помогна обяснението, че това всъщност е заем, който концесионерът ще връща след 2014 с лихви, както и че правителството ще спечели от сделката над 5 млрд. евро за целия срок.


Малко по-късно и еврокомисарят по разширяването Оли Рен даде България като пример как не трябва да се прави, визирайки концесията за "Тракия".


Усукването на БСП


Междувременно вече бяха минали парламентарните избори и конфигурацията НДСВ - ДПС се обогати с БСП като водеща сила в новата управляваща тройна коалиция. Въпреки че в предизборната кампания зам.-шефът на социалистите Румен Петков определяше концесията като "грабежа на века", до прекратяването й от социалистите не се стигна. Първоначално БСП разчиташе тази работа да се свърши от съда, пред който сезираната от ОДС прокуратура атакува договора. Върховните магистрати обаче не откриха нарушение на параметрите спрямо закона. Успоредно неправителствената организация "Прозрачност без граница" сезира първо Комисията за защита на конкуренцията, а след това и Европейската комисия. Жалба в Брюксел срещу концесията внесе и депутатът от ГЕРБ Николай Младенов.


С мотива, че решението на съда му връзва ръцете да развали договора, региноалният министър Асен Гагаузов от БСП започна преговори за промяна на най-критикуваните параметри. Така в края на миналата година се стигна до отмяна на компенсациите при недостиг на трафик и на държавните гаранции. Беше подписан допълнителен анекс и започна търсене на пари, свършило безславно преди ден.


Сега държавата има два варианта - да обяви нова концесия или да премине към директно възлагане на строителството по Закона за обществените поръчки. Най-вероятно ще се пристъпи към втория, ако се съди по изявленията на министър Гагаузов. Но който и от двата варианта да бъде избран, почти сигурно е, че магистралата няма да бъде завършена до предварително планирания срок 2010 г.



Новите фаворити
Готови сме много скоро, след като правителството реши да прекрати договора, да обявим търгове за дострояването на "Тракия", да разделим отсечките на 3 - 4 лота и до три години тя ще бъде готова, прогнозира оптимистично пред Би Ти Ви в четвъртък регионалният министър Асен Гагаузов.


Според източници на "Дневник" недостроената част ще бъде разделена на отсечките Стара Загора - Нова Загора (31.8 км), Нова Загора - Ямбол (36 км) и най-дългата Ямбол - Карнобат (49.1 км). Такъв подход ще бъде използван и за пътя Калотина - София. До седмица след решението на правителството ще бъде издадено строително разрешение, защото терените по трасето са отчуждени и има екооценка.


Най-вероятните изпълнители са български фирми, става ясно от изявленията и на регионалния министър, и на началника на кабинета му Стефан Гунчев. На въпрос на Дарик дали този път ще предпочетат родни компании Гунчев отговаря: "Най-вероятно. Те и чужди фирми да дойдат, виждате какво става. Пак българските работят, само че за дребни стотинки." Гагаузов пък заяви, че има български компании, които са готови авансово да строят "Тракия" в очакване на бюджетни средства, макар че според него нямало да се стигне до подобна необходимост.


Няколко часа по-късно думите му бяха потвърдени от шефа на "Главболгарстрой" Симеон Пашов. ГБС, контролираният от Васил Божков холдинг "Пътища" и старозагорската "Трейс груп" бяха посочени още миналата година от министъра като възможни подизпълнители на концесионера, а преди месец и като кандидат-строители, след като вече се знаеше за финансовите проблеми на португалско-българския консорциум.


През миналата година тези компании получиха и най-много поръчки за ремонт на пътища, част от които бяха изплатени с 1.3 млрд. лв. от излишъка, ударно раздаден от правителството в края на миналата година. Компаниите, контролирани от Божков, взеха поръчки за 47 млн. лв., а тези на "Трейс груп" за 11 млн. лв. Всички тези компании са строили и отсечки, финансирани от програмата "Транзитни пътища" на Европейската инвестиционна банка. През следващата седмица според различни източници Гагаузов ще се срещне със строителните компании.


По груби сметки за изграждането на магистралата годишно трябва да бъдат отпускани близо 100 млн. лв, което е 0.2% от БВП. За довършването й са необходими около 1 млрд. лв. Според изявленията на министъра той вече е договорил съгласието на финансовото министерство.
 

Още от Дневник +

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Серафим
    *****
    Весело

    Толкова сме кьопави, че и далаверите ни са боклук. Дано същата съдба сполети и АЕЦ Белене.

  2. 2 Профил на Real AK
    *****
    Неутрално

    Не'кои уточнения само:
    1. Остават 117км, а не 116 - видно е и като се съберат отделните лот-ове, посочени в карето, и при реално пътуване в края на магистралата около 1 км се губи, т.е. води се 210км магистрала общо по документи, а реално е около 209.
    2. Не може за рехабилитация на досегашната част да се дават 260км?! сигурно цифрата е 160 най-много и то за участъци София-Вакарел и Ихтиман-Пазарджик - те са най зле.
    3. Хубаво е, че "родните" играчи се поокопитиха и няма да "делят баничката" с "чужди" консорциуми - нека да лапат, само дано да плащат повече на нашите специалисти и работници, а не на такива като царските синковци!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK