Вторичният образователен трус

Вторичният образователен трус

© Дневник



19 май


Митът за образованието


20 май




Прелъстяването на интелектуалците


21 май


Купуването на лоялност


22 май


Корумпиране на масите


"Българският комунизъм: Социокултурни черти и властова траектория" от проф. Ивайло Знеполски е новата книга от поредицата "Минало несвършено" на създадения през 2005 г. Институт за изследване на близкото минало и Институт "Отворено общество". В седмицата преди празника 24 май "Дневник" предлага откъси от нея, засягащи образованието, интелектуалците и духовното корумпиране във времената на комунизма, от които страдаме и днес.


Образованието е заявено като основен приоритет на новата (комунистическа - бел. ред.) власт, сфера, в която не може да не се отчете постигнатото. Успех е всеобщото, безплатно и задължително до определено ниво образование, както и силното стимулиране на стремежа за реализация в научната и културната сфера.


Но когато се поставя акцентът върху изкореняването на неграмотността, трябва да се има предвид и различното съдържание, което днес, в съвременните условия, се влага в това понятие. Лексикалното значение на понятието насочва към фактическата неграмотност, засягаща хората, които не могат да четат и пишат, подписват се с кръст, отпечатък на палеца и т.н. Контекстуалното значение на понятието неграмотност е определяно от социологията като "вторична неграмотност" и тя засяга хората, които формално могат да четат и пишат, а нерядко са и притежатели на дипломи за висше образование.


Тази неграмотност е свързана не с количеството познание, а с неговото качество, с ценностите, които човек усвоява по време на обучението си, култивирането на чувства, нравственото формиране, придобиването на гражданска и политическа култура. Именно по тези показатели се преценява образователната система в развитите страни. И точно на тази плоскост се очертават големите дефицити на образователната система в България по времето на комунизма, даващи основание да се говори за процес на развиване на масова вторична неграмотност, за културно и нравствено неподготвени за живот в демократични условия хора.


Комунистическото ограмотяване на населението вървеше успоредно с усвояването на ненужни, а и направо вредни познания, в чиято основа от най-ранна възраст до края на университетското образование лежи грубото натрапване на идеологията, усвояването на света и обществото единствено през нейната призма. Непробиваемите идеологически филтри поставят своя отпечатък върху усвояването на историята, литературата, изкуствата, икономиката, морала и дори природни науки като биологията или кибернетиката. Университетските програми са задръстени със задължителни за обучението псевдодисциплини, за които са разкрити многолюдни катедри: "История на БКП", "История на КПСС", "Политикономия на социализма", "Исторически материализъм" и т.н. И в същото време цялата съвременна световна социална и хуманитарна наука беше извън програмите, нещо повече - бе забранена, а контактът с нея бе криминализиран.


Стотици псевдоучени бяха ангажирани точно в това - да наливат в главите на ученици, студенти и възрастни, обхванати от различни форми на партийна и ОФ просвета, постулатите на задължителната идеология. Главната грижа на режима се свеждаше преди всичко до това хората да бъдат толкова грамотни, колкото до тях да може да достига пълноценно гласът на Партията и истината на марксизма-ленинизма. Този факт минимализира ефекта от целия образователен процес. Образователната система не произвеждаше мислещи граждани, а преди всичко бълваше послушни поданици.


50-те и 60-те години бележат рязко снижаване на културното ниво във всички сфери, едно


тотално опростяване на обществото


В следващите десетилетия идеологическата рамка на образованието се запазва непроменена, но известно отваряне на системата позволява на търсещи и активни индивиди да надхвърлят границите на официално регламентираните стандарти. На базата на формалните образователни придобивки мнозина успяха да развият различни индивидуални стратегии, които все по-трудно се поддаваха на пряк контрол, макар сферата на приложение на натрупаните паралелни познания да не бе особено широка. Но така или иначе за лишените от икономическа и политическа активност комунистически поданици науката и културата постепенно се превърнаха в компенсаторна област на относително свободен индивидуален избор и личностно свръхинвестиране. Книгите от национални или преводни автори, които казваха нещо малко по-различно, достигаха многохилядни тиражи. Добрата книга, тоест тази, която е избегнала налаганата пропагандна роля, се превръщаше в дефицитна стока. След падането на режима на този факт се дължи и констатацията на чуждестранните наблюдатели за високата обща култура и на хората и квалифицираната работна ръка. Но има нещо, което не бе възможно да се компенсира само с индивидуалното любопитство и усилие. Дефектите в неравенството и социалното изграждане на личността можахме да усетим болезнено едва по-късно в инфантилните представи на хората и преди всичко на новите политически елити за свободата, демокрацията и икономическата инициатива. Неблагополучията на българския преход са следствие най-вече на неблагополучията с "човешкия фактор". Въпреки новите перспективи промените в доминиращия манталитет остават сравнително скромни, увреждането на няколко поколения, израсли при комунизма, е в дълбочина и не може да се преодолее с формалния жест на отхвърляне на директната идеологическа индоктринация. (...)


Като всички останали социални услуги и


образованието беше евтина услуга


нещо повече - безплатна, което означава, че тези, които я извършват, трябва да бъдат слабо платени в името на общото благо. Днес логиката в останалите сфери на обществено обслужване е друга, но образователната система остана непроменена. И точно поради това, че тези, които през последните две десетилетия определяха политиката в сферата на образованието, бяха формирани в идейната среда на комунизма. Те не можаха да осъзнаят важността на образованието и останаха в плен на марксисткия икономически детерминизъм. Тоест за тях основното си остава икономическото развитие, растежът на производството, а когато това се случи, обществото щяло да има възможност да отдели повече инвестиции за образованието. В съвременния свят такава позиция е равносилна на впрягане на каруцата пред коня, тъй като именно инвестициите в образованието и науката са тези, които в най-голяма степен се възвръщат. ІДневник

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на balubri
    *****
    Неутрално
  2. 2 Профил на Мечката
    *****
    Неутрално

    Доста отдавна в България има елитарно средно образование - Американски Колеж, Италиански лицей и други реномирани гимназии, а и възможност да се учи в чужбина. И преди 1944 най-добрите инженери, архитекти, юристи бяха възпитаници на Европейски Университети.
    Статията е добра!
    Но трябва да се помни - каквато е индустрията и стопанството, каквито са БВП - такова е и образованието





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK