Приливи и отливи в идеята за хомогенна нация

Приливи и отливи в идеята за хомогенна нация

© Красимир Юскеселиев



Повечето изследователи на българската държавна политика спрямо малцинствата, в частност турците и мюсюлманите след 1944 г., споделят оценката за нейния непоследователен, противоречив характер. Това се отнася както за намеренията и средствата, така и за резултатите.


На историческия фон на редуване на относително по-спокойни и толерантни времена с кризисни ситуации пряката и насилствената асимилация не е приоритет на българската вътрешна политика за повече от век. Споделените в общоевропейски и общобалкански контекст тежнения за максимална или пълна етническа хомогенизация на нацията обаче остават живи и се активизират по време на войни и други международни конфликти, размяна на населения и по-изострени изблици на националистическа мобилизация.


От втората половина на 30-те години държавата залага освен на някои ограничителни (включително дискриминационни) мерки и контрол, на подкрепата на религиозния традиционализъм като средство за сдържане на кемалисткия национализъм и влиянието на считания за по-опасен модернизационен проект в съседна Турция.




През втората половина на 40-те и през 50-те години политиката към малцинствата в най-общи линии се съобразява с идеологически постановки и


решения, почерпени от съветския опит


Те се прилагат, макар и избирателно, в посока на възстановяване и разширяване на възможностите за образование на родния език, културно-просветни организации и институции, печатни издания, създаване на съпричастна към държавната политика интелигенция и пр. Това става при все по-плътен контрол на партията-държава и безкомпромисно налагане на новата идеология.


Към средата на 70-те години вече са налице значителни положителни промени в образователното, икономическото и социалното положение, в бита на различните малцинствени групи. Положението на турската общност остава двойнствено - тя претърпява съществени социални и културни промени и от нея се очаква да участва активно в изграждането на новия строй, но в същото време тя бива третирана като различна и по същество маргинална. Така или иначе историята на общността след 1944 г. е белязана от периодични, индивидуални и масови ситуации на невъзможност. Най-ясно това проличава в принудителния избор между приемането и подчинението на поредните ограничения и унижения и обичайния, несигурен и невинаги по-добър изход - емиграцията в Турция. От друга страна, стремежът към житейска, обществено валидна и постижима "нормалност" е присъщ на турците през комунистическия период. През 60-те и 70-те години общото подобряване на благосъстоянието и образователната ситуация, модернизацията на бита, включително на село, новите индивидуални житейски шансове и стратегии, особено в градовете, са не по-малко значим феномен от толкова критикувания и атакуван религиозен и културен консерватизъм. В този смисъл не по-малко едностранчиви от пропагандните лозунги и клишета са някои оценки, издържани предимно в ключа на постоянния стрес, трудното оцеляване и ревностното съхраняване на застрашената идентичност, напълно справедливи най-вече за периода 1984-1985 г.


След смяната на партийно-държавното ръководство през 1956 г. и последвалото укрепване на властта на Тодор Живков започва да се очертава


политиката на постепенната асимилация


С тезиси от октомври 1958 г. започва поредица от (официални и неогласени) решения и мерки до средата на 60-те години: сливане на турските с българските училища и постепенното свеждане на майчиния език до избираем предмет (при негласен натиск върху родителите да се отказват и редица други пречки), уволнения на учители и работещите в детските градини, свиване на броя, обема и периодичността на турскоезичните издания и тенденция към двуезичие, рязко намаляване броя на духовенството в съчетание на привличане на негови представители към тайните служби и поредната атака срещу мюсюлманската религия и традиции - "разфереджаване", затваряне на джамии и сурово преследване на недовоството и съпротивата.


Това става на фона на първия опит за насилствено преименуване на българите мюсюлмани, приключил през 1964 г. с временен отказ от подобни открити и фронтални действия. През втората половина и края на 60-те години курсът отново се смекчава. През февруари 1969 г. обаче започва ново ограничаване и настъпление срещу етническите специфики с акцент върху асимилацията - термин, избягван на официално ниво, но употребяван на заседания на висшия партиен и държавен елит в смисъл на неизбежен, предстоящ, закономерени прогресивен процес. До средата на 70-те години се изважда от учебните планове изучаването на турски език като майчин, закриват се самостоятелните турски театри и фолклорни състави, през 1978 г. временно напълно е спрян приемът в Катедрата по турска филология (междувременно преименувана на ориенталистика и после по източни езици).


Успоредно с това вървят няколко вълни на изселвания - разрешавани и насърчавани. Около 155 хиляди души избират и/или са принудени да напуснат България през 1949-1951 г., а после още около 130 хиляди стават емигранти предимно в контекста на събирането на разделените семейства в преиода 1968-1978 г.


За българските управници обаче крайните резултати са незадоволителни. През 1980 г. турците са над 9% от населението, близо до нивото от 1946 г., и отново има нагласа за нова инициатива за изселване. Демографска прогноза от средата на 70-те години сочи, че към 2001 г. турците ще достигнат 10.2% от населението с три пъти по-висок прираст от този на българското мнозинство, при положение че за "оптимално" се възприема нивото от 8.6%. През февруари 1982 г. е ограничено заселването на приходящи от други райони турци в Бургаско, Хасковско, Ямболско и Кърджалийско. До лятото на 1984 г. тече подготовката на това, което по-късно става известно като възродителен процес .

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на МЕЧТИ,МЕЧТИ.
    *****
    Неутрално

    ДЕ ДА МОЖЕШЕ СЕГА ВЛ.ДИМИТРОВ -МАЙСТОРА ДА ВИДИ ТЕЗИ ДВЕ БЪЛГАРКИ,ТАКАВА КАРТИНА БИ НАРИСУВАЛ.

  2. 2 Профил на ===
    *****
    Неутрално

    Обективно написано - поздравления "Дневник"!

  3. 3 Профил на Напомняне
    *****
    Неутрално

    Дневник, като толкоз се интересувате от таквиз въпроси, ще не пуснете някое материалче за БЪЛГАРСКИТЕ МАЛЦИНСТВА в Северна Добруджа? И за БЪЛГАРСКИТЕ МНОЗИНСТВА в Западните покрайнини, областта Македониа, Беломорска Тракия и Одринкса Тракия?

  4. 4 Профил на az
    *****
    Неутрално

    статията не ви е толкова обективна, защото трябва да кажете, че държавната политик по време на комунизма също включва и масови опити да се образоват малцинствата чрез всевъзможни квоти и предимства пред българското мнозинство за постъпване в университети, назначаването им на високи постове и т.н. Друг е въпросът, че тази политика не винаги е била последователна, но е имало подчертана тенденция в тази посока.

  5. 5 Профил на al
    *****
    Неутрално

    Аз пък искам да попитам, кой го измисли това турско малцинство в България!?!? Ако има малцинство, то е само на религиозна основа, сиреч мюсюлманско малцинство. Ние българите религията никога не сме я правили на проблем. И до сега хората си живеят заедно, всеки с религията си. Изцепките са били на държавно ниво с цел някаква измислена сегрегация. Ако някой не ми вярва - да застане на Резово на границата и да хвърли един поглед към турската страна - златни плажове, приказни поляни и пукнат човек няма. На Европейската част на Турция и липсва населението - http://www.britannica.com/EBchecked/topic-art/609790/65676/Population-density-of-Turkey#tab=active~checked%2Citems~checked. В такъв случай, при положение, че турците са си обрали навремето крушите от Европейската част, от какъв зор, точно ще оставят братя турци в България!?!?!

  6. 6 Профил на al
    *****
    Неутрално

    Аааа, насмалко да забравя - Хайде холан!

  7. 7 Профил на haskovo
    *****
    Неутрално

    Това е моя народ - горе 2-те женици на снимката - работа работа и пак работа. Това е и българския народ - идете в някое българско селце да видите. Всичко друго е манипулация. Радвам се че българи са написали такава книга. Поздравления.

  8. 8 Профил на dran-dran
    *****
    Неутрално

    Тези две женици на снимката нищо няма да разберат от това, което сте написали. Язък за хартията. По-практи4но ще е докторицата на селото да им обясни, 4е не е здравословно 3-4 годишни деца да ходят през жегите навле4ени и със забрадки. Уважавам религията им, но ми е жал за децата. Не мога да си представя, 4е аз бих облякла вълнения пищимал по това време.

  9. 9 Профил на rrr
    *****
    Весело




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK