Далечното близко минало

Далечното близко минало

© Живко Ангелов



Петър Добрев"Гледах как по Би Ти Ви попитаха едно дете кой е бил Тодор Живков. То отговори: той е бил велик диктатор, по негово време хората са живеели по-добре. Смешно, но всъщност тъжно", разказва журналистът Фреди Фосколо, лежал в затвора по времето на комунизма и организирал няколко нелегални бягства от България.Не е нужно човек да има неговата биография, за да стане чувствителен към подобни разкази за близкото минало, основани предимно на подобни носталгични интерпретации.


Младото поколение няма реална представа за предишния режим, историята му не се изучава в училищата, а в медиите беше наложена представата, че никой нормален човек вече не се интересува от този период. "Не можем да искаме осем милиона непрекъснато да мислят за същността на комунизма, за неговите престъпления и за основните му актьори. Но това е основната задача на елитите - политици, изследователи, преподаватели, журналисти - да мислят, да поставят нещата на мястото им и да направят оценка, да налагат тази оценка в обществото", смята проф. Ивайло Знеполски, преподавател в Софийския университет и един от основателите на Института за изследване на близкото минало.


Институтът, създаден през 2005 г., се стреми да даде именно такава оценка на комунизма, която постепенно да се превърне в норма през училището, университета и медиите. Институтът вече има издадени няколко книги (виж карето), които дават надежда, че българският комунизъм ще престане да бъде черна дупка в историята и ще може да бъде погледнат безпристрастно и критично. Изглежда, в цяла Европа е дошло времето за подобни процеси. Неотдавна в Прага беше подписана декларация за европейската съвест и комунизма, която заявява, че Европа трябва да признае последствията от комунизма като тези от нацизма и да предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век."Прави ми впечатление, че последната година срещнах повече книги, филми и проекти и повече хора се свързаха с мене - във връзка с разследване на тъкмо това минало, отколкото през 18-те години преди това", казва българският писател, пишещ на немски, Илия Троянов.




Тази година в България излезе и неговата книга "Кучешки времена", която изследва последиците от комунизма и "революцията менте" от 1989 г. Троянов също така пусна по втората национална немска телевизия ZDF филма "Балада за българските герои", който разказва за съдбата на българи, противопоставили се на комунистическия режим. "Очевидно в момента има нещо - дали течение, вълна или нещо по-трайно, но интересът расте и все повече хора се занимават с комунистическото минало", смята Троянов.Европа вече веднъж е преживявала подобна преоценка - след Втората световна война, когато страни, сътрудничили с нацистите, постепенно ревизират собствената си история. "Мисля, че както се е случило във Франция 20-тина години след Втората световна война, така и тук след време много неща ще изскочат благодарение на по-младите поколения", смята Фреди Фосколо, който е наполовина французин, наполовина българин и живее както в София, така и в Париж. По времето на комунизма той пише във френското издание за Източна Европа "Нова алтернатива".


Според Фосколо в момента все още запазваме суровия материал на историята, която впоследствие ще прочисти обществото. "Трябва паметта да стане история, но това подлежи да стане в България."И макар да има положителни примери в тази насока, все още масовата представа за комунизма е изненадващо романтична. Тя се поддържа и от всевъзможни конференции за дейността на Георги Димитров, есета на тема Димитър Благоев, паметници на Тодор Живков и срещи с генерали от КГБ."Комунизмът в последните години от своето властване над страната ни не беше характеризиран с онези насилия, както в началото. Някои хора, които не бяха кой знае как ангажирани в грижа за бъдещето на нацията, си спомнят с носталгия за точно този период", обяснява Дянко Марков, организационен секретар на съюз "Истина" и главен редактор на едноименния вестник. "Лекарствата били почти безплатни, хлябът бил евтин.


Това е примитивизмът на мисленето чрез стомаха, чрез удобството", смята някогашният царски офицер Марков, чиято дългогодишна дейност е насочена към разкриване на престъпленията на комунизма и справедливост за репресираните от режима."Всичко в държавата беше подложено на обезличаване и на подчинение на една доктрина, която претендираше, че ще даде щастие на всички. Но това е отречено от азбучните философски истини," казва Марков. "Не е важно какъв е броят на хората, които се чувстват щастливи, а дали другите хора не са обречени на незаслужено нещастие. А именно в това е същността на комунизма. Врагът, ако не се подчини, бива унищожаван." "Трябва човек да съзнае, че комунизмът е една грамадна машина, която е подтискала българската нация", смята и Илия Троянов, чието семейство е било принудено да избяга отвъд желязната завеса.


Според писателя комунизмът е най-зверската система, която изобщо е съществувала в историята на човечеството. Затова и събуждането след него ще трае по-дълго от очакваното.Това събуждане би могло да доведе до общ прочит на историята в България, която в момента има многобройни интерпретации. Според Фреди Фосколо помирението ще стане някой ден, когато може би ще има общ пантеон на падналите за правда и свобода, за нормално съществуване. "Там ще бъдат и Вапцаров, и Георги Марков, няма да се делят жертвите. Лошото е, че днес факторите в държавата не желаят да се знае за борците срещу комунизма", смята журналистът. И въпреки това някакъв напредък има. Проф. Знеполски смята, че е необходима дистанция, от позицията на която да се изгради една обективна и научна представа за събитията и личностите от този период. "Не може да се върви напред, без да се познава миналото", казва професорът. Остава обаче въпросът дали истината за миналото сама по себе си ще доведе до нужните промени в обществото.


Отдавна сме свидетели как хора, доказани като агенти на ДС, продължават да заемат отговорни постове в държавата и да управляват общественото мнение. "Много е трудно хората, които са били потърпевши от стария режим, да приемат, че днес отново техните някогашни мъчители определят битието", казва Дянко Марков. Според него обаче нуждата от ясна памет за комунизма е безспорна и за нея трябва да се работи: "...богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът."


За 9 септември 1944 г.


"Девети септември 1944 г. ще остане паметен в съзнанието на няколко поколения. Много от героите не дочакаха този ден, те дадоха живота си за една справедлива кауза. Други дочакаха тъй жадуваната свобода и се включиха в изграждането на нова България, страна на истинска народна демокрация, на братство и равенство. На този септемврийски ден приключи голямата битка срещу монархо-фашизма в България и започна градежът на страната. Съвсем заслужено деветият ден на септември беше обявен за национален празник на новата ни държава и се честваше с манифестации и военни паради... За каква хуманност говорят днес някои политици, наричащи себе си демократи? Как смеят нагло да отричат, че в България фашизъм имаше и бяха извършвани жестокости? Искат и реабилитация за съдените от Народния съд престъпници."


Тодор Панайотов, в. "Дума", 2006 г.


"На младите хора в България бих казал, че най-важното е те да знаят как се е стигнало до положението България да стане безусловен съветски сателит. Трябва да знаят какво означава това, което сега се представя като въоръжена борба и подготовка на въстание през 1944 г. Трябва да знаят, че това са фалшификати на истинската история."Петър Семерджиев, дисидент, политически емигрант по времето на комунизма, журналист и писател, в. "Дневник", 2008 г.




Досега издадени книги от Института за изследване на близкото минало:


"Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби", Даниела Колева


"Властовите структури на Българската комунистическа партия", Александър Везенков


"Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963 - 1989 г.", Мартин Иванов


"Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория", Ивайло Знеполски


"Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава", Момчил Методиев


"Възродителният процес". Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици", Михаил Груев, Алексей Кальонски


Предстоящи проекти:


"Политики на структуриране на културната памет 1944-1989 г.", Евелина Келбечева


"Парична политика без пари", Румен Аврамов


"Казионните организации", Александър Везенков


"Българското село през социализма", Михаил Груев


"БКП и политиката към емиграцията", Бойко Киряков


"Комунистическият режим и българските мюсюлмани", Михаил Груев


"Отношенията между Българската православна църква и комунистическата държава", Момчил Методиев


"Културната политика на комунистическия режим", Иван Еленков


"Производство на исторически знания през комунистическата епоха", Иван Еленков


"Външният дълг на България 1944-1989 г.", Даниел Вачков, Мартин Иванов

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Hemy VARNALIS
    *****
    Неутрално

    СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ПЕНСИОНЕРИ - В СТО ХИЛЯДИ ЕВРОПЕЙСКИ ДРИПИ ВТОРА УПОТРЕБА - В СТО ХИЛЯДИ МАФИОТСКИ ХОТЕЛИ НА БРЕГА НА СТОХИЛЯДИ ЗАМЪРСЕНОТО ЧЕРНО МОРЕ - ПОД СТОХИЛЯДИ ГОРЯЩИ РИЛА И ПИРИН ПЛАНИНИ - СЪС СТОТИНА СТОТИНКИ В ДЖЕБ! . . . РАЗБЕРЕТЕ МЕ ДОБРЕ! . . . ПОД НИСКОПРЕЛИТАЩИ ВОДОДИСПЕРСИОННИ ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ - ИЗПРАТЕНИ ЗА РЕМОНТ НА СТОХИЛЯДНОТО БЪЛГАРСКО ЗАКРИТО ЛЕТИЩЕ - ПОД СТОХИЛЯДНА АДМИНИСТРАЦИЯ ЗЯПАЧИ-ЛАПАЧИ! . . . РАЗБЕРЕТЕ МЕ ДОБРЕ! . . . СЪС СТОПРОЦЕНТОВА ПЕРСПЕКТИВА - ИЛИ ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ТРЪБОПРОВОДИ - ИЛИ АВТОНОМИЯ ЗА ЦИГАНЕТО . . . РАЗБЕРЕТЕ МЕ ДОБРЕ! . . . Е!?!

  2. 2 Профил на itzoto
    *****
    Неутрално

    "На дъното на тази типична съветска феодална стълба стои крепостният народ. Онзи народ, който по законите на феодализма е прикрепен завинаги към дадено място и дадена работа и който няма право:



    да не харесва решима,

    да се съмнява във феодалната идеология,

    да има свое мнение и да го изказва,

    да критикува феодалите,

    да се организира свободно,

    да избира свободно,

    да пътува свободно,

    да сменя работа свободно, да разполага с продуктите на труда си,

    да се ползува от справедлив съд,

    да има своя религия,

    да бъде третиран човешки от милицията,

    да слуша чужди радиостанции,

    да чете книги, неодобрени от феодалите,

    да не служи във феодалната армия,

    да бъде себе си.



    Единственото право, което крепостният народ има, е безропотно и усърдно да произвежда блага за феодалните касти и да се надява, че те ще оставят нещичко й за него. В качеството му на производствен добитък крепостникът има право на известни медицински и социални грижи, за да го поддържат работоспособен.

    Това е структурата на съветския феодализъм, която е гръбнакът на режима у нас и във всички източноевропейски страни под съветски контрол".
    (Задочни репортажи за България , 1978)
    От автора убит заради писанията си!

  3. 3 Профил на Стоянко
    *****
    Неутрално

    "Не е важно какъв е броят на хората, които се чувстват щастливи, а дали другите хора не са обречени на незаслужено нещастие" - в днешно време има малка групичка все още живи щастливци и огромна част от населението незаслужила с нищо обречеността си да бъде нещастна. Не е ли така, бивши царски офицерино?

  4. 4 Профил на Бат'Льольо
    *****
    Неутрално

    За №2
    -----
    СЕГА
    -имаш право да не харесваш режима, но оставаш без работа
    -имаш право да не харесваш идеологията, доколкото я има, но какво от това?
    -имаш право да си кажеш свободно мнението анонимно в някой форум
    -критикувай смело и си търси друга работа
    -организирането е межде двете безумни крайности - 360 партии и един-единствен тоталитарен лекарски съюз
    -избираш свободно коя от коя по-негодна личност
    -на книга ти е разрешено да пътуваш свободно, но нямаш пари да го направиш
    -сменяй си работата свободно колкото си искаш - кеф ти тука, кеф ти в Гърция, Испания, Канада. Кеф ти да миеш чинии или задници, да метеш улиците или да висиш на някое високо скеле
    -съдът е толкова справедлив, че просто не е за приказване
    -и преди не е имало проблем за религиозните
    -полицията не бие, ама снощи биеше
    -си заринат от радиостанции, ТВ програми, Интернет, но това не означава, че си по-добре информиран отколкото тогава
    -разрешават ти да четеш всякакви книги, но не можеш да си ги купиш
    -нямаш право да служиш в армията, можеш само да си наемник там
    -можеш ли да бъдеш себе си при това положение?

  5. 5 Профил на парадокс
    *****
    Неутрално

    Институтът за изследване на близкото минало, като държавно контролиран, е оглавен от бивш комунистически министър! Познайте какви са подчинените му. Познайте на кого се издават и заплащат написаните книги. Познайте колко работа ще свърши такъв институт. Тука се сещам, че комунистите бяха инфилтрирали в Свободна Европа половината или повечето от журналистите.

  6. 6 Профил на №№№
    *****
    Неутрално

    Георги Марков е в последното изречение на № 5.

  7. 7 Профил на Браво на 4 (Бат'Лольо)
    *****
    Неутрално

    Много добре го е казал номер 4. Има дори едно изследване написано от учен от Йейл (The Loss of Happiness in Market Democracies by R. Lane), където много добре е показано, че свободните консумативни общества като американското създават не особено щастливи хора. Взаимоотношенията между хората и тяхното усещане за принадлежност към групата играят по-голямо значение. Индувидуализмът и правото на голям избор не води до щастие. Всичко разбира се се отнася за от едно минимално ниво на метериално благополучие нагоре. Социализмът за съжаление поражда мерзел и е обречен на икономическа смърт.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK