Проф. Джон Неш: Икономиката се нуждае от хирург, а не от витамини

нобелист за икономика

Проф. Джон Неш

© Дневник

Проф. Джон Неш



Онези, които са гледали филма "Красив ум" със сигурност знаят нещо за математика Джон Форбс Неш, който получи Наградата по Икономика в памет на Алфред Нобел, заедно с Джон Харсани и Райнхард Зелтън, за тяхната работа по теория на игрите.


Джон Неш е роден през 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния и още преди завършването на средното си образование чете книги по висша математика и доказва класическата теорема на Ферма. Родителите му забелязват неговия потенциал и го пращат на допълнителни уроци. Той е приет в Техническият университет Карнеги в Питсбърг (Carnegie Tech) като студент по химическо инжинерство, но скоро се премества в специалността Химия , а след това в специалността Математика. Джон Неш е толкова успешен студент, че дори получава специалност Магистър, докато учи за Бакалавър. Докато е в Карнеги, той изкарва курс по икономика и в резултат на това написва статията "Проблемът с договарянето", с която започва своите изследвания в областта на теорията на игрите.


Той е приет за докторант както в Харвард, така и в Принстън, но избира втория университет. Освен че доразвива идеята си, която е основата за статията "Не-кооперативни игри", Неш също така прави открития в областта на множествата и реалните алгебрични редици и в крайна сметка има две възможности за теза за своята докторантура. Случило се така, че работата му по теорията на игрите била приета и той получил званието "Доктор на науките" през 1950 г. - само две години след като започнал докторантурата си. Известна като "Решението на Неш", неговата теория обяснява динамиката на заплахата и действието между конкуренти, което се оказва много полезно за много бизнес стратези. Неговата най-известна работа в областта на чистата математика е теорема, която решава класически проблем в диференциалната геометрия. Той има принос и към теорията на частните диференциални уравнения. През 1951 г. той започва да работи в Масачузетския Технически Институт (MIT), кедето публикува статията "Реални алгебрични множества", но напуска в края на 50-те години поради пристъп на душевна болест.




През време на сабатическата си година в Принстън (1956-1957 г.) Неш среща и сключва брак с Алиша Лопез-Харисън де Ларде, която е студентка по физика. През 1959 г., когато Алиша е бременна, Джон Неш започва да страда от халюцинации и е приет в болница – след това той е редовен пациент до 1970 г. Техният син Джон Чарлз Мартин (през първата си година не е имал име, защото Неш не е бил в състояние да даде съгласието си за това) също става математик и както баща си е с диагноза шизофрения.


Джон Неш продължава да работи в Принстън. Той е получил няколко награди и е измислил две игри: Хекс (измислена независимо и от Пийт Хейн) и Довиждане Наивнико, създадена заедно с М. Хаузнер и Лойд Шапли. С годините халюцинациите на Неш отмират и той започва да се контролира все повече. Неговият урок към всични нас, може би е това, което казва за начина, по който е преодолял болестта си " Отричане на политически-ориентираното мислене, което в основата си е безнадежна загуба на интелектуално усилие".

Доктор Неш, Вие получихте Награта по Икономика заради вашата работа теория на игрите и достигането на равновесие. В момента има финансова криза. Според Вас това специфично състояние на равновесие ли е, което е различно от общото икономическо равновесие, известно от теорията, или може да се очаква, че някакви сили, например "невидимата ръка", да придвижат пазарите към равновесие?


-В един или друг смисъл, винаги има равновесие. Но вашият въпрос е малко подвеждащ. Например, ние можем да говорим за пазари и търговия без да използваме думата равновесие, както и да говорим за тях като използваме думата равновесие, но тогава ще бъде по-различно. Аз си мисля, че това е до известна степен разделяне на пазари от добри пазари, на търговия от благоприятни условия за търговия. Разбира се, съвсем в духа на класическата икономика е да се говори за благоприятни условия на търговия, защото ние живеем в свят на класическо мислене. Така че, едно състояние на икономиката може да не предлага благоприятни условия за търговия и ако условията не са толкова благоприятни, може да заключите, че нещо не е наред. Но от гледна точка на научната икономика може би няма нищо нередно. Просто времето е лошо. В действителност икономическото време не е добро, то има свойството да се променя.


Кой помага на икономическото време да се променя? Или то се променя от самосебе си.


-Ако направим сравнение с метеорологическото време и разгледаме един ден, температурата е най-ниска по тъмно призори, но тя нараства и достига максимума си по средата на следобеда. Така е и при икономическото време.


Какво мислите за развитието на икономиката на САЩ, ЕС и света като цяло?


-Не считам, че ги разбирам много добре. Искаше ми са да знам повече. Ако ги разбирах по-добре, може би щях да се справям по-добре с личните ми инвестиции. Аз имам лични инвестиции и ако знаех повече, щях да вземам по-правилни решения. Всъщност имах повече късмет с инвестициите ми с международен характер, отколкото с тези в САЩ. Хубавото е, че сега всеки може да инвестира собствените си пари в неща, които не са част от икономиката на САЩ. Това вече е достъпно за всички. Можете да си представита какво би било в държава, където хората инвестират само в местната икономика. Би било доста ограничаващо, например в България, ако инвеститорите могат да инвестират само в български компании. Разбира се, предимството на местните инвеститори е, че те може би познават по-добре българските компании. Но за хора, които не знаят толкова много за икономиката, а могат да инвестират само местни компании, би било много ограничаващо. Все пак България не е много богата страна.


Една от темите, по които работите напоследък е тази за парите. Какъв е проблемът с парите?


-Вижте, имало е време, когато е нямало хартиени пари. Например още по времето на Цезар. Той е секъл монети, но след известно време е сменил старите монети с нови, които са се наричали по същия начин както старите, но са имали по-малко съдържание на злато и сребро. Ако разглеждаме хартиените пари, да вземем за пример Турция. Може би сте забелязали, че наскоро в Турция стигнаха дотам, че премахнаха милионите от старите турски банкноти. Ето това може да се случи с парите.


Хартиените пари ли са злото, което доведе до икономическите шокове, които видяхме напоследък?


-Ами те имат първоначално действие. Факт е, че американците нямат доверие на долара. Затова те се впускат в инвестиции и вземат решения дали да имат ипотека или не. Хората може да си кажат: "Охо, аз мога да взема ипотека, да я гарантирам с голяма къща и да взема голяма ипотека. След това ще минат години докато я изплащам, но заплатата ми ще се повиши и аз ще изкарвам повече пари, а плащанията по ипотеката ще си останат същата сума долари. Инфлацията ще расте и това е нормално. Така че, няма ли да съм на печалба от това?". В действителност след това минава известно време, през което те не се тревожат. Но след това може да се появят проблеми. Човекът може да остане без работа и няма да може да направи нищо срещу това да вземат жилището му. В голяма степен, точно това се случва сега в САЩ. Така хората, които имат виско-рискови ипотеки (sub-prime mortgages), ако имаха повече време на разположение, те можеше да имат по-високи заплати и ако ипотечните плащания са същите, да могат да ги изплатят изцяло. Но в същото време, хората, които дават ипотечни заеми, те са в ипотечния бизнес и искат да спечелят пари, а не само да ги раздават безплатно. Ако те дават пари за дългосрочен ипотечен заем и плащанията по този заем са фиксирани, те реално не биха спечелили нищо. Ето така уравнението остава без решение. И затова кредиторите трябва да помислят за това и увеличават лихвите по заемите. Основните лихвени равнища може да са много ниски, например един процент, но по ипотечните кредите лихвата ще бъде поне шест-седем процента.


Според Вас има ли решение за текущата ситуацията в САЩ?


-Аз имам идея за дългосрочно подобряване на ситуацията, но нямам версия за ситуация на криза. Не съм мислил по този въпрос досега. Това е съвсем различно нещо. Прилича на случаите в медицината. Можете да отидете на редовен преглед при доктор и той да ви предпише витамини, някакви упражнения или други неща. Но е съвсем различно ако имате апендицит. Тогава ви трябва хирург, който да направи операция. А това е много бърза процедура.


Какъв е дългосрочният Ви подход?


-Парите може да се реформират, като например в Европа. За някои държави от ЕС е голяма реформа. В Германия, например, те имаха марка, сега имат евро, но в този случай еврото не е някаква реформа. Но за Италия и Гърция, еврото е голяма реформа. Това за тях са различни пари, в сравнение с това, което са имали преди. Също така Турция може да реши да въведе еврото и да стане член на ЕС. Все пак, част от Турция е в Европа.


Всъщност Вашата идея е, че паричната система трябва да се промени по някакъв начин.


-Ако се върнем назад във времето, преди 1930 г. е имало златен стандарт. Имало стабилни пари. Разбира се, че от време на време е имало паника и финансови кризи, но парите са били със стабилна стойност. Защото е имало правило, според което са били обвързани с нещо, което е имало реална международна стойност.


Мислите и че отново може да има пари със стабилна стойност?


-Може да има, но не съм сигурен дали това е политически възможно. Едно нещо може да е добро, но да бъде политически невъзможно. И аз не виждам начин това да се постигне политически. Подобно решение зависи от много неща. При еврото това беше постигнато, но имаше няколко етапа на въвеждането на новата валута. Самото въвеждане на еврото е голямо постижение, но е възможно в бъдеще да се провали. В дългосрочен план еврото може да претърпи същото развитие както други неща, които са били добри за известно време и след това са се провалили по една или друга причнина. Например провал на управлението или пък друга причина с политически привкус.


Всеизвестно е, че инфлацията е монетарно явление. При нарастването на количеството пари се получава инфлация. Този закон все още ли е валиден?


-Това е прост факт, но аз го харесвам. Това е много стар урок, който трябва да се научи. Аз го разглеждам като сравнение на теорията на наситеността с парите в дюшека. Има типични американци, които си представят, че нещата не са такива, каквито са, че те могат да имат пари, повече пари, повече кредити и всичко това безплатно. Другата заблуда е, че правителството може да поддържа небалансиран бюджет безкрайно. Това са типични примери и те са част от проблема. В Евро-зоната има стриктни правила и политика на контрол върху инфлацията. И това беше в сила още преди въвеждането на еврото. Имам в предвид, че държавите бяха кандидат-членове и те трябваше да контролират инфлацията в местната валута, която пък беше с фиксирано съотношение към еврото. Аз наблюдавах това в Гърция. Те имаха фиксирано съотношение между драхмата и еврото. Имаше определен период, в който съотношението беше валидно и едва след това еврото беше въведено. Но другите държави настояха да има контрол върху инфлацията и едва след това беше направен прехода към еврото. И след това се намериха сили за реализирането на това нещо, което политически изглежда, че можеше и да не се реализира.


Кои са другите уроци, които американците научиха напоследък?


-Аз не знам доколко се знае, но има хора като Проф. Фелпс, Проф. Кинланд, Проф. Мъндел и други, които имат Награда по икономика в памет на Алфред Нобел. И те са признати за тяхната работа в областта на парите, инфлацията, действията на държавата и нейната политика. И тези хора са направили открития и говорят истината, но не мисля че са широко оценени в САЩ. Това се нарича екзотерично знание. Тези хора са признати в Стокхолм, но не са признати във Вашингтон. Всеки политик твърди, че ще направи разни неща, ще намали данъците, ще увеличи доходите и просперитета на хората, ще намали националния дълг, но след това нищо. Отново всичко се оставя да се свърши от "невидимата ръка".


Запознат ли сте с икономиката на България? Ние имаме Валутен борд.


-Не знам подробности за вашата икономика, но Валутният борд е подбен на моята идея да се въведе Ценови Индекс на Индустриално Потребление, към който да се фиксира стойността на идеалните пари. Когато имаме система на валутен борд, всъщност, ние също имаме индекс, но той е базиран на валути. Ако международният валутен пазар е дестабилизиран, няма да има значение какво правите в София, защото валутният борд може да се провали, както в Аржентина. Аз мисля, че по някое време може да видим и Турция със свой валутен борд, за да стабилизира валутата си към еврото и след това да се присъедини към ЕС. След това може да видим същото при Сирия и дори може би и при Иран. Но например, ако всякакви страни извън ЕС, решат да фиксират валутите си в някакво съотношение към еврото, без всъщност да се присъединят към каквато и да било система за съвместно държавно управление, която е свързана с еврото, тогава е много възможно да има дестабилизиране на еврото, което иначе би било много стабилно и с висока стойност. Много е ласкаво за самото евро, че страни като например България, са фиксирали своите валути към него. Но ако има твърде много държави, които фиксирата валутата си към еврото, тогава управлението на еврото може да се провали. Ще има твърде много напечатани евро-банкноти.


Има много държави, които са фиксирали валутите си към долара. Виждате ли някакви проблеми с управлението на долара?


-Съвсем същото е. Разбира се, когато една валута за известно време има точно определена стойност, различна от тази, формирана на база пазарно търсене и предлагане на законното платежно средство в страната , както валутата на Аржентина беше фиксирана към долара преди няколко години, тогава международните наблюдатели може да не се доверят на тази стабилност на валутата. Все пак такава форма на дефиниране на стойност на дадена валута не е напълно погрешна. Това се вижда особено при малките икономики, като тази на Панама, която е фиксирала валутата си към тази на по-голяма държава, в случая САЩ. Но е очевидно, че фиксирането на дадена валута към друга, парадоксално поставя допълнителна тежест върху основната валута. Така че, когато имаме много държави, които са фиксирали валутите си към долара, еврото или някоя друга голяма валута, ефиктивно това е индиректно печатане на пари. Ако имаше държави, в които валута не е хартиени пари, а златни монети, както по времето на Златния стандарт, тогава ако други държави фиксираха валутите си към тях, паричната маса можеше да нарасте неограничено, но това е съсвсем друга история. От друга страна пък златото в момента е много спекулативна стока. Цената му се повишава и пада. И ако сравните цената му към тази на платината или среброто, тези съотношения също се променят.


В кои области са вашите научни изследвания в момента?


-Аз имам няколко теми, по които работя. Едната е темата за парите и аз публикувах по-рано тази година статия на тази тема. Също така работя по теория на игрите за трима души. Направил съм няколко модела и това трябва да доведе до по-задълбочени проучвания, но не съм сигурен колко мога да направя сам по въпроса. Разбира се, първо трябва да публикувам нещо по темата. Също така имам няколко неща, които са ми били интересни в миналото, но не очаквам до постигна нещо значително при тях.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK