Кулинарната революция



Преди три десетилетия Лю Гуейсян се превърна в най-неочаквания революционер в комунистически Китай - всичко, което тя направи, беше да открие ресторант. Днес тя е на 76 години и с крехко здраве, но все още е знаменитост заради смелостта й да открие първото частно заведение в годините след хаоса на Културната революция и бруталните атаки срещу мнозина, клеймени, че вървят по капиталистически път.


Лю се оказа в авангарда на икономическата либерализация, който извади Китай от самоналожената изолация и го катапултира на световната сцена, като същевременно извади милиони от блатото на бедността. Приносът на Лю и нейния съпруг Го Пейцзю може и да изглежда нищожен на фона на днешния шумен и пълен с ресторанти Пекин, но стореното през 1980 г. от позицията на тогавашното време беше просто шокиращо.


"Всъщност отначало изобщо нямах никакъв план. Семейството ни беше притиснато от обстоятелствата, трудно намирахме какво да ядем, дори и посредством държавните субсидии. Тогава ми хрумна да открия малък ресторант и да опитам да изкарам малко пари", обяснява Лю. "Никой обаче не знаеше към кого да се обърна за разрешение. Беше изключително трудно. Все още нямаше правила за започване на частен бизнес. Никой дори не знаеше какво означава реформа или отваряне, допълва тя, имайки предвид термините, появили се в езика на китайския елит в самия край на 70-те години.




След чукане на много врати най-накрая Лю и Го получили благословия за откриването на ресторанта си. Те го нарекли "Юебин", или "Щастливият гостенин". Със своите едва 12 места и бедно меню "Юебин" бързо се превърнал в сензация в една страна, в която по това време яденето била неясна концепция, а намирането на храна - истинско изпитание. "И така започнаха да идват все повече и повече хора, опашките се виеха около блока", спомня си Го, гледайки избелели снимки отпреди близо 30 години. На всички тях хората носят сините куртки от времето на Мао. "А всичко беше толкова просто. Вижте само обикновените столове и маси, които ползвахме."


Покрай шума, съпътстващ тържествата по случай 30-ата годишнина от началото на реформите Лю леко се е уморила от оказваното й внимание. Не минава и ден без посещение на репортери. "Няма телевизия, в която да не съм била. Била съм дори и в "Чайна дейли", официоза на Комунистическата партия.


Двойката обаче така и не разширява съществено бизнеса и освен "Юебин" прави зад съседния ъгъл още само един малко по-голям ресторант - "Юесян" ("Щастливият безсмъртен). "Доволна съм от тези два ресторанта, те все още изкарват много пари", казва Лю. Менюто също не се е променило съществено и е запазило простия си семеен стил, залагайки на северната кухня, характеризираща се с големи порции месо и зеленчуци, обилно гарнирани с чесън.


И "Юебин", и "Юесян" все още са популярни въпреки сериозната конкуренция, а много хора ги посещават не само заради храната, но и заради историята. "Да се осмелиш да откриеш ресторант още в началото на реформите се изисква голяма храброст", признава Тан Цзе, брокер от Пекин, докато довършва храната си в "Юебин". Самата Лю скромничи за приноса си в икономическите промени в Китай. "Наистина имам идеята, че съм се намесила в промяната на историята, но не съм имала подобно намерение. Исках просто да направя нещо добро за страната и да изкарам малко пари", заключава тя.



Хроника на реформите


1978 г. - Китайската компартия започва реформи две години след смъртта на Мао Цзедун по инициатива на реабилитирания ветеран Дън Сяопин. Първата сред тях е даване право на фермерите на собственост над тяхната продукция.


1979 г. - На гражданите е наредено да се придържат към политиката "едно семейство - едно дете", за да се намали ръстът на населението. Отношенията със САЩ са нормализирани.


1980 г. - Шънчжън е обявен за специална икономическа зона, в която започват опити с по-гъвкава пазарна политика.


1986 г. - В Пекин и други градове избухват протести срещу корупцията и политическия контрол. В резултат през 1987 г. е отстранен реформаторът Ху Яобан, считан за твърде либерален от Дън.


1988 г. - Икономическите трудности нагнетяват обществено напрежение. Инфлацията надхвърля 30%.


1989 г. - Падането на комунистическия блок довежда до протести и в Китай. Студентските демонстрации на площад "Тянънмън" са потушени с кръв.


1990 г. - Отворена е Шанхайската фондова борса, първата в комунистически Китай.


1992 г. - Дън обикаля Южен Китай в подкрепа на реформите, което води до пазарен растеж и политическо успокояване.


1996 г. - Пекин прави юана конвертируем.


1997 г. - Дън умира и е наследен от Цзян Цзъмин. Хонконг се връща под китайска власт.


1998 г. - Пекин отпуска 500 млрд. долара за спасяване на банковия сектор.


2001 г. - Китай става член на Световната търговска организация.


2002 г. - Компартията допуска предприемачи за свои членове.


2005 г. - Китай изпреварва Великобритания, Италия и Франция и става четвъртата икономика в света.


2006 г. - Завършени са два гигантски проекта - язовирът "Трите клисури" и жп линията до Тибет. Валутните резерви на страната достигат 1 трилион долара и са най-големите в света.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на кулинар
    *****
    Неутрално

    пуснете си Фиеста тв и ще се насладите на манджи

  2. 2 Профил на anka0207
    anka0207
    Рейтинг: Неутрално



    Днес се регистрирах си мисля,че ще ми е интересно.Пожелавам Ви весела Коледа и успешна нова година

  3. 3 Профил на mapto
    mapto
    Рейтинг: 1361 Неутрално

    Най-любима ми е графиката "Население (в млн. доалра)".

    Дайте ми едно китайче за 5 долара, ама тихо, че е незаконно.

    Думите в един език са това, което е безкрайно и изисква най-много усърдие и постоянство. Затова направихме http://lexicum.net




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK