Шампионът в сянка

Доц. Свилен Нейков, съпругът на Румяна Нейкова, тъче на два стана - тренира национали по гребане и обучава студенти

Шампионът в сянка

© Анелия Николова



За него повече се говори като за съпруга и треньора на олимпийската шампионка Румяна Нейкова. Всеки следобед Свилен Нейков влиза в ролята на ръководещ националния отбор по гребане и на Руми. До обед е преподавател в Националната спортна академия и чете лекции на студенти. Изобщо - от години тъче на два стана. Казва, че тази двойна комбинация го е направила толкова успешен като специалист и човек и че ако изостави едното, ще пострада другото. Пристрастен е към високия спортен резултат, а болната му тема е пренебрежението на великите спортни нации към малка страна като България, неприятно усещане, трупано с години по време на състезания.


Нейков се вълнува от това как да направи повече гребци шампиони, както и защо учители по история и математика водят физическо възпитание само за да си набавят норматива от часовете за пълни заплати. Проблемът му е как да прави спорт, когато никой вече не си дава децата да тренират като професионални състезатели.


Аз съм институционализиран, казва Нейков за себе си.




Принадлежа на институцията, наречена спорт


Още преди да кажа мама, съм казал слайд, твърди той. В националните отбори по гребане влиза още от бебе на една годинка като дете на родители треньори. Оттам нататък всички негови преживявания са свързани с това да гони резултати, преди като състезател и сега като треньор.


Вместо в немска езикова гимназия във Варна, където имал желание да учи, влязъл в спортно училище и станал гребец. Така неусетно минали 10 години състезателна кариера в националния отбор. Младият Свилен тогава стига до 5-о и 6-о място на световно първенство и става световен шампион за студенти.


По стечение на обстоятелствата при онази система, в която 200 гребци се конкурират за място в националния отбор, Нейков пази спомени как е бил подложен на максимални физически и психически натоварвания. "Тези, които вървяха напред, но не бяха удобни, ги махаха или ги въртяха в лодките с различни партньори. В определени случаи съм бил потърпевш като син на треньори. Тогава не можеше да има семейства в националния отбор. Случвало се е да побеждавам на контролни, но да ми отнемат правото да пътувам на световно, защото "не ми бил готов паспортът", както и ред подобни недоразумения, причинени от системата", разказва той.


В годините на прехода много добри специалисти по гребане напуснат страната и тогава обективни обстоятелства му отварят вратата да стане треньор. Пет години преди това завършва ВИФ. Като студент много държи да се реализира, а не просто да получи диплома. Иска да разбере как се стига до успеха, как да намери онези механизми, които довеждат до максимален спортен резултат. Иска да експериментира върху човешките възможности, защото според него никой не знае потенциала на състезателите. "Затова ми трябваше не един състезател, а национален отбор. Малцина са тези, които знаят, че от 1995 г. работя не само с Румяна, а и още двадесетина национали, които имат добро класиране на международното поле."


Академичните изяви на Нейков започват от 1991 г., когато става хоноруван преподавател по метрология и методология в НСА. В това време печели аспирантура и защитава дисертация на тема "Тренировка на елитни гребци" към катедра "Теория на спорта". Така следва семейната традиция, поддържана от майка му. Тя преподава в Института по народно стопанство във Варна. Няколко години по-късно Свилен Нейков печели конкурс за редовен преподавател, а сега е вече доцент в академията.


На неговите лекции залата е пълна


въпреки че не прави проверки за присъствие. "Водя лекции на по-известни спортисти, които се обучават на индивидуален план. Те идват с доста високо самочувствие, но бързо разбират, че имат срещу себе си човек, който е много навътре в материята. Става им интересно, защото чуват, че говоря на техния език и им давам точно това, което ги интересува. Опитвам се да им обясня, че за да се гонят върхове, трябват съвременни системи за спортна тренировка."


Има много идеи как да направи отбор с по-високи резултати. Той се е заел с решаване на проблемите на всички състезатели в тима, било те битови или професионални. Според него на спортиста трябва всичко друго да му е наред, за да е напълно спокоен и да мисли само за тренировки: "Това ми взема много, взема ми тока, изчерпва ми енергията тотално. Ставам 6.30 ч., карам детето на училище, отивам на лекции, после правя организационни планове за тренировки, функционални изследвания в "Дианабад" и какво ли не за състезателите и така до късно вечер."


Свилен често се оплаква от липса на лично време. Изборът обаче си е негов: "Правя го не толкова за пари и слава. По този начин се чувствам добре, като помагам на хората и виждам резултата. Ако спра да участвам в някой от механизмите, в които работя, много бързо ще се свият нещата. Едното и другото ми трябват, за да мога да си осигуря свободата."


Имал е няколко възможности да работи при по-добри условия с чужди състезатели. Преди игрите в Пекин получава покана да поеме националния отбор на Китай за целия олимпийски цикъл. Отказва. "Имах да довършвам неща с Румяна и не можех да рискувам", обяснява. Преди това е отказвал предложения от гребните федерации на Египет, Бразилия, Португалия, Испания, подплътени със заплати по 6000 евро на месец.


"В чужбина мога да отида винаги, но никога това не е представлявало интерес за мен. Не работя за другите, защото те се състезават срещу България. Не искам да живея навън, искам да си живея в България, каквато и да е тя. Искам да работя за страната си и се ядосвам, когато наши добри момчета и момичета искат да излязат навън, тъй като тук не виждат условия да се развиват."


Преди време обаче приема покана да стане консултант на националния отбор на Сърбия и да изведе Ива Обрадович до олимпийска квота. "На Балканите сме хора, които трудно признаваме успехите на другия, затова реших, че не е добре да отказвам, щом хората ме оценяват", коментира той.


Специалистът обаче не е готов да споделя опита си с всеки колега


"Помагам, но не докрай. Не бих дал най-важните тайни, защото утре ще използват моите познания срещу състезателите ми." Нейков обменя опит с германеца Юрген Гроблер, старши треньор на Англия, както и с Игор Гринко, който дълго време правеше световни шампиони за бившия Съветски съюз, а после стана треньор в САЩ и Китай. От него се научава да води специална подготовка.


В живота пътят към всеки успех е изпълнен и с известна доза разочарования. Точно когато през 2002 г. работите на тандема Нейкови тръгнали идеално, изведнъж една група се събира, гласува срещу него и го сваля от поста старши треньор: "Направиха го, за да ми покажат, че не съм единствен. Само че същата година направих две световни шампионки, а състезателите на другите изпаднаха извън десето място. Отделих се и работех само с Руми и Виктория Димитрова." През септември е възстановен начело на националния отбор.


Този "инцидент" обаче е нищо в сравнение с това, което се случва две години по-късно на олимпиадата в Сидни. В надпревара за златния медал Румяна финишира наравно с беларускинята Екатерина Карстен, като победителката е определена едва след фотофиниш. Съдиите решават, че българката е изостанала с 0.011 секунди и й присъждат второ място. "Изпитах огромно огорчение от решението на съдиите. В най-лошия случай можеха да дадат два златни медала и един бронзов, което по никакъв начин нямаше да им наруши имиджа. Аз лично съм убеден, че Руми беше победител", казва Нейков.


През 2006 г., докато Руми е бременна с втория син в семейството, съпругът й става кондиционен треньор на футболистите от ЦСКА. "Получих предложение от Пламен Марков. Така попаднах в различна спортна среда, в която за пръв път не бях водещ. Установих, че натоварванията, които аз давам на гребците, идват прекалено тежки за футболисти. Момчетата работеха с готовност, но не искаха да влагат толкова усилия за подготовката. Тежко им беше и не можеха да се адаптират бързо. С малки изключения показваха ниски резултати във физическата подготовка."


На въпроса защо се ожени за Руми


Свилен отговаря: "Защото беше световна шампионка." След кратко мълчание, достатъчно да се наслади от ефекта на абсурдното си обяснение, уточнява: "Тогава прецених, че тя ще гледа деца, че е отговорна към семейството и мога да й се доверя. Изборът на съпруга е като избора на кола, зависи каква ще ти се падне. На вид я гледаш супер, но може да се окаже с дефектна електронна система."


За Румяна нещата са по-скоро с романтична основа. "Видях Свилен още когато бях ученичка. Подскачаше на плаца в Ковачевци. Направи ми впечатление, че не гребе вече седмица. После разбрах, че имал тендовагинит на китките и бил гипсиран. Един ден излезе много силна буря, всички хукнахме на пристана да прибираме лодките. Той ми помогна да си извадя моята от водата и я сложи на стойките. Харесах го, беше скифьор лека категория. Те са мускулести, добре сложени, доста изпити, беше наполовината на сега. След това го срещнах по време на зимен лагер на Белмекен. Тогава го помолих да ми ги намаже ските, защото все завършвах последна на контролните, и спечелих." Това впоследствие се оказва първата от много победи за бъдещото семейство Нейкови.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK