© Shutterstock
Плацебо се нарича нелекарствена субстанция (най-често захар), която учените дават на част от пациентите по време на клиничните изследвания на нови медикаменти. Идеята е плацебото да служи като контрола, така че да се установи категорично дали новото лекарство има действителен ефект. По правило болните не знаят дали получават медикамент или захар.
Учените отдавна са открили, че в много случаи плацебото "лекува". Това е необяснимо и в някаква степен дискредитира използването на контролни неактивни вещества в клиничните изследвания. Друга алтернатива обаче няма и затова плацебото си остава златен стандарт.
Ала защо половината от американските лекари предписват плацебо, както ни разкрива статия, публикувана в престижното научно списание British Medical Journal. Авторите на изследване анкетират 1200 лекари и установяват, че между 46% и 57% (според критериите на анкетата) от тях предписват нелекуващи болестта на пациентите си медикаменти.
Малка част от тези лекари предписват абсолютно неактивни субстанции като захар или солена вода. Повечето предписват витамини или пък антибиотици при вирусни заболявания (антибиотиците повлияват само бактериите, но не и вирусите).
Защо лекарите постъпват така? Според техните отговори, защото те знаят, че хората се успокояват, а състоянието им се подобрява, когато пият нещо. Самото приемане на хапче лекува без значение какво точно съдържа хапчето. Това явление е известно като плацебо-ефект. Много от анкетираните доктори с убеденост заявяват, че е по-добре на болния да се даде хапче чиста захар, отколкото нищо.
Тази доста разпространена лекарска убеденост е потвърдена от друго изследване на нагласите на медиците в САЩ, според което 45% от тях не се колебаят да предписват плацебо на пациентите. 6% от интервюираните доктори споделят, че прибягват до неактивни вещества, за да накарат пациентите да спрат да се оплакват, че не са лекувани.
Това наистина е проблем. Множество хора не желаят да поемат отговорност за болестите, които си причиняват сами, да речем, с лоша диета или недоспиване и стрес. Те очакват от доктора да промени законите на организма им с вълшебно хапче. Това очакване е толкова силно, че лекарите са принудени да си измислят вълшебни хапчета, за да успокоят пациентите си. Успокоението обаче наистина често води до облекчение на симптомите.
Да вземем за пример Prozac, най-приеманият антидепресант в света. Около 40 милиона души прибягват до него, за да подтискат постоянното си лошо настроение. Но кой е виновен за последното – ние или обстоятелствата в живота ни? Ако е второто, то защо мнозина много по-зле поставени от нас са щастливи? В Африка животът е много по тежък от този в западните страни, пари за Prozac няма, но щастливи хора има.
Логично учени от Англия и САЩ откриват, че плацебото и Prozac имат еднакво действие върху оплакващи се от депресия индивиди, които ги приемат без да знаят кога са излъгани с чиста захар. Очевидно очакването, че човек ще получи облекчение от "вълшебното хапче", работи отлично в много случаи.
В много, но не във всички. Понякога депресията се дължи на понижена секреция на определени вещества в организма. Това е много опасно състояние, напомнящо в известен смисъл абстиненцията при хероинозависимите. То изисква медикаментозно лечение, което да възстанови баланса на "създаващите радост" хормони.
И все пак в много и много случаи хапчетата са излишни и се ползват, само за да премахнат отговорността на страдащия да се погрижи за собственото си здраве. Лекарите трябва да престанат да предписват плацебо и вместо това да стимулират хората да променят навиците си към добро. Дори ако последните им досаждат с непрестанните си искания за хапче.
