Цинизмът към правото

Цинизмът към правото

© Асен Тонев



През 1983 г. бележитият американски учен в областта на правото и дългогодишен преподавател в "Харвард" Харолд Бърман пише труда на своя живот, озаглавен "Право и революция: Формирането на западната правна традиция". В него Бърман отправя предизвикателство към традиционното възприемане на правото като продукт на конкретното историческо развитие на националните държави и извежда идеята за съществуването на обща западна правна традиция. Началото на тази традиция Бърман свързва с Папската революция от XII век, обособила западното християнство в единна църква със свое собствено канонично право, задължително за всички императори, крале и феодали.


По време на формирането на западната правна традиция е преобладавала теорията за естественото право. Вярвало се е, че човешкото право произхожда от разума и съзнанието. Затова и всеки закон е трябвало да бъде съобразен с естественото право. В противен случай той е преставал да бъде право и е можело да бъде игнориран.


Монарсите и папите са воювали един с друг, като взаимно са се обвинявали, че обществено-икономическата власт на другия е упражнявана в нарушение на божественото право. Дори най-могъщите светски владетели е трябвало да се съобразяват с мнението на папата. Високопоставени служители на кралете пък са били висши духовници, дължащи вярност и на Рим. Правото е било




призвано да брани дисидентите и еретиците


независимо че политическата власт и общественото мнение са осъждали дисидентството и ереса. Правото е могло да защитава общността срещу злоупотребите на отделни индивиди, както и обратното.


През феодализма правото на васала да не се подчини на феодала си и правото на селянина да се позове на обичая, за да се противопостави на произволното упражняване на властта, е спомогнало за развитие на правно съзнание и вяра в правото.


Западната правна традиция според Бърман е преминала през шест революции, целящи създаването на нов правен ред, който в крайна сметка се е оказвал нейно естествено развитие. Социалните, икономическите и политическите трансформации в края на миналия век и сблъсъкът с незападните философии обаче доведоха западната правна традиция до безпрецедентна криза, заплашваща самото й съществуване. Правото вече не се приема за самостоятелно, а за една фрагментирана маса от субективни решения, взети изцяло в интерес на притежаващите политическата власт, които са загрижени единствено за непосредствените последици от тях. Според Бърман във всички нации на Запад се забелязва заместване на вярата в правото с един вид цинизъм към правото, заплашващ да прерасне дори в презрение към правото. И голямата ирония според него е, че единствените, които използват думата морал и пледират за съвест, са всъщност само онези, чиито престъпления са били разкрити.


България, разбира се, като източноевропейска държава никога не е принадлежала към западната правна традиция. Може би затова цинизмът към правото у нас вече надхвърли степента на презрение и сега въпросът е


дали правото у нас въобще заслужава да се нарече право


или по-скоро е инструмент за брутално налагане волята на управляващите. Необичайната предизборна законотворческа активност на Народното събрание потвърждава този факт. Изборното законодателство беше изменено от управляващото мнозинство с цел осигуряване на нов техен мандат след изборите. Въвеждането на мажоритарен елемент в закона не беше продиктувано от идеята за попадане на повече стойностни личности в следващия парламент, а пореден опит за предрешаване на предизборната математическа задача в полза на сегашните управници.


Правото на Европейския съюз със своята задължителност за всички държави членки, мнозинството от които са именно наследниците на западната правна традиция, изключително наподобява на каноничното право от времето след Папската революция. Но европейските директиви очевидно не са в състояние да предизвикат промени в законодателството по същия начин, както един конкретен интерес на близки до управляващите лица и фирми. Пример за последното е внесеният в парламента проект на закон за общественото радиоразпръскване във връзка с предстоящата цифровизация на телевизионния ефир. Това за пореден път затвърждава впечатлението, че


присъединяването ни към ЕС е било формален акт


който по никакъв начин не предполага и формиране на съзнание за спазване на неговите ценности и правила.


Последното върховно проявление на цинизма към правото беше предложения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, в който се предвижда забрана на протестите пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет. Бърман подчертава, че при цинично отношение към правото един примитивен прагматизъм идва да оправдае индивидуалните решения. В случая обаче за съжаление има и нещо повече от това. С този акт се ограничават свободата на словото и свободата на събранията, които са сред основните права и свободи на човека съгласно Европейската конвенция и конституцията на страната ни.


В основата на западната правна традиция е била вярата в съществуването на право отвъд правото на върховната политическа власт, което право е било наричано първоначално божествено право, по-късно естествено право, а в наши дни - права на човека. Всяко едно посегателство върху последните независимо от степента му създава чудовищно опасен прецедент. Ограничаване на правата на човека може да се допуска само при крайни хипотези като защитата на националната и обществена сигурност. Ако управляващите представят собствените си желания и интереси като защита на националната и обществена сигурност, следващата стъпка би била и тълкуване на естественоправното понятие "справедливост" според техните разбирания. А както риторично пита Харолд Бърман в "Право и революция", какво би попречило на такъв вид субективна справедливост да се превърне в инструмент за репресия и даже претекст за варварство и бруталност, както се случи в нацистка Германия?


*Авторът е юрист, зам.-председател на Българско правно дружество и управляващ съдружник в "Декалегес" ООД.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Nick
    *****
    Неутрално

    "Дори най-могъщите светски владетели е трябвало да се съобразяват с мнението на папата. Правото е било призвано да брани дисидентите и еретиците независимо че политическата власт и общественото мнение са осъждали дисидентството и ереса." - бреййййййййййй, туко що научих нещо ново, добре че има американски учени които правилно тълкуват историята!!!! Браво и на преписвача който явно не се е и замислил какво пише или до там си му стигат познанията и на него!!!!!!!!!!!!!!!

  2. 2 Профил на о. Павел
    *****
    Неутрално

    "Правото е било призвано да брани дисидентите и еретиците". Това е наистина голяма глупост. През Средновековието няма противоречие между светското и църковното право, тъй като гражданите се подчиняват и на двете едновременно. Никога и никъде през Средновековието правото не защитава еретиците, а точно обратното. Винаги Инквизицията осъжда еретиците и магьосниците и ги пуска на свобода, но на следващия ден държавната власт ги арестува и изгаря на кладата.

    ......................................

    http://archiman.livejournal.com/

  3. 3 Профил на УЛАф
    *****
    Весело

    До о. Павел

    "Винаги Инквизицията осъжда еретиците и магьосниците и ги пуска на свобода, но на следващия ден държавната власт ги арестува и изгаря на кладата. " Значи това е обърнат вариант на теглата на Бойко Борисов: "ние ги пускаме, те ги хващат" ))





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK