На гости на Зелената планета* - Даманхур

Репортаж от Федерацията на екокомуните в Италия

9-ти май е рожденният ден на Даманхур, като традицията повелява в този ден жителите на еко-обществото да се събират пред "Открития храм" за снимка



Добре дошли на една различна планета - Даманхур.


Тук ще срещнете хора, които се поздравяват с Con te! ("С теб!") вместо с типичното Ciao, носят имена на животни, прегръщат те по най-топлия начин на света, карат като луди по тесните криволичещи пътища под Алпите и в ушите им звучи музиката на цветята. Не се изненадвайте, ако жената, която ви е приготвила чудно капучино в кафенето, всъщност работи като психолог, а междувременно я срещате и на полето да плеви картофите...


След няколко часа във влаковете между Милано - Кивасо - Иврея се озоваваме в центъра на Даманхур, за което знаем само, че е екообщество. Къщата за гости е бяла постройка на два етажа - изрисувана от горе до долу в цветя с човешки размери. Покривът е покрит с панели, акумулиращи слънчева светлина. Появява се жена на име Мармота, която ни дава ключа към стаята и ни моли да сме така любезни да не щъкаме напред-назад из територията и да изчакаме до утрешния ден, когато ще ни разведат и обяснят къде точно сме попаднали.




Моята приятелка и аз делим стая с англичанка, която още същата вечер ни прави кратко въведение какво е Даманхур, което завършва с "Познавам Даманхур от 15 години и все още не мога да кажа, че съм го опознала".


На следващия ден стават ясни някои неща:


През 1975 г. дузина души начело с 25-годишния по това време Оберто Айрауди поставят началото на екообществото. Обединява ги желанието им човекът отново да заживее в хармония с растителния и животинския свят, да пробуди божественото в себе си и по възможност човечеството да се отклони от пътя на саморазрушение, поет така стремглаво.


Така се стига до изграждането на един напълно алтернативен модел на съществуване, който работи в пълна сила и до днес, когато в Даманхур живеят постоянно около хиляда души от всички райони на Италия и от цял свят. Даманхур има статут на федерация. Даманхурейците плащат данъци, гласуват и се радват на "тапията" от ООН, която ги награждава за модел на устойчива общност.


Могат да се похвалят със собствен всекидневник, собствена валута - кредито (1 кредито = 1 евро), собствена конституция и собствено управление (като избори има на всеки шест месеца). Основното им училище, в което учат около 80 деца, работи също по собствен система. Когато е време да се преподава историята и географията на Испания, Франция или САЩ, куфарите се стягат и децата се отправят на пътешествие до въпросните страни. А математиката им помага да изчислят разхода си на гориво и с каква скорост да се движат, за да стигнат до най-близкия град, преди да се мръкне.


Също така научаваме, че Даманхур е кръстен на едноименния древен град в Египет, като в превод името значи град на светлината. Както и че долината в Пиемонт, която е избрана за дом на Даманхур, е специално място, където се пресичат четири от т.нар. синхронни линии. (Другото подобно място, където се засичат четири от линиите, е високо в Тибетските Хималаи. Според проучването на Даманхур планетата ни е опасана с хоризонтални и вертикални синхронни линии, които са нещо като реки от енергия, в които се съхранява безкрайно количество знание. "Те са нещо като библиотека, която съдържа всичко, което човекът някога си е помислял", обяснява Оберто Айрауди.)


Всеки даманхурец си избира име на животно и име на растение. Например в супермаркета им "Тентати", където се продава само биологична и органична храна, ще ви обслужи прекрасна едра руса жена на име Патица Мъх. Лястовичка и Сврака ще ви посрещнат в уелкъм офиса и нищо чудно някоя риба, елен, кон, жаба, мрвка, дракон или горски дух да ви качат на автостоп.


След разходката в центъра заставаме до табелата на изхода, на която е изписано "Синхронно придвижване" (т.е. автостоп за даманхурци), след малко се появява кола и отвътре идва поздравът Con te! - и вече пътуваме по италиански тесния път към "Креа" - сграда, където се намират супермаркетът, конферентната зала, галерия, няколко ателиета за бижута и поликлиниката на Даманхур.


По-късно вечерта в "Креа" започва представлението "Наномакине" ("Наноавтомобилът"), поставен от Уникорно (еднорог), която преподава театър в академията в Милано, но живее в Даманхур. Тук обаче актьорите са отново жители на Даманхур. След час и половина хумор на абсурда се понася мелодия с много балкански и цигански ритми, актьорите обясняват на публиката да премести столовете си настрани, актьорите скачат от сцената и започват да препускат в кръг, въвличайки зрителите в кръга. Да напомня: това е на фона на балканско-циганските ритми. И след като всички на възраст между 3 и 75 са въвлечени в тази въртележка от размахващи се ръце, крака и подскачащи тела, всичко това преминава в дискотека. Време за танци.


"Не си мисли, че всяка вечер има театър или представление", казва Дзебу, който носи името на африканско животно, подобно на антилопа и зебра. Независимо колко нарядко се случва подобно нещо, си мисля аз, тези хора определено знаят как да използват времето за забава.


Хората в Даманхур живеят на малки групи от по 15-20 души, наречени нуклео, като обикновено съжителството им се основава на общи интереси и приоритети, а не на роднински принцип. Всяко ядро има своя специфична дейност - в едно живеят хора, които се занимават повече с театър, в друго са се посветили на земеделие и отглеждане на животни, в трето се правят биологични проучвания, четвъртото разработва алтернативни източници на енергия. Обикновено всеки човек си има своя професия - адвокат, лекар, техник, която практикува във и извън рамките на екообщността, но също така е въвлечен в проекта на нуклеото, в което живее. И така например адвокатът ще ходи на работа в близкия град Иврея, ще сади домати и боб в градинката пред къщата, в определен ден от седмицата ще прибере децата от училище, а в друг - ще трябва да сготви и напазарува за цялата къща.


Със сигурност всичко казано дотук само загатва за света на Даманхур, но си мисля, че трябва да спомена за две неща преди края на този текст - музиката на растенията и Храмовете на Човечеството (Temples of Humankind).


Растенията кореспондират със света около себе си, като пеят или по-скоро излъчват собствена вибрация, която нормалното човешко ухо не улавя. Но пък в Даманхур са изобретили машина, която превежда вибрацията на растенията в мелодия. И се оказва, че растенията са прекрасни композитори, не всички, разбира се, но някои от тях са особено добри. Както баща ми пита: "Кой е композиторът на тази мелодия?", след като чу диска със записи на растения. Един кестен, обяснявам аз...


Храмовете на Човечеството


"Когато видях снимки от Храмовете на Човечеството, си казах, че трябва да ги посетя, преди да умра. Та това нещо е направено в рамките на моя живот! По същия начин бих отишла да видя Сикстинската капела, ако бях нейна съвременничка...", казва американската туристка Рейвън.


Храмовете на човечеството са седем зали, прокопани под земята, в скалите, като последната достига до седемдесет метра дълбочина. В тях буквално е изрисувана и пресътворена в мозайки историята на човечеството - от самото създаване на света през различните цивилизации и важни събития, като се стига до модерния човек, който свири джаз и играе на шах. Много от божествата в различни религии също са намерили мястото си в една от залите - гръцки, египетски, африкански, индиански, индийски, скандинавски, ислямски, японски и много други божества споделят едно общо пространство и по всичко изглежда се разбират много добре.


Изграждането на храмовете обаче е било пазено в дълбока тайна, като е било сигурно, че правителството и Ватиканът ще забранят копаенето в скалите. След като член от групата на Даманхур напуска обществото в началото на 90-те и предава тайната им, една сутрин жителите на Града на светлината осъмват обсадени от полицаи и кръжещи хеликоптери в небето. Полицията е предупредена да търси терористи, които се крият в тайно прокопаните зали. След заплаха, че ще взривят цялата планина, ако не им покажат тайните места - основателят на Даманхур се съгласява. Той и шефът на полицията влизат в залите - Храмовете на Човечеството, и след час излизат. Шефът на полицията е смаян от видяното. Вместо терористи вътре той открива истинско произведение на изкуството. Днес Храмовете на Човечеството със седемте си зали са считани за национално богатство на Италия.


Това беше една много бърза разходка с големи крачки из Даманхур и е съвсем възможно сега да имате много въпросителни. И ако случайно този текст представя общността като туристическа атракция, моля за извинение, това съвсем не е така. Да, екообщността е отворена за посетители, но тя не спира да функционира, да се развива и променя въпреки това.


В началото ми беше трудно да повярвам, че такова място съществува и че е възможно да работи, но сега като че ли свикнах с тази идея. И по-скоро гледам на Даманхур като на една различна планета в рамките на нашата.


"Зелената планета" е френски филм, с който идеята на Даманхур става може би малко по-разбираема за хората, идващи от "външния свят"

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на L
    L
    Рейтинг: Неутрално

    Като прочетох статията веднага направих асоциация с Ауровил (Град на зората), Индия, макар и водещата сила там е повдигане нивото на съзнание. Без съмнение ще ида да видя Даманхур, може би още тази година.

    Ето и линка:
    http://www.auroville.org/

  2. 2 Профил на Дианке,
    Дианке,
    Рейтинг: Неутрално

    Излишно правиш реклама на тази гностическа комуна. Тя ще се разпадне като всички подобни експерименти в историята, включително и тези в големи мащаби като комунизма и фашизма.

    .....................................................

    За гностицизма:
    http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=14686

  3. 3 Профил на Terramante
    Terramante
    Рейтинг: Неутрално

    Време е да заговорим за подобни неща и в България.
    Може би ще ви е интересно да посетите нашия проект:
    http://prizemni.googlepages.com/

    http://prizemni.googlepages.com
  4. 4 Профил на boyan030253
    boyan030253
    Рейтинг: 8 Любопитно

    Много любопитен материал. Особено ми хареса преподаването на география за децата - когато учат за Испания - отиват в Испания, за САЩ - посещават САЩ...Интересни неща правят и има от какво да се поучим. И в България има лекари, които копаят на ранчото - за да си помогнат финансово. При Даманхур екологията е осъзната...В България хората копаят в градинките си не, за да произвеждат екологична продукция, а да подпомогнат бюджета си.Изобщо, ако зеленчуците не са пръскани с пестициди, не е защото производителят мисли за здравето на потребителите, а защото няма пари да си закупи пестицидите.

  5. 5 Профил на Anonimen
    Anonimen
    Рейтинг: Весело

    Прекрасна статия и тема! Тази комуна е интересна, но лично според мен такъв начин на живот не е за масовото общество. Аз не бих живяла на такова място, но заслужава да се види.

  6. 6 Профил на КАФ
    КАФ
    Рейтинг: 8 Весело

    Оставете тези глупости с комуните - СВЕТЪТ Е ЗА ДВАМА ! - тъй го е наредил Господ - е става и за четирима ,ама ако си го направиш и то за да си разнообразиш преживяванията.

  7. 7 Профил на natali
    natali
    Рейтинг: Весело
  8. 8 Профил на Диана
    Диана
    Рейтинг: 1227 Неутрално

    http://www.youtube.com/watch?v=uT01li3EZQU&feature=related

    Това е филм от 7 части, който разказва много подробно за Даманхур.

    Диана
  9. 9 Профил на georgievave
    georgievave
    Рейтинг: Любопитно
  10. 10 Профил на georgievave
    georgievave
    Рейтинг: Весело
  11. 11 Профил на ruri27
    ruri27
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Като поредния културен италиянски паметник да, но не и като духовно общество с чисти и добри намерения.Всичко е показност пред света! Достатъчно е да помислите как се финансират, нали не смятате, че имат производство и вътрешният им продукт, който идва от около 200 работещи в " малката им държава "е толкова голям,че стига за изграждането на 10 еко къщи като само едната е от 500 000 до 800 000 евр. Всичко идва от привличането на разглезени, богати италянски синчета и дъщери, които от скука заменят наркотика с живот в комуни- по добрия вариянт, без да са наясно какво получават в замяна.Даже не знаят каква е основната идея, освен да живеят в планината и да си отглеждат само кокошки и оранжерия в която ако няма по-възрастен от къщата да стои да я пази и работи в нея просто забравете,че ще изкарат някаква реколта.Поживях достатъчно при тях за да съм наясно дори и с човешките им взаимоотношения.А що се отнася до изкуството ще си останат ненадминати наследници на Микел Анжело,Леонардо.....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK