Излезе том 2 на Старобългарски речник

Излезе том 2 на Старобългарски речник

© Георги Кожухаров



От вчера на книжния пазар вече е един действителен уникат в българистиката ни медиевистиката – Старобългарски речник том ІІ (от буква О до Ижица - това е 44-тата, последна буква от старобългарската азбука, която се е срещала в книжовните заемки от гръцки, има фонетична стойност и, в, у; а като числен знак е равна в глаголицата на 800, а в кирилицата на 400), София, 2009, издателство "Валентин Траянов" - 1325 страници .


Изданието е подготвено от колектива на Секцията за история на българския език при Института за български език към БАН с отговорен редактор чл.кор. проф. Дора Иванова-Мирчева. И е в памет на един от най-значимите изследователи в областта на историческия развой на бълг. език, историята на българските диалекти, издаването на български исторически паметници проф. Кирил Мирчев, основател и завеждащ тази секция от 1951 до 1975 г.
Книгата е издадена със съдействието на Фонд "Научни изследвания" към МОН и на Национален фонд "Култура" към Министерство на културата.


Колко трудно се намират в България средства за издаването на такива необходими и ценни за културното наследство на страната ни издания говори фактът, че точно 10 години делят отпечатването на втория том, макар че първият е със спечелена национална награда "Христо Г. Данов" за 2000 г. в раздел "Хуманитристика". (Том І, букви А-Н е издаден 1999 г. ).




Старобългарският речник, вече целокупен, представя лексиката от класическите старобългарски паметници, дошли до нас или в оригинали (епиграфските паметници), или чрез преписи от Х-ХІ в. От него разбираме колко богат е бил старобългарският книжовен език, до какво изумително съвършенство е достигнал той още в зората на своето създаване. Отразено е схващането, че старобългарският е езикът на българската народност от ІХ-ХІ век, един жив, жизнен и развиващ се език. Кирило-Методиевият е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Въпросът за етническата му основа в науката отдавна се смята за решен – това е българският солунски диалект от втората половина на ІХ век. Между книжовните езици на средновековна Европа – латински и византийският гръцки, постепенно заема своето авторитетно място и старобългарският. А от СтбР виждаме, как по-голямата част от думите, които влизат в неговия състав, се пазят и до днес в съвременния български език и диалектите, което пък ни показва че той е като жив организъм (пояснение – в края на всяка речникова статия има абзац Новобългарски съответствия, в който е описано днес в каква форма се среща съответната старобългарска лексикална единица. Т.е., тъй като днешният български език е бил винаги естествен приемник на стрб. език, се вижда или имаме сведение, какъв е животът на думата от старобългарския период до днес. Например: стрб. брысало – новобълг. бръсало, бърсало; стрб. былье – нвб. биле; стрб. влъшьбьнъ – нвб. вълшебен; стрб. брашьно – 1. храна, хранителен продукт – 2. посеви, реколта - 3. в преносна употреба - средства, разходи – в новобълг. брашно; срб. дума `воня`е означавала приятна миризма – нвб. воня)


И 10-годишния промеждутък, който дели издаването на двата тома, авторите използваха в своя полза – включили са допълнение от 277 думи, нерегистрирани досега в т.нар. класически старобългарски паметници и в лексикографските трудове. За първи път в палеославистиката те подлагат на обработка лексеми, извлечени от откритите и издадени в последните години нови ръкописи и надписи. Става въпрос за глаголически и кирилски книжовни паметници от Х и ХІ век, както и епиграфски извори: надписи върху керемиди от Преслав, Х век; надпис върху оловен амулет от Археологическия музей във Варна, края на Х - началото на ХІ век; оловни амулети от Х век намерени край Пъкуйл луи Соаре, сега в Букурещкия археологически музей и други, намерени край Добричко; надписи върху камък от Х век от с. Мурфатлар, Румъния; надпис на Момчил и надпис на Славомир от с. Крепча, Търговишко, от Х век; оловен амулет от с. Пет могили, Шуменско от Х век.


Старобългарският речник отразява ранен етап от развоя на българската лексика, но има националната културна задача да запознае широката българска и чуждестранна общественост (не само хората с професионални интереси) с голямото богатство, наследено от нашите далечни прадеди. Такъв труд се прави един път в научно-историко-културното пространство на нацията.


Едно пояснение:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK