Сряда, 18 ч., на пристанището на Свищов спира малкият речен кораб "Вихрен". Два пъти на ден той преминава от българския до румънския бряг и обратно. Сред петдесетимата българи, които слизат от него, е и Никола*. Носи найлоново пликче с празна кутия от обяда му. За днес работният му ден е приключил. Никола е от групата, която участва в строежа на завод за биодизел край румънския град Зимнич. Засега работното му място е почти изградената площадка на завода, заплатата му е 1000 леи (около 430 лв.), работодателят му поема билета за кораба - 5 лв. в едната посока. За сметка на това трябва сами да си носят храна. "Битови условия няма никакви, водата не е хубава за пиене и нея трябва да си я носим", обясняват други работници. Едните довършват строежа, другите монтират машините за производство на биодизел. Много от тях преди дни са подписали договорите си за работа. Документите обаче са само на румънски и така и не са разбрали какво точно подписват. Иначе са им обещали осигуровки, а когато заводът започне работа, се очаква да бъдат наети още стотина души. Освен тях в строежа на завода са се включили и китайци, които живеят в общежитие до него.
Когато заводът затвори
Въпреки проблемите засега румънският завод се явява единствената алтернатива за работниците, напуснали "Свилоза" след спирането на основното производство в завода за целулоза. Втората по-голяма компания в града, на която се разчита, е винпром "Свищов". Остава и заводът за стоманобетонни конструкции и изделия, който също е на намален капацитет. Но те не могат да компенсират липсата на "Свилоза", където са работили над 2800 души от 35-хилядното население в града. За сравнение, винпромът осигурява работа на близо 100 човека целогодишно. Останалото са дребни земеделски, строителни и фирми от сферата на услугата.
До Зимнич пътуват и работници от Белене и околните села. През лятото придвижването е лесно, а за зимата трябва да е готов фериботът между Свищов и румънския бряг. Ако строежът му се забави и реката замръзне, вариантът е един - през Дунав мост и от Русе към Свищов. Което означава прибиране от работа в 11 вечерта, пресмятат работниците.
Бившият държавен химически комбинат затвори основното си звено "Свилоцел" преди няколко месеца по две причини - сривът в цената на целулозата и условията, при които в България се провеждат търговете за дървесина. "Спрели сме поради мутризацията на този сектор", казва собственикът на "Свилоза" Красимир Дачев. Има планове да възстанови производството, ако цените се вдигнат и търговете станат прозрачни.
В момента комбинатът не изглежда никак обещаващо - пред главния вход между плочките са израснали треви, високи половин метър, над един от комините се вие слаб дим, а в засъхналата градинка между розите стърчи случайно пораснал слънчоглед. Повечето работници са в неплатен отпуск, но все още се водят на работа в "Свилоза". Дачев казва, че от затварянето са напуснали около 30 души, които после нямало отново да вземе на работа. За него това е въпрос на лоялност, за повечето обаче е въпрос на оцеляване, особено ако в "Свилоза" работи повече от един член на семейство.
Промяната е оставило цели семейства на минимални заплати, без ясна перспектива и в много случаи с кредити за изплащане. Част от тях от известно време са на непълен работен ден, а за компенсация получават пари по програмата на социалното министерство. В някои от производствените звена работниците имат да получават заплати за предишни месеци, но според Красимир Дачев това не важи за основното производство в "Свилоцел".
Ефектите
Официалната безработица в общината към края на миналата година е близо 5%. Тази статистика обаче не отчита времето, в което работниците получават много по-ниско от нормалното си заплащане или изобщо нямат такова, а ефектите от това се виждат буквално на всяка крачка.
"Хранителните магазини работеха с купони на работниците от "Свилоза" и пострадаха силно от затварянето", обяснява Нериман*, сервитьорка в заведение. Само до централния площад "Свобода" в рамките на 200 метра има два затворени магазина, за които хора от града казват, че са фалирали. Нериман скоро ще завърши Стопанската академия и от началото на следването си работи, за да се издържа. "Трудно е, но трябва да се оправя, не мога да разчитам само на родителите си. А и от няколко месеца клиентите ни са много по-малко, зареждаме по-малко, опитваме се да правим икономии." Казва, че много от приятелите й усещат кризата основно по един начин - с постоянното повишаване на лихвите на заемите, които са теглили.
"Цялата ми заплата отива за трите ми заема, по едно време бяхме с пет кредита", оплаква се около 35-годишна жена, седнала на съседната маса в кафенето. Новите банкови офиси са буквално на всяка крачка.
Иначе, ако не знаеш, че много от хората по улиците живеят средно с по 200-300 лв. на месец, Свищов изглежда слънчев, чист и спокоен. Градските паркове са поддържани, няма задръствания, а ако не познаваш града, можеш да се ориентираш къде са най-важните места по табелките със стрелки, сложени на видни места в центъра.
Магазините изглеждат видимо празни, но няма и кой знае колко табели с надписи за намаления може би защото цените на дрехи и обувки като цяло са по-ниски, отколкото в по-големите градове. Цветанка Иванова, която има фирмен магазин на известна българска марка дрехи, казва, че продажбите като цяло не са намалели, а отстъпките при по-стари колекции са корпоративна политика и не се правят заради липса на купувачи. В част от другите магазини с по-евтини облекла обясняват, че по принцип зареждат малко бройки и затова нямат залежала стока. Най-пострадали са техниката и обзавеждането. "Хората купуваха повече през лятото, защото правеха ремонти, това лято обаче продажбите ни са паднали", разказва момиче от магазин за домашен текстил. Свилен Серафимов, който от пет години продава техника, отговаря с "едно голямо ДА" на въпроса дали се купува по-малко.
Най-малко засегнати изглеждат книжарниците може би заради висшето училище. И те заедно със заведенията и други магазини чакат септември, когато ще дойдат студентите в Стопанската академия. Кметът на града Станислав Благов например сравнява, че ако годишният бюджет на общината е 17 млн. лв., оборотът, който реализират студентите, е над 20 млн. лв.
Перспективите
Иначе, пътувайки от София към Свищов, човек лесно може да се запита накъде точно са тръгнали студентите. След отклонението от пътя за Русе е трудно да си представиш, че двулентовото шосе, което изглежда ремонтирано за последен път още преди демокрацията, свързва столицата с едно от най-важните български пристанища на Дунав. Дупките по пътя са не просто големи, а обещават сигурна катастрофа, ако попаднете в тях през нощта. Според кмета това е наказание за общината от държавата - защото централната власт не може да приеме демократичния модел на управление в общината, казва Станислав Благов. Дали е прав, сигурно може да се спори. Иначе е сигурно, че Свищов недолюбва досегашните управляващи - кметът е издигнат от дясна коалиция с участие на СДС, а на последните парламентарни избори градът даде най-голяма подкрепа за "Синята коалиция" извън София.
Ако го питате как си представя града след няколко години, кметът отговаря - с работеща "Свилоза", с много туристи от крайдунавските държави, с винарска промишленост и селско стопанство, което не е замряло заради АЕЦ "Белене". Странно, но нито един от хората, с които се срещнах, не възлага надежди на втората атомна централа, за да се съживи района. Дотук ползата е била от временното наемане на над 2 хил. човека за разрушаване на стария блок на площадката, сега там работят около 100 души.
Никой от работниците, които са избрали румънския вариант, не си представя, че скоро може да си намери работа покрай атомната централа. Никой сякаш не вярва, че такова нещо скоро ще заработи. Може би защото тяхното утре вече се простира само до въпроса кога и каква заплата ще вземат, ще бъдат ли на работа след два месеца и ще има ли какво да ядат. Може би затова, а и защото е млад, момчето от началото на нашия разказ - Никола, е започнал да учи румънски. Не че много му харесва да работи в Румъния, но засега други възможности няма и не очаква. "А ако стоиш вкъщи, и 300 леи няма да ти платят."
* Имената са променени по молба на хората, които се съгласиха да говорят пред екипа на "Дневник"
"Ще ми се да се видя като през 2007"
"След една година ми се ще да се видя като през 2007 г.". Това си пожелава Станислав Димитров, управител на строителна компания в Свищов, докато си говорим за кризата, която е обхванала строителния бранш в цялата страна. Голямото му притеснение е, че след като трудностите приключат и отново има работа, екипът, който е събрал, ще се е разпаднал. "Естествено, доходите на хората падат. Това е основната причина те да не ни харесват (нас, шефовете) и като ни гледат, им се струва, че ние сме по-добре от тях, затова вътрешно не са доволни." Средната заплата на строителните работници във фирмата му е 550 лв., засега съкращения не е правил, но най-вероятно през зимата ще трябва да освободи половината персонал.
Според него държавата може да помогне, като финансира публични проекти чрез общините. Трябва да се размразят и еврофондовете. Имаше ли наистина имотен балон - не отговаря направо, но казва, че положението и в малките градове като Свищов е било като в големите, с приблизително същото съотношение на нови имоти към брой на населението. С тази разлика, че в района не идват чужденци купувачи.
Станислав Благов, кмет на Свищов: "Свилоза" за нас е спасителен остров
Какво става в Свищов след затварянето на основното производство в"Свилоза"?
- Това е голямо напрежение. Ако 5000 работници и служители в "Кремиковци" създадоха напрежение в София, представете си напрежението на 2800, които са притеснени да не изгубят своята работа. Имах възможност да разговарям със собственика на "Свилоза" Красимир Дачев, който буквално каза следното - "Аз съм готов всичко да продам, но да направя така, че "Свилоза" да заработи". За Свищов "Свилоза" е съдба. Вероятно когато вие давате информация за нашия регион на първо място стои преди всичко Стопанската академия и на второ място е бъдещото изграждане на атомната централа в Белене. За нас обаче най-важният стопански субект на територията на общината е точно "Свилоза". С всичко възможно, което е по силите ни като местни органи на управление, ще се опитаме да съдействаме, за да се съхрани и да работи. На него гледаме като на спасителен остров в условията на силно задълбочаваща се икономическа криза. И ми се иска да вярвам, че "Свилоза" ще започне да функционира.
Колко души работеха в "Свилоза"?
Последно около 2800 души. Тук е мястото да кажа - държавата не се ангажира с това голямо за България предприятие. Един от най-големите проблеми на страната е постоянно повишаващото се отрицателно салдо по външнотърговската сметка. Това би могло да бъде променено само когато българската икономика реализира износ. "Свилоза" е точно такова предприятие - 90% от избелената целулоза е за експорт. Ако се намери механизъм, разбира се, никой не трябва да се меси в пазарните принципи, но ако се намери механизъм това нещо да се поддържа, сигурен съм, че това ще бъде полезно за България. Какво се получава обаче - когато в цяла Европа цената на дървесината пада заради пазарни принципи, в България също има спад, но много по-малък.Според мен първата причина е високата държавна такса. "Свилоза" би ползвала 450 хил. тона дървесина, ако работи. Представете си колко транспортни фирми ще работят покрай това, колко дърводобивни предприятия и колко хора ще бъдат заети извън компанията. За нас е най-тежко, но няма да бъде леко и за другите. Не искам да се променят пазарните принципи, но трябва да има ясен и точен интерес.
Алтернатива ли е работата на отсрещния бряг на Дунав?
- Аз се радвам, че Румъния и близкият град Зимнич създава една алтернативна заетост, но не съм убеден обаче в устойчивостта на тази алтернатива. Това, че работници пътуват, е добре за настоящия момент, но трайно добра тенденция като икономически показатели градът ще има ако заработи "Свилоза". И работата на "Свилоза" е без алтернатива за този район. Не може да си мислим, че в нашия район може да се разчита единствено на дребния и средния бизнес. Като икономика Свищов е ориентирана към сферата на услугите заради студентите, които пребивават тук повече от 7 месеца. Но не е достатъчно. Те реализират оборот от над 20 млн. лв. в общината, а за сравнение - бюджетът ни като община е около 17 млн. лв. на година.
Как очаквате да се отрази Дунав мост 2 върху икономиката на Свищов?
- Не очаквам сериозно отражение. Добре ще е за България като цяло. За нас обаче от голямо значение ще бъде изграждането на фериботен комплекс край Свищов. Надявам се до края на годината или началото на следващата той да бъде реализиран.
Кой ще го изгражда?
- Инвеститори са "Драгажен флот Свищов", които са концесионери на пристанищния комплекс, от румунска страна инвеститорът също е частна фирма. На настоящия етап има подготовка на наземната инфраструктура на пристанищния комплекс.
Как си представяте града след години?
- Винаги съм си представял Свищов като модерен, културен, образователен център на р. Дунав с икономически добре балансирано съотношение между земеделие, селско стопанство и промищленост. Разбира се, стремежът ми е за развитие на туристическия потенциал. Голямата река, еврокоридор, дава възможност да посрещаме немалко туристи от Австрия, Унгария, Германия, всички страни от Дунавския регион. Смятам, че това ще бъде развито и мисля, че потенциалът на Дунав ще бъде използван. Дунавският район е много изостанал и държавата му е длъжник.
Какво очаквате за Свищов от новото правителство?
- Очаквам да бъдат реализирани всички онези проекти, за които сме подали документи по оперативните програми на европейските структурни фондове. Те са за над 90 млн. лв., в това число влиза изграждането на пречиствателна станция за отпадни води, промяна на образователната инфраструктура, на градската среда. Пътната инфраструктура е в ужасно състояние и ми се струва, че това се прави умишлено като предупреждение, че ако не бъде сменен демократичният модел на управление в общината, то състоянието й ще остане такова.
Подкрепяте ли изгражането на АЕЦ "Белене"?
- В личен план не бих казал, че това е моята мечта. Точно обратно - в първите години на демокарацията аз и колегите ми бяхме против изграждането на атомната централа. Съзнавам, че в настоящия момент това е приоритет, който вероятно ще бъде национален и нито една община не би могла да се противопостави. Но смятам, че много прецизно трябва да се направят анализи и да се видят какви са разходите и кой трябва да прави тези разходи - държавата или частните инвеститори. Ако е държавата, каква е сигурността от възвращаемостта и икономическия ефект. Ако е частен, той трябва да даде гаранция по отношение на сигурността на хората тук. За мен е важно да останат традиционните производства на хората в нашия регион, като лозаро-винарството, което е много силно развито.
Ако се изгради атомната централа, това ще пречи ли на земеделието?
- Трябва да ни бъде показано, че няа да пречи, трябва да ни се даде 100% гаранция.
Имате ли по-силна връзка с Румъния след приемането ни в ЕС?
- Да, категорично. Ние създадохме първия еврорегион в страната, за което сме и единствената община в България, наградена с почетна диплома от Парламентарната асамблея на съвета на Европа. Така започнахме по-интензивни и редовни контакти с Румъния.
