Сепаратизъм по италиански

Крайните движения в страната набират сила чрез безкръвна революция

Много сепаратистки движения в Европа прибегнаха към осъществяването на различни насилствени терористични актове през втората половина на ХХ век. От 60-те години насам бомбите и смъртта се превърнаха в ежедневие за много региони като Северна Ирландия, Корсика (Франция), Южен Тирол (Италия) и Страната на баските (Испания).


Насилственият сепаратизъм обаче отново надигна глава в Испания. Баската терористична организация ЕТА прекрати временното примирие с испанското правителство и по случай 50-годишнината от създаването си постави бомби в Бургос и на остров Майорка. За щастие в останалите места в Европа като че ли


разумът взе надмощие и не се наблюдава подновяване на насилието.




Това обаче не означава, че сме свидетели на края на сепаратизма. Италия например е поставена под постоянна заплаха от културен и икономически сепаратизъм, макар и той да се осъществява по мирен път. Съюзникът на Силвио Берлускони в правителството, Северната лига, постоянно крои планове как да злепостави кабинета със заплахи към националното единство.


Северната лига, водена от харизматичния Умберто Боси, държи решаващия брой гласове в парламента, които й позволяват да си играе със съдбата на правителството на Берлускони. Тя използва тази си власт, за да изнудва кабинета да въвежда мерки, които дискриминират италианските граждани от Севера и Юга.


Представители на Северната лига като евродепутата Марио Боргецио, депутата Роберто Кота и сенатора Федерико Бриколи са добре известни с ксенофобските си изказвания в парламента, особено спрямо чужденци от държави, които не са членки на ЕС. Но техният шовинизъм не спира дотук: те непрекъснато предлагат мерки, които да дискриминират гражданите от Северна Италия от Венето или Ломбардия от тези от южната част на страната - от Неапол, Калабрия или Сицилия.


През това лято на "сепаратистка" лудост


първото отправено от тях предложение засягаше назначаването на директори в училищата в региона Венето - местните управници в провинция Виченца одобриха идеята всички директорски постове в провинцията да са запазени само за учители от Северна Италия.


В края на юли друг депутат на Северната лига, Паола Гоизис, предложи в парламента на учителите от Юга да не се разрешава да преподават в училища в Северна Италия, освен ако нямат сериозен опит по отношение на историята, традицията и диалектите на местността, в която е разположено учебното заведение. Министърът на образованието Мариястела Джелмини се съгласи да обсъди предложението.


Третата атака по италианското единство


беше подета в началото на август от председателя на групата на Северната лига в Сената Федерико Бриколо. Той предложи да добави текст към чл. 12 на конституцията, според който знамената и гербовете на отделните региони се признават официално за равни с националния флаг и герб.


Последната провокация на Северната лига е предложението държавните служители, заемащи един и същ пост, да взимат различни заплати в зависимост от това дали живеят на Север или на Юг. Земеделският министър Лука Дзая дори стигна дотам, че заяви, че обвързването на размера на възнаграждението с жизнения стандарт в различните части на страната ще принуди Юга да излезе от своята позиция на самодостатъчност и да спре да зависи от помощта на Севера.


Изглежда, че това предложение е получило до известна степен одобрението на Берлускони, въпреки че той би бил единственият в страната, който може да се съгласи с него. Синдикатите, асоциациите на работодателите, опозиционните партии и дори депутатите от партията на Берлускони се обединиха срещу тази идея, която определиха като ненормална.


Живото въображение на Дзая обаче не се спря дотук.


Сега той пък предложи италианските сериали да бъдат дублирани или субтитрирани на местния диалект!


Колкото до Берлускони, той е толкова зает да защитава собствената си позиция на единствен протагонист в една на пръв поглед безкрайна сапунена опера от сексскандали, че реално е неспособен да обуздае безсрамните провокации на Северната лига.


Резултатът от тази ситуация е, че предполагаемите съюзници на Берлускони като бившия министър Джанфранко Мичике и настоящия губернатор на Сицилия Рафаеле Ломбардо сериозно обмислят възможността да създадат "Партия на Юга", за да гарантират, че южните региони на страната имат достатъчно сила, за да устоят на атаките на Северната лига.


Само времето ще покаже дали тези идеи ще се материализират. Това, което е сигурно обаче, е, че за разлика от Испания сепаратистките движения на Италия набират сила чрез безкръвна революция. Мао сбърка - политическият шантаж, изглежда, е много по-ефективно средство, отколкото буре с барут.


*Арнолд Касола е бивш генерален секретар на Европейската зелена партия и бивш евродепутат.


Текстът е предоставен от Project Syndicate.

Ключови думи към статията:

Още от Дневник +

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 716 Неутрално

    е тая статия за втори път ли я публикувате?!

  2. 2 Профил на DD
    *****
    Неутрално

    Предлаганата теза за "италианското единство" не се отличава много от тази за "всеобщото равенство", т.е. "работещите храненете лежащите" и "компетентните получавайте толкова, колкото и некомпетентните". "Единството" не може да се крепи на вътрешна несправедливост ...

  3. 3 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 716 Неутрално

    До коментар [#2] от "DD":

    подкрепям напълно.
    за съжаление тази бомба е заложена и в основите на ЕС.
    Работещите европейци плащат на крадливите байганьовци.
    Скоро това ще доведе до поредното разделение.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK