Горчивият край на Захарна фабрика

Преди 111 години в София е открито най-голямото за това време промишлено предприятие в България. То се намира край жп линията София - Кюстендил и е собственост на белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии" с основен акционер групата "Солвей". Захарната фабрика и до днес стои край жп линията, но отдавна не произвежда захар. Сградата, в която някога са работили до 1200 души, сега е празна и е на път да остане само купчина тухли, въпреки че официално е обявена за паметник на културата, а това трябва да я защити от унищожение.

С каузата за спасяването на Захарната фабрика са се ангажирали група архитекти, които пишат в блога whata.org. Според тях тя може да бъде преустроена в лофтове - модерни и скъпи апартаменти, които се намират в бивши индустриални сгради, или в музей на съвременното изкуство. На същото мнение и арх. Ивайло Захариев, който се заема да търси съдействието на институциите за спасяването на сградата. Досега безуспешно.

Писма без отговор

Сградата на бившата Захарна фабрика е паметник на културата с национално значение. Ценна е, защото в България останаха много малко такива индустриални сгради, каза арх. Галя Стоянова от Националния институт за паметниците на културата (НИПК), която се занимава с казуса. През последните няколко години паметникът е собственост на фирмата "София мел", която се занимава с производството на брашно. Откакто купиха сградата, не са се грижили за нея, каза Ваня Зегова, архитект на район "Илинден", който се намира срещу рушащия се паметник на културата.

Проблемът става актуален в началото на годината, когато в Министерството на културата се получава сигнал, че сградата може да се срути. Тогава комисия от общината и НИПК прави оглед на зданието и констатира, че източната част вече не подлежи на заздравяване и е опасна за хората, покривът е паднал, а носещите метални колони са изрязани. След огледа районният и. д. кмет Желязко Пишманов издава заповед собственикът незабавно да осигури охрана и да огради постройката и до един месец да започне укрепване. Половин година по-късно заповедта не е изпълнена, тъй като собственикът я обжалва. Същият сценарий се повтаря още два пъти, докато преди седмица районната администрация получава писмо от "София мел", че фирмата е продала фабриката. Не са посочили нито име, нито адрес на новия собственик и сега не знаем към кого да изпращаме предписанията, обясни Загова. Тя добави, че тепърва ще се издирва кой е купувачът.

Столичната община също е запозната със сагата около спасяването на един от паметниците на културата в София. По закон местната власт има право да ипотекира сградата, да я поправи за собствена сметка и след това да потърси парите от собственика. "За съжаление нямаме пари за това. За да отделим средства за тях, трябва да спрем ремонтите и строежите на детски градини например", обясни арх. Влади Калинов, който е шеф на дирекцията по контрол на строителството на "Московска 33". Според него отговорност за опазването на тези сгради трябва да носи Министерството на културата. Иначе Калинов е напълно съгласен с предложението на архитектите Захарната фабрика да се превърне в скъп жилищен комплекс.

И от общината, и от НИПК заявиха, че няма да се откажат от опитите за спасяването на фабриката. Това, че сградата има нов собственик, не може да е извинение, смята Калинов. Все още има начин сградата да бъде укрепена и запазена, въпреки че е в много лошо състояние, каза арх. Стоянова.

Неизвестен извършител

От "София мел" не пожелаха да отговорят на въпросите на "Дневник" за Захарната фабрика. "Обърнете се към общината. Ние нямаме нищо общо", беше краткият коментар на служителите на фирмата. Всъщност преди време изпълнителният директор Пантазис Савопулос сезирал Софийската районна прокуратура за това, че сградата се руши от неизвестни за него лица. От НИПК са поискали от Софийската районна прокуратура да потърси наказателна отговорност на собственика. Резултатът - прокуратурата е образувала проверка срещу неизвестен извършител. Неизвестните всъщност са група роми, които от началото на годината избиват носещите метални колони на сградата, пробиват дупки в стените, режат металните стълбища и отнасят прозорците. При едно от посещенията ни там имаше група от 40-50 души изнасяха разбитото с каруци, разказа арх. Стоянова от НИПК.

В резултат на набезите част от покрива на сградата вече се е срутил, като по чудо няма жертви. Общината и НИПК са търсили съдействието на полицията за опазването на сградата. Органите на реда обаче също остават безсилни тъй като се оказало, че ромите са малолетни и не могат да бъдат задържани. От полицейското управление ни обясниха, че отиват на място, хващат ги и след това ги пускат, защото са малки, обясни арх. Стоянова.

Има предположения, че освен за да продадат металните елементи, ромите рушат сградата, за да се освободи теренът под нея, тъй като статутът й на паметник на културата не позволява да бъде съборена. Ако се срути от само себе си обаче, мястото може да се използва за ново строителство.

Архивите говорят

От 1975 г. допреди няколко дни в Захарната фабрика се намираше целият архив на Българската национална телевизия. Националната медия се принуди да изнесе лентите с над 65 хил. филмови заглавия и 100 хил. новинарски материала, тъй като стени и тавани започнали да се срутват върху тях. Архивът щеше да си отиде, обясни и.д. директорът на "Телевизионен фонд" в БНТ Николай Нанев. Той разказа, че през януари в телевизията се получило писмо от Министерството на културата за лошото състояние на сградата. Дотогава в частта, в която се съхранява архивът, всичко си било на мястото. Постепенно обаче ромските набези стигнали и до помещенията на БНТ. Една от стените била разбита на няколко пъти, скоро се срутил и таванът в едно от помещенията.

През цялото това време очаквах всеки момент да ми се обадят по телефона и да ми кажат, че някой от хората ми е затрупан във фабриката, разказа Нанев. Случвало се ромските групи дори да нападат с чукове домакините на хранилището. За да запазят ценните ленти и живота на хората, от БНТ наели за собствена сметка охрана. "Опитахме се да се свържем и със "София мел", но оттам отказваха да говорят с нас. Накрая им написахме писмо, на което отговориха, че прекратяват договора ни и трябва да се изнесем", разказа Нанев. Така за няколко месеца 750-тонният архив бил пренесен в Националния радио-телевизионен център на БНТ и в сгради в Благоевград.

И какво сега?

Институциите могат да продължат опитите за запазването на Захарната фабрика, като отново изпратят предписание за укрепването на сградата, но този път на новия собственик. Той може да бъде открит с помощта на Агенцията по вписванията, където прехвърлянето на имота е регистрирано. Ще задвижим процедурата след месец, когато се върна от отпуск, каза архитектът на район "Илинден" Ваня Зегова. Новият собственик обаче също може да обжалва заповедта и докато тече съдебното дело, сградата може и да падне.