Културното наследство като дестинация

Културното наследство като дестинация

© Дневник



Тракийски гробници, златни съкровища, средновековни градове, светилища... до които се стига много трудно, за които почти липсва информация и които не се рекламират. Музеи с богати колекции и пестеливи надписи само на български, някои от които недостъпни в почивните дни. Или ценно културно наследство, оставащо неразработена територия за туристическата индустрия.


Така изглежда българският културен туризъм в момента, въпреки че според официални данни от миналата година той се нарежда на трето място по предлагане след морския и ски туризма с дял от 11.1%


Поне 30 % (приблизително 250 мнл. евро) от инвестициите в туризма трябва да са насочени към културния, смятат авторите на стратегически план за развитието му. Според тях възвращаемостта на такова вложение ще бъде от около 1 млрд. евро годишно. Портретът на пътешественика с интереси към забележителности и артистични събития, който са направили, говори, че надеждите не са напразни, защото този тип турист разполага с добри материални възможности и свободно време (виж илюстрацията).




Планът за културен туризъм е подготвен от италиански и български експерти по поръчка на Министерството на културата в предишното правителство. Според Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, документът е добре измислена рамка, която ще помогне за развитието на този сектор, а и за опазването на античното наследство. Сега стратегията отново се обсъжда. След като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се произнесе по нея, тя ще бъде внесена в правителството, обясниха от културното министерство. До редакционното приключване на броя от икономическото ведомство не отговориха дали обмислят някакви корекции по документа. Допитване на "Дневник" до големите туристически сдружения обаче показа, че такава стратегия не е била обсъждана с представители на новото правителство.


Проблемите


В документа е цитирано изследване сред български и чуждестранни туроператори, всеки пети от които е определил културния туризъм като интересно предложение за продажба. Следват слънцето и морето, българските вина и кухня, както и религиозните обекти. Анкетираните 43 туроператори препоръчват създаването на продукти по "специални интереси" като начин за разширяване на пазара. Двата големи минуса, които те посочват, са лошите пътни и въздушни връзки и това, че в България все още не може да се предложи туристически продукт с добро съотношение цена - качество.
Авторите на плана, които са обикаляли из страната, обобщават, че на развитието на културния туризъм пречат "недостатъчно развита инфраструктура, липса на предлагане на подходящи услуги за свободното време и ниско качество на човешките ресурси, използвани в туристическия сектор". Като негативни фактори са отчетени и липсата на достатъчно информация и на календар на събитията. "Сега може да отидеш да видиш едни камъни, да чуеш историята им, да си внушиш колко са важни и с това да приключи. Нищо свързано няма тук - няма мисъл. Знаете ли колко по-късно след като откриха Перперикон, направиха път до него. Как да продавам продукт, който не е завършен" - пита Ивайло Стаменов, който има туристическа агенция. Според него хората не се интересуват от културните ценности "просто защото за тях няма достатъчно информация". Той одобрява идеята за стратегията, "ако не е поредният документ, който да остане само на хартия".


Препоръките


На първо място според авторите на плана трябва да се започне с подобряване на инфраструктурата и на градската атмосфера. "Един град трябва да има собствена идентичност, да не е неясна върволица от обекти", пишат те. Освен това трябва да бъде премахнат контрастът между "център" и "периферия". Всеки град трябва да има ясен проект, в който културните паметници да бъдат включени като икономически ресурс. По този начин в тяхното възстановяване и поддържане ще може да участват бизнесът и местната администрация. Една от препоръките е да се създадат археологически паркове. Това са райони, в които има важни археологически, исторически, екологични ценности и подходяща природа. Идеята е те да бъдат организирани като музеи на открито.


Туристически райони


За опазването на културното наследство и превръщането му в дестинация авторите на стратегията предлагат да се обособят 13 туристически района (виж карето). Всеки от тях ще е подвластен на една тема от културното наследство или ще е свързан с определна епоха от историята.
"Това е добра идея доколкото наистина тези региони ще имат някаква цел и идея. Паметниците трябва да са свързани - като тръгнеш от единия, това да те заведе до другия", смята туроператор, но добавя, че ако такъв документ бъде приет, той трябва да е част от по-голяма стратегия за туризма.
"Напоследък активно се говори за туристическо райониране, чиято цел е популяризиране на продукта. При създаването на културни региони обаче нещата не могат да станат без участието на бизнеса", коментира председателят на контролния съвет към асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Ирина Найденова.



Райони за културен туризъм


1. Велика София


Включва столицата като град - домакин на артистични прояви, фестивали и изложения и с богато културно наследство. На запад районът обхваща територията до границите със Сърбия и Македония.


2. Долината на царете


между Стара планина и Средна гора, където има много значими паметници от тракийско време. Нуждае се от добро експониране на историческото и етнографското наследство, както и от съвременна инфраструктура и реклама.


3. Възрожденският град


е районът на Велико Търново, Габрово, Шипка, който може да привлича главно български туристи. Идеята е да се развият музеите, да се правят повече изложби, целта - туристите да правят по-дълги престои.


4. По бреговете на Дунава


Замисълът е да се използва голямата европейска река, около която да се организират събития с международно значения. Целта е посетителите да имат стимул да обикалят и градовете наоколо или да отсядат за почивка. Плевен и Русе са културните и административните центрове на района.


5. Каменно сърце


Името е избрано за Сливен и Стара Загора, а се залага на възможностите, които предлагат минералните извори. И тук се очакват главно български туристи.


6. Старите столици


Целта е Плиска, Преслав, Мадарският конник, който да се превърне в своеобразен център, и Шумен да привличат повече туристи и за по-дълго време.


7. По бреговете на Черно море


Идеята е да се разнообрази туристическият пазар и да се насърчават летовниците по морето да пътуват и из вътрешността на страната.


8. Странджа планина


Тук с голям потенциал е екологичният туризъм. Организирането на интересно събитие би могло да привлича посетители.


9. Мечът и кръстът


или археологическият комплекс Перперикон, който може да се превърне в център за културен и балнеологичен туризъм.


10. Пловдив и Римската империя


Център тук е Пловдив, като предложението е да се увеличат изложбите и събитията, които да са интересни за повече чуждестранни туристи.


11. Портата на Родопите


Акцентът тук е върху зимния туризъм заради курорта Пампорово, но центърът е Смолян и целта е да се представят спецификите на района.


12. Големите планини


Лидери в зимния туризъм остават курортите Боровец и Банско, но те могат да се използват и през другите сезони. Това може да стане с организиране на специални събития.


13. Вкаменената гора


включва Белоградчишките скали и е между Враца и Видин. Засега районът е с локално туристическо значение, но би могъл да привлече повече посетители при по-добра инфраструктура.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Clinton
    *****
    Весело

    "Велика София" звучи малко абсурдно; който е живял там, ще ме подкрепи.

  2. 2 Профил на Атлантик
    Атлантик
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Всичко звучи интересно и умно, но си е паксамо едно чешане на езиците.

    "Ако имаме милост към себе си и състрадание към другите, можем да минем и без щастие в тоя живот". /Калин Терзийски/
  3. 3 Профил на калушар
    калушар
    Рейтинг: Разстроено


    Тук е видно как опазваме културното си наследство!!!
    http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/09/27/790627_pogromut_nad_raciariia_e_nacionalen_sram/

    аз търся
  4. 4 Профил на iv4oalexandrov
    iv4oalexandrov
    Рейтинг: 8 Любопитно

    идеята по принцип е прекрасна - проста държавата трябва да налее доста средства в прокарването на пътища до обектите и квалифициран персонал!!! само не съм съгласен с профила на туриста, който е показан по-горе - културните туристи не винаги са икономически добре подкрепени - пътуват и на стоп например, понякога (доста често са по-млади - студентите, които учат специалности в областта са едни от най-запалените) и не съм сигурен, че повечето са жени (каква дискриминация)

  5. 5 Профил на nedosegaem
    nedosegaem
    Рейтинг: 8 Гневно

    Реалист, а не анонимен .
    „Планът за културен туризъм е подготвен от италиански и български експерти по поръчка на Министерството на културата в предишното правителство. Според Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, документът е добре измислена рамка, която ще помогне за развитието на този сектор, а и за опазването на античното наследство. Сега стратегията отново се обсъжда“.
    Това болнаво човече предлага само наукоподобни идеи, но без никаква стоиност , подобно на неговите „научни“ трудове . Тази персона е един от троянските коне на „големите колекционери“-олигарси в новото правителство . В същата група са и мултака Рашидов, агента с трите хански имена и министър без портфеил, служители от ДАНС и прокурори като „агент Петров“Николаи Соларов . Заговорът срещу българския народ е в деиствие . Творят се закони в интерес на пет човека-мафиоти . Наблюдаваите развитието на споменатите от мен лица и ще се убедите, че съм прав .





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK