Магистрално говорене



Два месеца и половина след като правителството на ГЕРБ дойде на власт, обещаният приоритет - строителството на магистрали, все още остава главно в сферата на приказките. Невидими за обществото остават реалните действия, дори и те да се случват на практика. Съмненията в последното бяха потвърдени и със съобщението за смяната на изпълнителният директор на пътната агенция Димитър Иванов с основен мотив - забавяне.


Това правителство е четвъртото поред, което обещава през България да минават магистрали до края на мандата му. И то не една, а три - "Тракия" (София - Бургас), "Люлин" (София – Перник) и "Марица" (Пловдив – ГКПП Капитан Андреево). Първа трябва да е готова "Тракия" - до лятото на 2012 г., даде срок регионалният министър Росен Плевнелиев. Това означава 1 юни, а не 31 август, за да могат хората да отидат до морето по магистрала, уточни премиерът Бойко Борисов.


Днес малцина вероятно си спомнят, че преди десет години тогавашният строителен министър Евгени Чачев обещаваше как през 2003 г. ще пътуваме по магистрала до морето. "Тогава си казвах - този министър е луд, каква 2003-а, а сега е 2009 г. и още нямаме магистрала", констатира строителен предприемач. През 2006 г., когато кабинетът на тройната коалиция представяше програмата си пред бизнеса и местната власт, тогавашният министър на регионалното развитие Асен Гагаузов обеща "Тракия" да бъде готова до края на мандата. "Само го направете и ще ви вдигнем паметник", каза един от присъстващите кметове. Не случайно във форумите често припомнят вица, че магистрала "Тракия" е наречена така, защото строителството й е започнало още по времето на траките и не е ясно кога ще приключи.




Всяко правителство с нов подход


Липсата на последователна държавна политика е основната причина нещата да не се случват.


Емблематичният пример е "Тракия", защото усилията на всички кабинети са хвърлени към нея. Правителството на Иван Костов реши да доизгради липсващите около 200 км между Пловдив и Бургас с кредит от Европейската инвестиционна банка. Така започна строителството на двете отсечки Пловдив – Стара Загора и Карнобат – Бургас. Те бяха довършени чак по времето на тройната коалиция и Сергей Станишев преряза лентите. Наследникът на Костов – Симеон Сакскобургготски, смени тотално политиката и без търг даде "Тракия" на концесия. "Обирът на века" я нарече Асен Гагаузов, докато беше в опозиция, но след като стана регионален министър, смени тезата. Трябваше да се намеси Европейската комисия със становището си за недопустима държавна помощ, за да бъде развалена концесията. Това струва две години загубено време. След фиаското кабинетът "Станишев" реши, че "Тракия" ще се строи с пари от бюджета. И определи по български условия, от които и без конкурс ставаше ясно кой ще строи трите непостроени участъка. "Братското" разпределение обаче беше санкционирано отново от Брюксел заради дискриминационни условия след жалба на чужда фирма. Така на Асен Гагаузов се наложи да нулира ясните победители под заплахата България да загуби около 2 млрд. евро от европейските фондове.


Последното решение на предишния кабинет от началото на тази година е "Тракия" да се прави с европейски пари. И оттогава не се е случило нищо освен чисто бюрократичните процедури по вкарването на магистралата в оперативна програма "Транспорт".


Няма проекти, отчуждения и екооценки


Липсата на готови проекти, приключили отчуждителни процедури, актуални доклади за оценка на въздействието върху околната среда са другите причини магистралите да не се случват. Въпреки смяната на подхода от всяко едно правителство изминалите повече от десет години можеха да бъдат използвани поне за изготвяне на проекти.


Ситуацията е съвсем различна. Все още не е проектирана една от трите липсващи отсечки на "Тракия" - участъкът от Сливен до Карнобат. Не са ясни точно трасетата на "Хемус" (София - Варна) и "Черно море" (Варна - Бургас).За "Хемус" неотдавна министър Плевнелиев заяви, че трасето ще е тайна, за да не могат предприемачи да изкупят терените и после да рекетират държавата. "Черно море" пък вече ще бъде продължение на "Тракия", по думите на премиера. И защо да не я направим с публично-частно партньорство, след като има интерес от бизнеса, вместо да чакаме европарите след 2014 г., каза наскоро Бойко Борисов.


Отчуждителните процедури не са направени за нито една магистрала. Новата власт засега също не бърза. Причината е, че още умува как да промени закона за държавната собственост така, че да не се "набутва" да дава пари на изкупилите магистрални терени. Дори отчуждителните процедури за строящата се 19-километрова магистрала "Люлин" край София все още не са приключили, въпреки че тя трябва да е готова догодина.


Още през януари Еврокомисията каза, че без актуални екооценки няма как да започне строителството на магистралите. Проблемът при сега съществуващите е, че те са правени преди влизането на страната в ЕС и не са подлагани на обществено обсъждане, което в Европа е задължително. Все още няма насрочена дата за обсъждане за нито една магистрала.


Тръжните процедури – голямото писане


Не е готова и документацията, по която оттук нататък ще се провеждат търговете за магистралите. Старото ръководство на пътната агенция беше одобрило пакет от документи през юли. Росен Плевнелиев обаче ги отхвърли и оттогава се пишат нови. Първоначалното обещание беше условията да са готови до средата на септември, после стана края на септември, който премина в средата на октомври и предпоследно остана за края на месеца.


Причината - правилата се съгласуват с всички възможни инстанции – Камара на строителите, неправителствената организация "Прозрачност без граници", Агенцията по обществените поръчки, програмата "Джаспърс", Еврокомисията и т.н. Обясненията за времето, което отне писането на предишните правила, бяха почти същите. Липсва и информация колко пари са похарчени досега за цялото това съгласуване.


Новото правителство се кълне, че този път всичко ще бъде честно и прозрачно. За целта регионалният министър е готов да наеме сейф от БНБ, в който да се пазят офертите на кандидатите. Плевнелиев обеща още, че ценовите и техническите оферти ще се отварят в един и същ ден.


Няма да коментираме и необходимостта от извършването на археологически проучвания по трасето, които трябва да се направят преди да започне строителството. Недай си боже да излезе някоя втора Казанлъшка гробница и тогава какво правим? Разбира се, може да приложим опита с магистрала "Марица" – разравяме, прибираме и заравяме бързо, пък после се оплаквай. Но тогава не бяхме членове на ЕС и нещата се потулиха.


Обърнатата процедура


За да се случи всичко - бързи отчуждителни процедури, едновременно отваряне на офертите и т.н., са необходими промени в няколко действащи закони. Освен Закона за държавната собственост сред тях са законите за обществените поръчки и за устройство на територията. Но досега в парламента не е внесено нищо в тази насока.


"Подготовката на един голям инфраструктурен проект отнема средно между 5 и 7 години във Франция и Германия. Няма как в България нещата да се случат по-бързо", каза през пролетта Карстен Расмунсен, ръководител на отдел "България" в Главна дирекция "Регионална политика" на ЕК. Практиката показва, че у нас засега и два пъти по 7 години не стигат. А бюджет 2010 не обещава голяма промяна, защото няма предвидени пари за проектиране и отчуждаване.


В успешните европейски държави, за да започне реализацията на един обект, той трябва да има готов проект, да са му направени отчуждителните процедури, да има актуални екооценки и чак тогава се избира изпълнител и започва строителството. В България се прави точно обратното. Първо се избира изпълнител, после се проектира в крачка и се вади разрешително за строеж. Успоредно се правят отчужденията по трасето с всички произтичащи проблеми от бързането и за държавата, и за частните собственици. Резултатът от обърнатия подход е непрекъснато удължаване на сроковете и увеличаване на цената.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK