Бунища за забравени хора

Това е уютното малко преходно жилище в&nbsp;Горен Чифлик,&nbsp;институция в източна България, където живеят 90 жени с умствена изостаналост и психични разстройства.&nbsp;Тези две момичета са сестри и идват от дома в Могилино. <br />

© Яна Бюрер Тавание

Това е уютното малко преходно жилище в Горен Чифлик, институция в източна България, където живеят 90 жени с умствена изостаналост и психични разстройства. Тези две момичета са сестри и идват от дома в Могилино.



Реформата се случва твърде бавно в институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България, Румъния и Сърбия, където хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот и употребата на физически имобилизации и високи дози лекарства с цел контрол на поведението продължават да са рутина.


"Дневник" е първата българска медиа, която публикува част от разследването за тези домове*.


Някой пищи.




Някой се разкъсва от писъци в край от двора, който до момента е изглеждал необитаван. Oграда заобикаля някакви бараки и с всяка стъпка в тази посока писъците стават все по-силни. Още десет стъпки - ето врата в оградата. Още десет - и целият ад се отприщва.


Там е пищящата жена – боса, мършава, облечена в дрипи. Там е и друга жена, която не може да ходи и се въргаля по земята, покрита с мухи – стотици мухи. В ужасно мръсните си ръце тя стиска здраво две дебели парчета хляб. Там е и едно момиче, което топи сухия си хляб в мръсната локва пред външните тоалетни. И след това го яде. Никой не обръща внимание.


Обяд е – в Горен Чифлик, институция в Източна България, където живеят 90 жени с умствена изостаналост и психични разстройства. Институцията е наскоро реновирана, но мястото на ужасите, бараките за "най-увредените" домуващи, не са докоснати. Мястото е добре скрито; всъщност толкова добре, че ръководителят на местната дирекция за социално подпомагане казва, че никога не го е виждала въпреки многобройните си посещения в дома. На трийсетте жени тук не е позволено да ядат с останалите. Вместо това храна им се дава зад телената ограда, която обикновено е заключена, на практика превръщайки мястото в клетка.


Това разследване, проведено предимно под прикритие в институциите за възрастни с интелектуални и психични проблеми в България, Румъния и Сърбия, разкрива доказателства за потъпкване на човешки права, нечовешко и унизително отнасяне и ужасяваща липса на грижа. То показва, че реформата в тази сфера остава разпокъсана и бавна и твърде често забравя най-уязвимите.


България и Румъния, и двете членки на ЕС от 2007, и Сърбия, която се стреми към същия статус, имат зловещо минало в областта на институционалните грижи. Настоящoто разследване показва, че те все още се провалят в това да покрият международните стандарти. Неадекватни политики водят до недостатъчно финансиране и невъзможност за привличане на квалифициран, мотивиран персонал. Домуващите са по-скоро държани под контрол, отколкото лекувани. Много от тях са постепенно унищожавани чрез постоянeн прием на вредни лекарства в свирепи дози. Хора не напускат леглата си с години. Деца са държани вързани през по-голямата част от времето.


Залогът за тези държави е голям. Европейската комисия каза, че може да спре плащанията по Европейския социален фонд в случай на значителни нередности в българските и румънските институции. Колкото до Сърбия, много значими гласове настояват, че ЕС трябва да изисква по-добри резултати в областта на човешките права от бъдещите страни членки. На практика обаче Брюксел си затваря очите за тези злоупотреби от години.


Завързани с лекарства


В дома за възрастни с психични разстройства в Радовец срещам 76 изключително летаргични мъже. Твърде много ръце треперят, твърде много лица са сковани и твърде много движения са тежки. Скоро ще разбера защо.


Радовец е миниатюрно село в Югоизточна България и като повечето институции е невероятно отдалечено. Привличането на квалифициран персонал тук е на практика невъзможно.


3,700 в българските институции за възрастни с умствена изостаналост или психични разстройства


5,700 в институциите под шапката на сръбското социално министерство


4,800 в отделенията за хронично болни на румънските психиатрични болници

Официално съм в Радовец като сътрудник на Българския хелзинкски комитет (БХК), най-влиятелната неправителствена организация в сферата на човешките права в страната. Това е начинът, по който избрах да събера по-голямата част от информацията за това разследване, тъй като журналистите правят институциите нервни.


Въпреки че почти всички домуващи са с диагноза шизофрения, в Радовец няма назначен психиатър. Директорът на дома Крайо Краев казва, че има само един такъв специалист в радиус от 50 км и той идва едва веднъж на месец.


Едно последствиe от това занемаряване е, че всички мъже в Радовец са на една и съща терапия – халоперидол – във всеки медицински картон, който виждаме. Директорът потвърждава това. "На всички домуващи е предписан халоперидол от психиатъра", казва той. И не вижда нищо нередно в това.


Медицински експерти обясняват, че халоперидолът, стар антипсихотик, има изключително силни странични ефекти, включително късна дискинезия – неволеви движения на лицето и тялото; акатизия – изразена в повтарящи се клатещи движения; летаргия и сънливост.


Мъжете в Радовец са вземали халоперидол всеки ден, понякога в продължение на години. Документите показват, че дозите са високи и лекарството е давано без съгласие. Това означава тихи домуващи и необезпокояван персонал. Също така означава замъглени умове и увредени тела.


"Това не е лечение. Това е контролиране, управляване на хора, казва Красимир Кънев, директор на БХК. Никога не съм виждал странични ефекти, които да са толкова широко разпространени."


По време на посещението ни мъжете или спят, или седят на двора, без да правят нищо. Христо е един от тях. Този 32-годишен мъж, някога шампион по шах, описва деня си: "Събуждам се, закусвам, взимам си лекарствата, но тъй като те изпиват цялата ми енергия, заспивам отново. Събуждам се, отивам на обяд, за щастие тогава не ни дават лекарства, така че след това играя малко шах; идва вечерята, взимам си лекарствата, изтощен съм, заспивам."


Тъй като това се отнася за всички домуващи, става ясно защо старият изолатор – малък килер под стълбите – вече не се използва. Медикаментозното обуздаване е станало заместител на физическото.


Когато конфронтирам директора на Радовец за терапията, той казва, че ще проучи въпроса.


"На тези места персоналът е този, който де факто предписва медикаментите. Тъй като психиатърът не е наоколо да наблюдава, персоналът му казва кой "се нуждае" от повече седиране", казва Кънев. "Персоналът в тези институции е по подразбиране неквалифициран и недостатъчен. Ето защо e голямо изкушение даването на лекарства да се сведе до контрол над поведението."


Българското правителство казва, че отдалечеността на много от социалните домове е ключов фактор зад липсата на квалифициран персонал в тях. То заявява, че работи за разрешаване на проблема.


Мъжете в Радовец не са единствените, които са оковавани с високи дози успокоителни средства. Същото е и в Оборище, дом за възрастни, в който една трета от 98-те домуващи са с психични разстройства.


Един поглед в медицинската документация в Оборище също разкрива широкоразпространената употреба на халоперидол. Много домуващи са на 9 мг на ден от години. Професор Тома Томов, един от водещите психиатри в страната, казва, че толкова силни дози трябва да бъдат давани само за кратки периоди от време при обострени състояния.


Професор Томов пита психиатъра в Оборище (там на половин работен ден) защо толкова високи дози редовно са давани на хора, които нямат нужда от тях. "През нощта имаме само един пазач и една санитарка. Много е страшно", казва тя.


Отговорът й потвърждава че тук също хората са тъпкани с потенциално вредни лекарства, за да се гарантира спокойствието на недостатъчния персонал. Директорът на дома Илчо Горанов защитава употребата на лекарството с мотива, че е "предписано от специалист". Той няма планове да променя дозировките.


Най-нуждаещите се получават най-малко


"Идентифицирахме нещо, което считаме за изтезание – деца, вързани в леглата си; мъж, който не беше напускал кревата в продължение на единайсет години, казва ми Ерик Розентал, изпълнителен директор на Mental Disability Rights International, MDRI. Въпросът е дали това малтретиране е спряло."


Отговорът е не.


През 2007 г. MDRI, която се бори за човешки права в тази сфера, публикува изобличаващ доклад за Сърбия, в който се подчертаваше обичайната употреба на физически имобилизации и унизителното третиране в сръбските социални домове.


Тогава сръбските власти гневно отхвърлиха обвиненията и все още изглеждат в състояние на пълно отрицание. В отговор на молбата да коментира сегашното състояние на домовете в страната сръбското социално министерство просто ми препрати своя отговор на доклада на MDRI от 2007.


Когато отивам в Кулина, институция в Югоизточна Сърбия, подслоняваща 500 възрастни и деца с умствени увреждания, има някакви признаци за подобрение. Издигната е привлекателна нова сграда за "подпомогнато живеене". Има и ново спортно игрище, както и дневни стаи, където по-леко увредените деца могат да рисуват и играят. Но, както в толкова много от тези институции в региона, в Кулина съществуват паралелни вселени.


Павилионът за неподвижните е на два етажа и няма асансьор. Горе намирам хора, плътно натъпкани в тъмни стаи. Те никога не са извеждани навън. Всяка стая изглежда и се усеща като следващата. Мъртвешки тихо е.


"Тежко увредените" деца прекарват времето си неподвижни в леглата си, понякога вързани; или вързани за столовe в празни дневни стаи. Някои се клатят напред-назад на пода от липса на внимание. Виждам много такива забравени деца. Приковани в леглата си тийнейджъри изглеждат не по-възрастни от четири. Децата в кошарките са ужасяващо слаби, с ръце и крака, атрофирали от липса на движение.


В повечето институции в България, Събия и Румъния един от проблемите е, че тези, които имат нужда от помощ най-много, получават най-малко. Липсват не само финансови и човешки ресурси и добри медицински практики. Липсва разбиране. В резултат хората в най-тежко състояние често страдат в най-голяма степен.


Във всички посетени институции реформата е разпокъсана. Повечето имат реновирани сгради, както и "преходни жилища" за шепа домуващи. Но подобрение в цялостните стандарти на грижа, предоставянето на терапии отвъд лекарствата и програми, които да подготвят хората за завръщане към света – всичко това изглежда много, много далеч.


Чуруг, сръбска институция за 206 мъже и жени с психични разстройства, е друг пример за реформи, които забравят най-уязвимите. В Чуруг има три павилиона, два от които са реновирани. Третият, където са "най-тежките случаи", не е. Това е стара военна сграда с мръсни, прашни, вонящи стаи. Управителят казва, че хората тук не са обект на никаква друга терапия освен лекарствата. Дейностите в дневните стаи са запазени за "по-способните" домуващи.


В дома за жени с психични разстройства в Свиленград, България, е същата история. Уютно ново преходно жилище съществува редом с павилиона за неподвижните. Там миризмата е първото, което те блъска – отвратителната смрад на подове и дюшеци, подгизнали от урина и изпражнения. Жените са натъпкани в голи стаи. Една от тях тихо плаче, докато лежи в собствените си екскременти.


Горен Чифлик, българската институция от началото на този текст, предлага може би най-шокиращия случай на паралелни вселени. Малкото ново преходно жилище, основната сграда на дома, празният нов павилион и ужасяващите бивши конюшни, където 30 жени са перманентно заключени, се намират в един и същ двор.


Директорът на дома Станислав Енчев не смята да мести жените от старите конюшни в новия павилион, защото се страхува, че "ще счупят всичко". Той казва, че властите трябва да отпуснат пари за изграждането на още един павилион.


Но Борислав Натов, местният кмет, казва, че тези пари няма да дойдат от общината. "Нямаме бюджет, за да осигурим нормалното съществуване на тези хора", казва той.


Мария Чанкова, директор на регионалната дирекция за социално подпомагане, обещава "спешни мерки". Тя е посещавала многократно Горен Чифлик, но казва, че никога не е виждала жените в старите конюшни.


В старите конюшни намирам Лиляна, покрита с мухи. Тук е от 1999, тя е парализирана, сгърчена като скакалец, кожата на краката й е жълто-синя. На 62, Лиляна изглежда недохранена, тялото й е поразително слабо. "Някога напускат ли леглата си? Извеждате ли ги навън", питам аз. Санитарката разтяга устни в тъжна усмивка: "Обикновено съм тук сама с 30 жени. Няма време."


Друго място, където грижа се предоставя на едни, но не на други, е психиатричната болница Мокреа в Западна Румъния. 70 от 160-те пациенти тук са хронично болни. Институцията е реновирана наскоро. Но около половината пациенти на практика са затворници, заключени в стаите си, допускани навън под наблюдение само за 30 минути на обяд и 40 минути за разходка. Психиатърът тук обяснява, че някои "могат да избягат", а други са "много агресивни".


В друга румънска институция, Гура Ваи, няма дори постоянен достъп до течаща вода. 56-имата пациенти се къпят веднъж на седмица.


Въпреки многобройните обещания румънското министерство на здравеопазването така и не отговори на серията въпроси относно условията в Мокреа и Гура Ваи.


В Гура Ваи липсата на грижа е тотална. Двете дневни стаи стоят заключени и неизползвани.


"Има ли нещо друго, което се случва тук, отвъд даването на лекарства", питам аз.


"Ами, музиката навън", отговаря мениджърът, имайки предвид звукa от радиото, коeто гърми в двора. Еднакво шокиращо е и изказването й, че повечето от пациентите в това психиатрично отделение за хронично болни, нямат психични разстройства, а са с интелектуални увреждания, страдащи от деменция или просто бездомни. В двора те се клатят напред-назад или седят, вторачени в пространството. И когато си тръгвам, дори музиката навън е спряла.


Да се разминеш безнаказано с убийство


"Европейската комисия е напълно наясно със сегашните проблеми в българските и румънските институции", е официалната позиция на ЕK в отговор на моите въпроси. От EK добавиха още, че винаги има възможност плащанията по Европейския социален фонд да бъдат спрени в определени случаи.


Въпреки че много експерти мислят, че ЕС трябва да изисква по-добри резултати в областта на човешките права от страните - кандидати за членство, комисията отказа да коментира това твърдение.


"България и Румъния съвсем буквално се разминаха безнаказано с убийство", казва Оливър Люис от международната правозащитна организация Mental Disability Advocacy Center. "Хората бяха и все още са често субект на най-гротескни липса на грижа и злоупотреби."


Лора Паркър, която е работила като съветник по въпросите на социалната политика в делагацията на Европейската комисия в София преди присъединяването на България към ЕС, казва: "Ясно е, че решенията за разширяването на ЕС бяха предимно политически [и] човешките права просто не са приоритет на ЕС."


Тя и колегите й "опитвахме да отразяваме реалността… но, след като редица чиновници в Европейската комисия ги бяха редактирали, окончателните редовни доклади вече не представяха ситуацията правилно".


Далеч от очите на Брюксел и сърцата на националните правителства, институциите, складиращи най-уязвимите граждани на България, Румъния и Сърбия, продължават да не са нищо по-добро от бунища за забравени хора.


Гробището на Радовец е метафора за степента на това занемаряване. От около половин век институцията има свой собствен парцел и дузини бивши домуващи лежат под буренясалото поле. Но надгробните камъни са едва два-три. Анонимността в смъртта е логичният край на живот без права и идентичност.


Разследването е направено с подкрепата на Балканската стипендия за журналистическо майсторство, инициатива на фондация "Робърт Бош", фондация ЕРСТЕ, в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.


Още за разследването на http://dumpinggroundsforpeople.wordpress.com/


3,700 в българските институции за възрастни с умствена изостаналост или психични разстройства


5,700 в институциите под шапката на сръбското социално министерство


4,800 в отделенията за хронично болни на румънските психиатрични болници

Още от Дневник +

Коментари (53)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на За съжаление ...
    *****
    Неутрално

    Ужасно, просто е ужасно, но някой наистина трябва да говори за това. Браво на Дневник, че се е заел с темата.
    Аз лично не мисля, че деинституционализацията е решение на всички проблеми. Има хора, които наистина не могат да се грижат сами за себе си, а и нямат семейства, които да се грижат за тях. Тук идва ролята на държавата и на обществото да покажат, че са цивилизовани (ако наистина са такива). Очевидно в България сме доста далече от състоянието на цивилизованост обаче. Потвърждение за това е следният пасаж от статията: "Директорът на дома Станислав Енчев не смята да мести жените от старите конюшни в новия павилион, защото се страхува, че "ще счупят всичко". Не знам как може да се демонстрира една толкова показна жестокост, но пък такива са фактите, уви ...

  2. 2 Профил на Lily Englund
    *****
    Неутрално
  3. 3 Профил на КК
    *****
    Неутрално

    Реакция на президента Първанов: Стига антибългарски статии в антибългарски медии!
    Реакция на министър-председателя Борисов: Това е наследство от тройната коалиция. Да дойдат при мен да ги оправя.

  4. 4 Профил на BEGETTO
    *****
    Неутрално

    БРАВО МНОГО ДОБРА СТАТИЯ ДАНО ИНСТИТУЦИИТЕ ОТ КОИТО ЗАВИСЯТ ТЕЗИ ХОРА ДА Я ПРО4ЕТАТ И НАПРАВЯТ НЕ6ТО НАЙ СЕТНЕ !!!

    "Ясно е, че решенията за разширяването на ЕС бяха предимно политически [и] човешките права просто не са приоритет на ЕС."

  5. 5 Профил на Деница
    *****
    Разстроено

    Дневник, заслужавате адмирации за истинската журналистика.

  6. 6 Профил на Ule
    *****
    Неутрално

    Благодаря за статията!
    Ще ми се да напишете подобни материали за т.нар. пансиони за временно настаняване, за бездомните, за наркозависимите живеещи на улицата... Работя с тях и положението не е по-позитивно. Нека обществото разбере.
    Поздрав!

  7. 7 Профил на jony
    jony
    Рейтинг: 614 Гневно

    Имаме в семейството психично болен. Нямате си на представа какъв ад е! И как да се грижим за нея пълноценно, като родителите са ми пенсионери с мизерни пенсии, а и на сестра ми е същата? Защо държавата не се интересува от тия хора, защо абдикира? Много от тях могат да работят - защо не се организира работа за тях, занимания, срещи, да не се чувстват изоставени. Как само ние да се справим? Така е много лесно, нали ! А и не търсят алтернативни методи за лечение. Нали ще им падне реномето на академични лекари! Те си знаят едно, пий си хапчетата само...

  8. 8 Профил на bo
    *****
    Неутрално

    страхотно разследване! браво днежник, браво яна!!

  9. 9 Профил на Николай Бойков
    *****
    Неутрално

    както няма комунизъм с човешко лице, така няма и психиатрия с човешко лице.

  10. 10 Профил на asdf
    *****
    Неутрално

    Булгаристан, какво очаквате от булгаристанеца - само на простотия сме най-добрите!

  11. 11 Профил на asdf
    *****
    Неутрално

    До коментар [#9] от "Николай Бойков":

    Какво в Булгаристан е с човешко лице, дай примери?

  12. 12 Профил на Kucho
    *****
    Неутрално

    1. Всички тези институции трябва да са в градовете.
    2. Персоналът в тези институции трябва да е само от професионалисти.
    3. Тези професионалисти трябва да са изключително добре платени, за да имат мотивацията да влагат всичко от себе си в изключително тежката работа. (между другото проекти за това могат да бъдат финансирани от социалния фонд, вкл. и хората, които работят)
    4. Никога не трябва да забравяме, че това са живи хора, и никой, НИКОЙ не е застрахован, че на него няма да му се случи!

  13. 13 Профил на Читател
    *****
    Неутрално

    Както се вижда 45 години стигнаха...

  14. 14 Профил на Иван
    *****
    Неутрално
  15. 15 Профил на lili
    *****
    Неутрално

    вземете пример от израел,тожа се казва грижа за вазрастни.

  16. 16 Профил на axa
    *****
    Разстроено

    Хвалим се, че в Могилино нещата били пооправени. А на другите места?! Една птичка пролет не прави...

  17. 17 Профил на R.T.
    *****
    Неутрално

    според мен тези институции трябва да са в градовете така направиха в Пазарджик,спомням си преди 20 години ходих по една обява за работа за психодиспансера в Баткун и останах потресена от вида на въпросната институция ,а в обявата ставаще въпрос за специалист капитално строителство и не съм влизала в помещенията на клиниката сега въпросната институция е в град Пазарджик с/у МБАЛ в ремонтирана сграда и поне отвън нещата изглеждат по-добре от това ,което видях навремето

  18. 18 Профил на R.T.
    *****
    Неутрално

    само да добавя браво на Дневник за добрата статия имам чувството,че в последните години добри журналистически разследвания със съответната обосновка без да се набляга на "жълтото" можеш да прочетеш тук и в Капитал

  19. 19 Профил на BG
    BG
    Рейтинг: 933 Неутрално

    правилно посочвате,че проблемът е не само в липсата на пари. Защо не се използват празни сгради на закрити казарми или училища в окръжните центрове за такива домове? Трябва да се търси компетентна помощ от ЕС. През комунизма тези хора бяха крити, но е време да се върнем към хуманитарните човешки ценности. България е една мизерно бедна страна, но това е един минимум на съществуване, което трябва да се осигури на тези хора. Всеки от нас може да попадне в такъв дом. Нека се окаже натиск.

  20. 20 Профил на фик
    *****
    Неутрално

    истинска журналистика

    браво, Дневник!

  21. 21 Профил на jean
    *****
    Неутрално

    Квалифициран персонал с добро заплащане и защитени жилища в градска среда - това като за начало е напълно достатъчно. Впоследствие организиране на трудова заетост на по-леките случаи.

  22. 22 Профил на svc
    *****
    Разстроено

    отдавна не ме е било толкова срам..

  23. 23 Профил на gr
    *****
    Гневно

    Нечовешко отношение...
    Не е само в липсата на пари, липсва човечност!

  24. 24 Профил на L
    *****
    Разстроено
  25. 25 Профил на chovek
    *****
    Разстроено

    И най-тъжното е, че всеки, който гледа снимките, чете статията си казва 'о, колко тъжно', ядосва се 'как може така', но колко от вас ще си кажат 'как мога аз да помогна' или да си представи, че е там?? лесно е сега всеки да съчувства, но никой не си представя да е там в момента, за да помогне с нещо, нали? защото е 'гнусно' ще каже.
    Еми това е основния проблем според мен. По същия начин мислиш и ти, и работещите 'санитари и сестри' там.

  26. 26 Профил на Инди
    *****
    Разстроено
  27. 27 Профил на PLAATS
    *****
    Неутрално

    ... докажете, че не сте робот...

  28. 28 Профил на asas
    *****
    Неутрално
  29. 29 Профил на човек
    *****
    Разстроено

    #27 превантивна мярка на сайта. нормално

  30. 30 Профил на читател
    *****
    Неутрално

    само да добавя браво на Дневник за добрата статия имам чувството,че в последните години добри журналистически разследвания със съответната обосновка без да се набляга на "жълтото" можеш да прочетеш тук и в Капитал

  31. 31 Профил на Синонимен
    *****
    Неутрално

    Анонимен, един съвет.
    Регулирайте щитовидната жлеза на момичето, първо с традиционни медикаменти, след това преминете на билки. Поне при 50% от хората помага. Опитайте. Колкото до лекарствата с които традиционната медицина тъпче хора с такива заболявания, ТЕ НЕ ЛЕКУВАТ.

  32. 32 Профил на Анонимна
    *****
    Неутрално

    До коментар [#7] от "Анонимен":

    Ако не е проблем, би ли могъл/а да споделиш какъв е точно проблема, с който се налага да се справя Вашето семейство? И аз имам проблем вкъщи, но не знам към кого да се обърна и какво да правя........

  33. 33 Профил на Yellow Submarine
    *****
    Разстроено

    Тъжно и покъртително е... криво огледало на самите НАС...

    Господи помилуй!!

  34. 34 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 605 Неутрално

    До коментар [#33] от "Yellow Submarine":

    Изобщо не е криво. Това просто е тъмната ни страна, за която предпочитаме да не говорим.
    Истината е, че подобно е било отношението в много други развити държави. Просто ние сме 50-тина години назад в цивилизацията.
    Браво на Дневник, че осигурява трибуна и естествено на Яна за написаното.

  35. 35 Профил на QUEEN7
    *****
    Неутрално

    Нямам думи да изкажа възмущението си което статията предизвика в мен. Не мога да повярвам, че в днешно време човешки същества могат, да бъдат третирани по такъв унизителен начин...Най-страшното е, че подобно отношение се приема в нашето общество като нещо нормално.

  36. 36 Профил на отвратен
    *****
    Гневно

    Всичко написано и показано тук е толкова тежко и мъчително, толкова отвратително, че те "затрупва" с най-черните чернилки. Не че не го знаем, не че не сме го чували. Само дето не сме го виждали. И не бихме искали, нали?! Грозните неща затуряме в задния двор, в бараката с ненужни вещи, която чакаме да падне от само себе си...Това в скритото, невидно. Какво обаче става във "видното" Там където всеки може да отиде и ходи. И не е нужно особено журналистическо разследване.... Някой влизал ли е в клиниката на четвърти километър? Някой казва ли как и с какво лекуват хората там? На всички се лепва диагноза "параноидна шизофрения" и се започва "лабораторно" наблюдение, как поредното ново лекарство се отразява на "пациентите". И тъй-като пациентите са "луди", не могат да разкажат, няма на кого да се оплачат, а и да се оплачат, на кого му пука!!! Ами "нормалните" пациенти, чакащи с часове пред кабинетите в която и да е поликлиника? Отношението на "докторите", които гледат си изпълнят графика за дена...Доктори, които са забравили да се усмихват, загубили са чувствителност към болката, спекулират с нея, използват я за разменна монета...Май "пресолих супата", ама не виждам оправия. Някой методично изтрива в годините всичко, добро, събирано и съхранено на дълбоко. Някой ни изкорми душите...

  37. 37 Профил на Пепи
    *****
    Неутрално

    УЖАС!!! Срам за нашето т.н цивилизовано общество, което не се е научило /и в частност не иска да се научи/ да бъде толерантно и съпричастно към различните. Срам и за "държавата", сред чийто основни приоритети трябва да бъде закрилата на слабите и беззащитните души. Дано следенето на проблема продължи и има по-голяма гластност, за да се събудим.

  38. 38 Профил на Надежда
    *****
    Любопитно

    Много е тежко да се четат тези неща. И аз имам човек в семейството, който с малко по-малко късмет можеше лесно да се озове в подобна институция.

    Помислете хора. В България сме 7 милиона. Ако един малък процент, 10000 души например, се заемат доброволно да помогнат с този проблем това би било най-силното, което можем да направим. Тези хора имат нужда от малко внимание, от човешко отношение и нещата ще се променят коренно... А ако има достатъчна активност, може и държавните институции да се сетят да направят нещо!

  39. 39 Профил на читател
    *****
    Разстроено

    Тези случаи са едно достатъчно срамно доказателство,за това че ние сме не само една социално слаба държава,в която липсва каквато и да е социална политика,НО и едно общество,което демонстрира абсолютна морална деградация.
    Защото ние като народ сме имали един здрав и добър морал,но той изглежда не е на лице към сегашните времена.От там произтичат всичките ни проблеми-настоящи и бъдещи.
    Нима е християнско,нима е човешко това,което е описано ?!
    Та човек не се отнася по този начин към едно животно,камо ли към едни болни и безпомощтни хора!
    Защото те все пак са живи хора,съгласете се.

  40. 40 Профил на BG
    *****
    Неутрално
  41. 41 Профил на куку
    *****
    Неутрално

    за нормалните граждани някой мисли ли?тя цялата държава за 20 години криворазбана демокрация е заприличала на бунище.София е най-мръсната столица в Европа.добре ,че тези нещастни деца не разбират какно става с тях.жалко много жалко.

  42. 42 Профил на SMS за БКП (20%)
    *****
    Неутрално

    39-ти, мисля че единственият начин да се помогне на тези хора е ако ги признаят за малцинствена група. Тогава пред тях може и да се открият много по- широки възможности. Това което най-много възпрепятсва финансирането им от държавата според мене обаче е самата държава - те не са избиратели и следователно за държавата те не съществуват.
    Има и друг начин - да поискат статут на животни. Може и да звучи абсурдно, но в съвременният свят животните все по-често са обект на по-изявлен хуманизъм спрямо този към самите хора.
    Има и трети начин, но той наистина е абсурден - да се разчита на гражданското общество в България и на неговата воля за демокрация...

  43. 43 Профил на еххх
    *****
    Неутрално

    Да, така е. Това е ужасно, грижите за псигично болните са трудни, недостатъчни, какви ли още не и СКЪПИ! Най-важното е това СКЪПИ! Питам аз желаещите да се промени нещо откъде да се вземат парите? Работещите сме все по- малко и нима ви осигуряват на целия доход? Мен да, аз съм университетски преподавател и не мога да си скрия дохода, но ако ми падне възможност бих го направила. Никой не си плаща всички данъци преки и косвени и очаквате някой отнякъде да направи нещо. С какви пари?
    Как предлагате да се направи нещо като се прелеят пари от пенсиите, детските ги орязаха, здравеопазването също, ако имате идеи сега е време да ги дадете.
    Дърцавите ,които давате за пример са пример и за плащането на данъци!
    По-спокойно.

  44. 44 Профил на жестоката истина
    *****
    Неутрално

    за мен отговорът на многото "защо" по-горе е, че в общество на силните и победителите, каквото българското все по-ярко се очертава да бъде, социално уязвимите хора се разглеждат като абсолютно ненужни и което е още по-ужасяващото - недостойни за нормален живот. това, което в много от коментарите към тази статия искаме, съфорумците в други статии презрително наричат "комунизъм".
    нещата са комплексни - в общество без чувствителност за социална справедливост, подобни ужаси чисто и просто са извън обсега на полезрението..

  45. 45 Профил на милосърдие
    *****
    Разстроено

    До коментар [#38] от "Надежда":

    за съжаление ние българите трудно правим човешки неща от милосърдие, нямаме време да помагаме докато се стремим да изглеждаме "на ниво".
    познавах много чуждестранни студенти в софия (по програма еразъм и т.н.) - почти всички от тях през ваканцията бяха на безвъзмездни практики в най-различни социални домове в българия - домове, за които аз и не знаех, че съществуват. да познавате български студент, който да го е правил? нашите приоритети за съжаление са други - ние крещящите несправедливости не искаме да ги виждаме!!!

  46. 46 Профил на tomov
    tomov
    Рейтинг: Неутрално

    Законът на джунглата важи с пълна сила в България. Нивото ни на цивилизованост, толерантност, човещина и милосърдие са на нивото на първобитните неандерталци. Превръщаме се бавно в циганско-мутренска-олигархична територия, която не може да се нарече дори държава. Или ще се спасяваме поединично през КПП-тата и аерогарата, или ще започнем да работим ЗАЕДНО за бъдещето ни и за бъдещето на децата ни.

    www.leter.info
  47. 47 Профил на mistar
    mistar
    Рейтинг: 8 Гневно

    леле, леле, страшна картина

  48. 48 Профил на да
    *****
    Неутрално

    Племенничката ми е с умственна изостаналост, за 11 години ! Държавата не е направила нищо за нея, нищо! Единственно се поемат най-евтините лекарства разбира се с множество странични увреждания! По отношение на социализирането , НИЩО . Все едно няма проблеми !

  49. 49 Профил на Възмутен
    *****
    Гневно

    Държавата няма сърце за тези хора. Институция не може да се грижи за тях!!! Не можем да чакаме на "майката"! Това е заблуда от тежкото ни минало!
    Трябват хора и доброволни организации, за които това е кауза, в които трепва нещо отвътре....
    Поздравления на Дневник - продължавайте така ,че почти не останаха вече нормални вестници!

  50. 50 Профил на kbderror
    kbderror
    Рейтинг: 234 Разстроено

    Четох фрагметарно статията, покъртителна е.
    Старческите домове, тези за деца и други такива са в подобни условия и грижи. (Познавам сирак обиколил доста домове) Чакаме ЕС да внесе ред и в тая сфера, до тогава по големите и належащи проблеми. Поздравления за БХК.

  51. 51 Профил на тгжксщ7сшк
    *****
    Гневно

    всички вие които седите втрани и разглеждате някакви си снимки и се влияете от прочита на мнение изказано едностранно ималили сте възможността да се сблъскате пряко с тези хора .
    Вие страничните наблюдатели знаете ли какво е да се грижиш за тези хора всеки ден персонала в тези домове е предимно от жени и тези жени са подлагани всекидневно на псехически тормоз,замервани са с какволи не, а да не говорим че дори са бити от болните когато не стане на тяхното и всичко това дави кажа ли с какво се възнаграждава в края на месеца - със мизерните 250 лв. заплата.
    Всички тези домове се намират в населени места където безработицата е убииствено голяма .
    Работещите в тези домове се принуждават да работят там не защото им харесва , а защото имат деца трябва да им осигорят прехраната доколкото е възможно това с 250 лв,рискувайки да бъдат пребити .
    Е хора питам ви аз сега къде са организациите за защита на човешките права в тези случаи .................

  52. 52 Профил на ilo_r
    ilo_r
    Рейтинг: Разстроено

    Виждам, че много хора са разстроени от статията. И винаги в такива случаи- когато излезе филм, репортажи, статии , е така. Но нищо не се променя в държавната политика по отношение на хората, които не могат сами да се грижат за себе си.Аз имам 20 годишна дъщеря с увреждане. Независимо от високата си квалификация , отдавна напуснах работа, за да мога неотлъчно да съм до нея, защото програмите за асистенти- както и да са озаглавени, са почти недостъпни или предлагат услуги, които повече объркват нещата, отколкото да са ни в полза. 12 години идваха учители в къщи, за което правя поклон до земята на всички, които дадоха много от себе си, за да получи детето ми образование , подкрепа и мчотивацияда върви напред. Знаете ли какво се случи на матурите: по решение на инспектората във Варна, тя беше отделена в стая сама, с двама квестори, независимо,че м молбата за допускане до зрелостните изпити изрично писа, че желае да е със съучениците си, които все пак познаваше от посещенията им в ъщи през годините. Беше унизително и несправедливо! Освен това, матурите бяха по общата програма, а всички знаят, че учениците, които по здравословни причини се обучават у дома, учат по редуцирани програми. Благодарение на това, че учителите от 4-та езикова във Варна я подготвяха усърдно, дъщеря ми завърши с отличие и вече е студентка по психология. Но огорчението от неразбиранетоо остана,но то е вследствие на пълното безхаберие на т. нар. експерти по инспекторатите и в министреството, убеда съм в това. Сега имаме огромен проблем с транспорта. Приидвижването до университета е много трудно, общината осигурява превоз в една посока 2-3 пъти в седмицата. Справяме се сами, винаги някой трябва да я придружава и да стои в университета, докато продължават занятията. Пиша това не за да се оплаквам- това е избор на семейството ни- да отглеждаме детето си у дома, да му дадем цялата си грижа и любов, да го лекуваме, да го образоваме, да му осигуряваме нормална среда и всичко, което е по силите ни, за да се чувства добре, подкрепено и с някакво бъдеще. Надявам се , че усилията ни нямяа да са напразни и тя ще намери мястото си под слънцето.. Има приятели, колеги, ще има професия и дано е щастлива. Само хората, които имат този проблем знаят, колко е трудно да си силен, да не се предаваш, да се бориш с толкова много неща, по-често да губиш и пак да се изправяш и да вървиш напред. А който си няма родители, който си няма подкрепа и милост от никъде, какво прави???!!! Четете по-горе... В България никога няма да има адеекватно отношение към болните ,възрастните и хората с увреждане. Не съм черногледа, дори имам обяснение за това, но то вече е друга тема. И не става дума само за средства, за друга става дума, мили хора...

  53. 53 Профил на vrt
    vrt
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Браво на авторката - много хубав репортаж.
    Но да ви кажа - България не е толкова зле - поне тези хора имат покрив над главите си. Тук в Америка (най-богатата държава в света според БВП на глава на населението) психично болните хора през лятото спят по пейките в парка, а през зимата - по спирките на метрото, а останалите са в затворите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK