Самсьо – островът на чистата енергия

Как в Дания накараха електромерите да се въртят назад



По нищо не бихте отличили отдалеч датският остров Самсьо от многобройните му "събратя", разположени в Балтийско и Северно море и свързващите ги протоци Категат и Скагерак. Докато пътувам към него, виждам същата мека брегова ивица, много зеленина, браздящи крайбрежните води кораби, фарове и тук-там вятърни турбини...


Приликите обаче свършват дотук. Защото Самсьо е уникален в едно отношение – той е първият регион в света, захранван изцяло от възобновяеми енергийни източници.


Разположен в центъра на Дания между полуостров Ютландия и островите Фюн и Зеландия, Самсьо е относително малък – 114 кв. км площ, 26 км дължина и 7 км максимална ширина. Най-високата му точка е една на 48 м над морското равнище. Обитаван е от 4100 души, повечето от които фермери. Провинциален и традиционен, поне до преди малко повече от 10 години.




Всичко се променя през 1997 г., разказват домакините. Тогава датското министерство на енергетиката обявява конкурс за проект за пълно преминаване към възобновяеми енергийни източници. Право за участие имат всички датски острови и региони. През октомври същата година е обявен победителят – проектът, представен от остров Самсьо и изготвен от местните власти и неправителствени организации. По-лесното свършва бързо, предстои по-трудното - проектът да се реализира.


Десет години по-късно чудото е факт. Самсьо е изцяло захранван и отопляван от възобновяеми енергийни източници, а изградените мощности са достатъчни и за износ на енергия, която да компенсира факта, че транспортът на и до острова (три големи ферибота с по няколко курса дневно) си остава традиционен, базиран на изкопаеми горива.


Трудното начало


"Началото беше особено трудно", спомня си Сьорен Хермансен, директор на местната Енергийна академия и човекът, на който проектът дължи в най-голяма степен успеха си. "Трябваше ни доста време да убедим местните жители, че от вятъра, който така или иначе духа постоянно, може да се печели, а сламата, която горят на нивите си, може да отоплява домовете им. Фермерите идваха на организираните от нас сбирки, а когато излагахме плановете си, кимаха с глава, казваха "интересно, работете", но не проявяваха ентусиазъм."


Проектът "Самсьо" е щедро финансиран от местните и централните власти, което помага за успеха му. Общите инвестиции – държавни и частни, за десетте години от 1998 г. до 2007 г. са за около 450 млн. датски крони (60 млн. евро). Срещу тези пари на острова са изградени 11 вятърни турбини на сушата с единична мощност 1 MWи 10 в морето близо до брега с мощност по 2.3 MW, четири отоплителни централи, захранвани с дървени отпадъци и слама, и още десетки индивидуални "зелени" инсталации. За цялостното изпълнение се грижи създадената през 1998 г. Енергийна компания "Самсьо".


Всъщност решаващо се оказва не външното финансиране, а увличането на местните жители в реализацията. "Когато хората разбраха, че от чистата енергия може да се печели или поне да плащат по-малко за ток и отопление, нещата бързо потръгнаха", казва Хермансен. Повечето от наземните вятърни турбини реално са собственост на жителите на Самсьо, след като те изкупуват акциите им.


По-инициативните стават собственици и на дялове от по-скъпите турбини в морето, някои слагат вятърни мини турбини в задния си двор. Веднъж включени в мрежата, те не само захранват имотите на местните жители, но често дори произвеждат ток за износ. "Чудесно е да видиш как електромерът ти се върти в обратна посока", казва Бо Ларсен. "Не мога да кажа, че съм забогатял от перката, но сметките ми за ток спаднаха драстично", допълва той и ми посочва минитурбината зад къщата си.


Постиганото е впечатляващо


До началото на проекта електричеството, ползвано на острова и идващо от възобновяеми източници, е било под 10%, днес е 100%. До 1997 г. 25% от отоплението е ставало чрез възобновяеми източници, днес това важи за над 75% и продължава да се увеличава. Все повече жители на Самсьо изоставят традиционните нафтови печки и минават на соларни инсталации, бойлери на биомаса, дори модерни топлинни помпи. Последното важи за хора като Йорген Транберг, собственик на ферма с над 150 крави, който ми разказва как с такава помпа извлича топлината от млякото им и с нея отоплява дома си.


Любопитен съм какво се случва, когато вятърът не духа и турбините спират? Не, Самсьо не остава без ток. Островът е вързан към енергийната мрежа на Ютланд и получава оттам електричество, макар и добито по традиционния начин. Когато вятърът отново задуха, турбините в морето компенсират внесения "мръсен" ток, обяснява Хермансен.


В центъра на своеобразната енергийна революция на Самсьо днес е Енергийната академия (www.energiakademiet.dk), създадена, за да обобщи натрупания опит и за да превърне експеримента в устойчиво предприятие с ефект и извън острова. Проектът не е самоцелен, а многопосочен, обяснява Йеспер Киемс. "Освен очевидното – постигане на въглеродна неутралност и енергийна независимост, той работи за оцеляването на острова, за създаването на нови работни места, за развитието на местната икономика и не на последно място на демокрацията. Включвайки се в него хората разбраха за пореден път, че от самите тях зависи как ще живеят."


Това не е краят


За Киемс постигането на 100-процента енергийна самостоятелност не означава, че проектът е приключил. Той и другите членове на академията вече работят върху следващия проект – превръщането на Самсьо в 100% екоостров, а в по-далечно бъдеще и на остров, който рециклира изцяло отпадъците си.
А дотогава Самсьо ще продължава да привлича и обикновени, и "енергийни" туристи. Първите идват заради спокойствието, което островът предлага, вторите - заради примера, който дава.


Само факти


Всяка от вятърните турбини на сушата произвеждат електричество, което може да захранва до 600 домакинства годишно. Турбините в морето край Самсьо са с капацитет да снабдяват по 2000 домакинства.


Десетте морски турбини изпращат в енергийната мрежа на страната повече чиста енергия, отколкото островът ползва за транспорт, включително и трите ферибота.


Четирите отоплителни централи имат общо 886 абоната, главно цели къщи и ферми. Годишният абонамент струва 430-450 долара, цената на мегават – 115-130 долара.


Три от централите горят слама, основно от зърнени култури, а през последните години се експериментира и с отглеждана на острова слонска трева, четвъртата гори дървени отпадъци и се допълва от соларни панели с площ 2500 кв.м.


Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на а?
    а?
    Рейтинг: Неутрално

    ха сега съпоставете с нашта аец белене
    ха да ни е за урок
    и децата знаят а че не трябва да се строи белене ама нали трябва да се източват народните пари и да отиват в нечии джобове
    ха да чуя сер гейчо
    дето тръгнал уж да се жени рама първо да оправил държавата
    хахахахаха кратун

  2. 2 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 923 Неутрално

    Хубава статия. Няколко неща изпъкват:

    - Цена на инвестициите за преминаване към чиста енергия: 40 млн. Евро за 4,000 човека - или по 15,000 Евро на калпак. Ха сега на нас в България стиска ли ни да инвестираме толкова?

    - Цена на топлоенергията от биомаса: годишен абонамент 450 долара (такса мощност) и 150 долара на МВч. Цена на Топлофикация София: Топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 60,36 лева за мегаватчас. Преференциална цена за асоциации и доставчици – 57,34 лева за мегаватчас.
    Към $45 излиза май, или три пъти по-евтино от датчаните.

    Електроенергията от вятъра не пише колко им излиза, но предполагам, че сравнението е подобно като при топлинната.

    Хайде смятайте сега колко ще ни излезе преминаването към зелена енергия.

  3. 3 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 923 Неутрално

    В горния коментар от бързане съм написал 40 млн. Евро инвестиции, а то е 60 - цената на калпак е същата (15,000 Евро).
    Цените на Топлофикация София са от уебсайта им, който иска да провери: http://www.toplofikaciasofia.bg/klienti/ceni

  4. 4 Профил на advokat na naroda
    advokat na naroda
    Рейтинг: Неутрално

    Кога ли политиците наистина ще защитят БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ, според мен никога.... това е ОРИСИЯ, с други думи съдба... тя идва от малоумието на избирателите на политиците, а не от самите политици,щото всеки си гледа себе си, кога ли народа ще се огледа по- добре, кое е по добре за него и кой ще му защити неговите интереси?

  5. 5 Профил на geopolitik
    geopolitik
    Рейтинг: Неутрално

    ПОСТРОЯВАНЕТО НА АЕЦ "БЕЛЕНЕ" Е ЕДНА ЛУДОСТ ИЗЦЯЛО ПОД чужд ИНТЕРЕС, РУСИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО ДРУГ НАчИН В ЕВРОПА, ПЪТЯ И КЪМ ЕВРОПА МИНАВА ПРЕЗ БЕЛЕНЕ Това го знае и Европа и затова се бърза, много се бърза за да не тръгнат Руските потоци към КИТАЙ.......

  6. 6 Профил на Незнаеща
    Незнаеща
    Рейтинг: Неутрално

    А от боклуци не може ли да се произвежда ел. енергия?

  7. 7 Профил на Незнаеща
    Незнаеща
    Рейтинг: Неутрално

    Тогава всички ще се натискат за софийските боклуци....

  8. 8 Профил на Четящ не само дневник
    Четящ не само дневник
    Рейтинг: Неутрално

    Мунчо ( автора де) ми говори за остров с територия, колкото землището, а населението по-малко от това на наше село, около който е невроятен ветрилник с бурно море и то в Дания.
    Ми що трябваше да биеш път до Дания за да ги разбереш и ни ги кажеш тия работи. И защо точно с Дания сравняваш опосканата ни държава. Ами почни сравненията от футбола.
    Ако такива бяха условията в Килифарево. няма проблеми да си го направим и ние даже по-вече слама и говежди фъшкии ще уползотворим за правене на ток...Ама държавата ( Бойковата- щот' тя сега е негова) да даде 60 млн.евро само на Килифарево? Или да увеличи изкупната цена на млякото, за да оцелеят производителите на фъшкии?
    Да сравняваме предимствата на зелената електроенергия със
    значението и мащабите на атомната енергетика е тъпо.
    А ако не знаеш кой е най-големия производител в света на вятърни електро- генератори, да ти го кажа аз- това е Дания.
    Но само Бойко и неговите олигофрени ще си повярват, че това е енергийната алтернатива за нас. И майната му на Путин с неговите Беленета, Южни и прочие потоци, нефтени тръби и.т.н. А ние ще чакаме у нас да задухат по- сериозни ветрове за да отвеят слабоумните ( може и в Дания) Да го духат там.

  9. 9 Профил на Ekolog
    Ekolog
    Рейтинг: Неутрално



    "А от боклуци не може ли да се произвежда ел. енергия? "

    МОЖЕ МОЖЕ! АКО СЪБЕРЕМ БОКЛУЦИТЕ ОТ ВСИчКИ ФОРМИ НЕ НИ ТРЯБВА БЕЛЕНЕ!

  10. 10 Профил на Sinergy
    Sinergy
    Рейтинг: Любопитно

    До Камен #2

    ==========================================
    Четирите отоплителни централи имат общо 886 абоната, главно цели къщи и ферми. Годишният абонамент струва 430-450 долара, цената на мегават – 115-130 долара.
    ==========================================

    Интересното е, че това е цена за ГОДИШЕН абонамент. Значи да кажем 450 долара това са около 630 лева на година за парно и топла вода. Ако се сметне сумата, която НИЕ плащаме на година за тази услуга, със сигурност ще излезе в пъти повече. Как така в Дания успяват да докарат по-евтино парно и топла вода от възобновяеми източници, а в България ни дерат кожата въпреки че ползваме "евитините" горива?!?!?!

  11. 11 Профил на ток от боклук
    ток от боклук
    Рейтинг: Неутрално

    От боклуци може да се произвежда електроенергия, но когато датски фирми са предлагали на предишното правителство да работят по такива проекти в България, просто никой от българска страна не е проявявал интерес. За какво ни е ток от боклука, когато можем да трупаме бали боклук и да ги разкарваме с нечии камиони, и най-вече да правим "стратегически" енергийни проекти с Русия?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK